Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 762 от 26.10.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3692/2026
Вид
Решение № 762
Подписан
26.10.2026
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. П., 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л.Р.С. при участието на секретаря А. П. С. като разгледа докладваното от Л.Р.С. Гражданско дело № 20261720103692 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.П.Ц. срещу В. И. Б., ЕГН **********, К. Б.

Б., ЕГН ********** и Б. И. Б., ЕГН **********, тримата с адрес: *** Ищецът твърди, че при него за недвижим имот, с административен адрес: ***е открита партида, с абонатен № *** на името на ответницата В. И. Б.. Сочи, че процесното жилище е било собствено на И.Д. Б. и ответницата К. Б. Б., придобито в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод с решение № 609/06.08.2002 г. на ПРС. Съпругът И.Д. Б. е починал, като неговите законни наследници – децата му – В. Б. и Б. Б. са придобили по наследяване по ¼ ид. ч. от водоснабдения недвижим имот, като останалата ½ ид. ч. от него е останала собствена на ответницата К. Б..

Ищецът твърди, че като собственици на процесното жилище, ответниците са потребители на „***“ - услуги.

Сочи, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общите условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.

Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял 1 в жилището, съсобствено на ответниците и свързано в водопроводната и канализационната мрежа, „***“ услуги - доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, през периода от 05.06.2024 г. до 22.10.2025 г. на обща стойност 885.79 лв./452.90 евро/.

Поддържа, че ответниците, като потребители не са изпълнили своето задължение да заплатят стойността на доставените услуги. Твърди, че поради изпадането в забава те дължат лихва за забава върху всяка просрочена главница, считано от началната дата на просрочието – 06.08.2024 г. до 01.12.2025 г. в общ размер на 67.44 лв./34.48 евро/.

Твърди, че за цялото вземане за доставена питейна вода и отведени и пречистени води е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата В. И. Б., въз основа на което е образувано ЧГД № 1545/2025 г. по описа РС - К.. Исканата ЗИПЗ е издадена и е връчена на длъжника, който е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Искането към съда е :

- да признае за установено, че ответницата В. И. Б. дължи на ищеца сумата от 113.22 евро, представляваща ¼ част от стойността на доставената питейна вода и отведени и пречистени отпадни води в жилище, свързано с водопроводната и канализационна мрежа с административен адрес: ***за периода от 05.06.2024 г. до 22.10.2025 г., както и лихва за забава върху тази сума в размер на 8.62 евро за периода от 06.08.2024 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.12.2025 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1545/2025 г. по описа на Районен съд – К.;

- да осъди К. Б. Б. да заплати на ищеца сумата от 226.44 евро, представляваща ½ част от стойността на доставената питейна вода и отведени и пречистени отпадни води в жилище, свързано с водопроводната и канализационна мрежа с административен адрес: ***за периода от 05.06.2024 г. до 22.10.2025 г., както и лихва за забава върху тази сума в размер на 17.24 евро за периода от 06.08.2024 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.12.2025 г. до окончателното плащане;

- да осъди Б. И. Б. да заплати на ищеца сумата от 113.22 евро, представляваща ¼ част от стойността на доставената питейна вода и отведени и пречистени отпадни води в жилище, свързано с водопроводната и канализационна мрежа с административен адрес: *** за периода от 05.06.2024 г. до 22.10.2025 г., както и лихва за забава върху тази сума в размер на 8.62 евро за периода от 06.08.2024 г. до 01.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.12.2025 г. до окончателното плащане;

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответниците на 15.06.2026 г. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 25441/15.07.2026 г. от ответниците К. Б. Б. и Б. И. Б.. С него искът е оспорен като неоснователен.

Ответниците оспорват начислените суми за доставка, отвеждане и пречистване на питейна 2 вода. Считат, че са многократно завишени и не отговарят на действително изразходваните количества питейна вода. Сочат, че не са извършвани отчитания на водомера и не са издавани фактури за доставените *** – услуги.

Ответниците твърдят, че отчитането на доставената питейна вода не е извършено по реда на чл. 23, ал. 4 от Общите условия и не е спазена разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., като по този начин ищецът е нарушил договорните си задължения.

Искането към съда е да отхвърли исковете и да присъди направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 25442/15.07.2026 г., подаден от ответника – В. Б..

Ответникът оспорва иска и като неоснователен. Твърди, че начислените суми не съответстват на потребените в жилището *** – услуги. Сочи, че отчитането на доставената питейна вода не е извършено по реда на чл. 23, ал. 4 от Общите условия и не е спазена разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., като по този начин ищецът е нарушил договорните си задължения.

Искането към съда е да отхвърли исковете и да присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа исковата молба и моли заявените претенции да бъдат уважени.

Претендира присъждане на направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В съдебно заседание, ответниците – В. Б. лично и като процесуален представител на К. Б. и Б. Б., оспорват предявените искове и поддържат представените отговори. Молят претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл.

235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна. Налице е правен интерес от водене на установителния иск, който се установява от приложеното електронно ЧГД № 1545/2025 г. по описа на Районен съд – К.. По него е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК срещу ответницата В. И. Б. за вземане, част от което е предмет на установителния иск.

Предвид изложеното исковете са процесуално допустими.

Разгледани по същество исковете са основателни. Съображенията за това са следните.

С доклада по делото съдът е обявил като общоизвестно на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обстоятелството, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона.

Не е спорно между страните и се установява от представения нотариален акт № 195, том V, дело № 21/1998 г., Решение № 609/06.08.2002 г. по гр. д. № 4030/2002 г. по описа на ПРС, 3 влязло в сила на 07.11.2002 г. и удостоверение за наследници изх. № 5242/15.10.2014 г., че страните са собственици на процесното жилище, с административен адрес: *** като В. Б. и Б. Б. притежават по ¼ ид. ч. от същото, а К. Б. – ½ ид. ч.

По делото са представени справки за консумация, изготвени от „***“ ООД – гр. П. за справка извлечение № 22931/01.12.2025 г. за абонат № ***, справка за консумация на абонат № ***, справка от електронния карнет за абонат № ***, които касаят процесния период от 05.06.2024 г. до 22.10.2025 г. и два броя актове за монтирани в имота два броя водомери. От тях е видно, че в процесния водоснабден обект на 07.06.2019 г. са монтирани два броя водомери с показания на всеки от тях „0“. През процесния период по отчет от тези измервателни уреди в жилището на ответниците са отчетени 215 куб. м. потребена питейна вода и са начислени 1.291 куб. м. от общия водомер. В началото на исковия период – 05.07.2024 г. показанията на измервателните уреди са били съответно 383 и 292, а в края – 22.10.2025 г. – съответно 510 и 380.

Така установеното от писмените доказателства се потвърждава от приетата съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н. И.. Съдът я кредитира, като пълна и обоснована, дадена от експерт с необходимите знания и професионален опит. След запознаване с приетите писмени доказателства и проверка на място в счетоводството на ищцовото дружество и в карнетите, съставени от инкасатора, вещото лице е установило, че за процесния период от 05.06.2024 г. до 22.10.2025 г. за водоснабденото жилище, находящо се в сграда етажна собственост, с адрес: *** за което е открит абонатен № *** са начислени 215 куб. м. вода по показания на два водомера, монтирани в жилището и по показания на общ водомер още 1.29 куб. м. Стойността на така доставената вода и отведени и пречистени води е в размер на общо 452.90 евро.

Експертът е изчислил и стойността на законната лихва върху посочената по-горе главница от 452.90 евро за исковия период – 06.08.2024 г. – 01.12.2025 г. и размерът и е 34.48 евро.

Констатирал е, че счетоводните регистри на ищцовото дружество са водени редовно, като в тях са отразени издадените фактури по абонатен номер на ответника и своевременно се отразяват платените фактури.

В съдебно заседание ответниците са представили талон за пломбиране на водомер № *** от 26.09.2025 г., от който се установява, че показанията на монтираните в процесния период водомери към посочената дата са 494 и 390.600.

При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна следното:

Ищецът е *** оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Ответниците са потребители на *** услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ, тъй като по силата на покупко-продажба и прекратена съпружеска имуществена общност – за ответницата К. Б. и по наследствено правоотношение – за другите двама ответници, всички са участници в съсобствеността, съответно на ½ ид. ч. и на по ¼ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в сграда етажна собственост, с административен адрес: ***.

4

На основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ отношенията между *** оператора и потребителя, по повод предоставяне на *** услуги, се регулират от одобрени от ДКЕВР общи условия.

В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общи условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г на ДКЕВР, ищецът е издал в срок фактури за ползваните в жилището, съсобствено на ответниците през процесния период *** услуги. Затова в 30-дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ те са имали задължение да заплатят стойността им. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от тях дължи такава част от общата стойност, която съответства на дела му в съсобствеността, а именно – 226.45 евро – ответницата К. Б. и по 113.22 евро – всеки от другите двама ответници.

Не намира подкрепа в доказателствата по делото твърдението на ответниците, че не са спазвани разпоредбите на чл. 23, ал. 4 от ОУ, респективно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Разпоредбите са със сходна редакция и предвиждат начина на отчитане на водомерите. В и двете норми е предвидено, че изискването за отчет в присъствието на потребителя или негов представител, или свидетел, които се подписват, не се прилага, ако отчетът се извършва електронно или при ползване на електронен карнет. Настоящия случай отчетите на водомерите са отразявани в електронен карнет, поради което не е необходимо полагането на подпис на потребителя или негов представител.