Определение № 997 от 23.10.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. Шумен, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно частно гражданско дело № 20263600500366 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 6841/22.06.2026г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане рег. № 2434/09.06.2026 г. по ч.гр.д.№1535/2026г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с разпореждане № 4520/14.09.2026 г., в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

В депозираната въззивна частна жалба по подробно изложени съображения се твърди, че постановеният от първата инстанция акт в неговата отхвърлителна част е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че заповедният съд е излязъл извън предметните предели на производството по чл. 417 ГПК. Жалбоподателя оспорва твърдението на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователна премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна. Сочи, че в конкретния случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят е избрал и чието финансиране било поето от заявителя, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита, поради което законосъобразно сумите по застраховките не били включени в ГПР като разход по кредита. Жалбоподателят навежда доводи, че застрахователните премии не са разход по кредита, а представляват част от отпуснатата главница, като посочва, че потребителят разполага с възможността да се откаже от застраховката. В продължение сочи, че потребителят не заплаща премиите със собствени средства, а същите се заплащат чрез отпуснат допълнителен ресурс – кредит. Уточнява, че противно на приетото от районния съд, застраховката е допълнителна услуга, която кредитополучателят има възможност сам да включва или изключва на всяка една стъпка от процеса на кандидатстването и преди одобрението на кредита. Твърди още, че липсва неяснота относно начина на формиране на ГПР. Въз основа на изложените аргументи се моли окръжният съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и уважи заявлението изцяло. Моли се за присъждане на разноски в пълния претендиран размер.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:

1

Производството по ч.гр.д. №1535/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника А. Х. Х., за следните суми: 555,99 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2026г., договорна лихва 67,35 евро за периода 15.12.2025г.-15.04.2026г. и 78,19 евро мораторна лихва за периода 15.12.2025г.14.05.2026г.

С разпореждане № 2282/01.06.2026г. заявлението е оставено без движение с подробни указания към заявителя описани в него.

В дадения срок молителят е депозирал молба във връзка с указанията, в която сочи, отпуснатата сума в заем на кредитополучателя е в размер на 1173,46 евро. Посочва, че общата сума на извършените плащания от длъжника са в размер на 873,76 евро, представляваща сума в размер на 617,47 евро за главница и сума в размер на 256,29 евро договорна лихва.

С атакуваното разпореждане № 2434/09.06.2026 г. по ч.гр.д.№1535/2026г. по описа на Районен съд – Нови пазар, поправено с разпореждане № 4520/14.09.2026 г., съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против А. Х. Х., за следните суми: главница в размер на 256,29 €, за договорна лихва в размер на 67,35 EUR за периода от 15.12.2025 г. до 15.04.2026 г. и за мораторна лихва в размер на 78,19 EUR за същия времеви период.

За да отхвърли частично заявлението, в мотивите съдът е приел, че в общия размер на кредита не следва да се включват разходите по кредита. Сумата на застрахователните премии не е включена в ГПР и не може да се смята част от усвоена сума. Клаузата относно общия размер на сумата, която потребителят следва да плати е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Дължима е претенцията за главница в размер на чистата сума на кредита, а не както е посочено в чл.7 от договора. Налице е несъответстващ на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, ГПР, който се оказва по–висок от посочения в договора, което нарушава чл.19, ал.4 ЗПК и прави сключения договор за кредит недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не се дължат сумите за договорна лихва и мораторна лихва. Единствено дължима се явавала чистата сума за главница, съответно неизплатената част.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Предмет на настоящото производство е разпореждането в отхвърлителната му част.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на ЗЗД, правилата на специалния ЗПК, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на 2 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учредения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация: за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В случая представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл.417, т.2 ГПК за образуване на заповедно производство.

От представените документи се установява, че на 11.04.2025 г. между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и А. Х. Х. е сключен договор потребителски кредит. В чл. 7. 1 от договора е посочен общ размер на кредита 2000,00 лева (1022,59 евро), застраховка пакет "BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА" с цена 175,20 лв. (89,58 евро) и застраховка пакет "BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА" с цена 119,88 лв. (61,29 евро). Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент 47,54 %, ГПР 57,66 %, общо дължима сума 2928,08 лв. (1497,12 евро) и 12 месечни погасителни вноски по 244,01 лв., с краен падеж 15.04.2026 г.

Съдът приема, че действителният размер на кредита е 1022,59 евро (2000,00 лв.), а не посочената сумата в чл. 7.1 от договора в размер на 1173,46 евро (2295,08 лв.) Посочената в договора сума за размер на кредита представлява сбор между сумата на действителния размер на кредита и сумите, договорени за допълнителни услуги, в случая, застраховка. Този извод съдът прави, освен при последователното тълкуване на нормите на чл.7 и чл.8 от договора, но и от посоченото в погасителния план към договора.

Правилно е приетото от заповедния съд, че съгласно императивните правила на § 1, т.

1 ЗПК сумата на застрахователните премии по застраховките, които обезпечават риска от неплащане на кредита, т.е. риска на кредитодателя, тези застраховки следва да са част от разходите по кредита. Те в никакъв случай не може да се смятат за част от усвоената сума ("общия размер" по смисъла на § 1, т. 3 ЗПК) по договора. Към изложеното следва да се посочи, че съгласно решение по дело С-377/14 на СЕС „Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.“.

В самия договор не се установява клауза за сключването на застраховка. В чл.7.2.3 от договора е посочено, че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, съответно банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл.19 е посочено, че при сключването на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в 3 качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на самия договор. В случая, както сочи и заповедния съд, плащането на застрахователните премии не е отделено като вид плащане, дължимо на друго основание (сключен договор за застраховка), а е включено (капитализирано) към главницата, според посоченото в чл.7 и чл.8 от договора. Това се установява от посоченото в чл.10 от договора относно общия размер на всички плащания по договора и от погасителния план по чл.11.2 от него, относно посоченото в колоната за „главница“.

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на процесния договор за кредит, счита, че в случая същият само формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В сочената разпоредба е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.