Решение № 3064 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3064 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100511011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 13479 от 10.07.2025 г., гр.д. № 18096/2024 г., СРС, 32 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Д. срещу Я. Р. Д. искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на относителна симулация и присъждане на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на сумата от 7 000 лева – главница, предоставена на 14.11.2018 г.; сумата от 2 351,77 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 5 000 лева – главница предоставена на 04.03.2020 г.; сумата от 1 679,84 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от 3 760 лева – главница, предоставена на 01.04.2020 г.; сумата от 1 263,24 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; сумата от

8 000 лева – главница, предоставена на 22.04.2020 г. и сумата от 2 687,74 лв. - обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г., като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата да заплати на ответника сумата от 3 200 лева – разноски.

1

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата М. Д. Д.. Счита, че по предварителни уговорки със съпруга си, изтегля кредити през 2018 г. и 2020 г., като му предоставя парични заеми с уговорен краен срок за връщане.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете Я. Р. Д. оспорва жалбата.

Възразява, че преводите са направени на основание дарение в негова полза.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По силата на договор за потребителски кредит № 1810042425095168 от 08.10.2018 г., „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се задължава да предостави на ищцата М. Д. Д. банков кредит от 15 472,50 лв., подлежащ на възстановяване на 84 вноски от по 218,61 лв. през периода 05.11.2018 г. – 05.10.2025 г.

С договор за потребителски кредит № 2002252717609168 от 27.02.2020 г., „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се задължава да предостави на ищцата М.

Д. Д. банков кредит от

35 530 лв., подлежащ на възстановяване на 120 вноски от по 374,25 лв. през периода 05.04.2020 г. – 05.03.2030 г.

Според извлечение от сметка, изготвено на 26.11.2018 г. от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, на 14.11.2018 г. е извършен превод от сметка на ищцата в полза на ответника по исковете Я. Р. Д. за сумата 7 000 лв., на основание дарение.

Съобразно извлечение от сметка, изготвено на 25.03.2020 г. от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, на 04.03.2020 г. е извършен превод от сметка на ищцата в полза на ответника за сумата 5 000 лв., на основание дарение.

Извлечение от сметка, изготвено на 26.11.2018 г. от „Райфайзенбанк 2

/България/“ ЕАД удостоверява, че на 01.04.2020 г. и 22.04.2020 г. са извършени преводи от сметка на ищцата в полза на ответника, съответно за сумата 3 760 лв. и сумата 8 000 лв., двете на основание дарение.

Страните по делото са съпрузи съгласно удостоверение за сключен граждански брак на 04.10.2014 г.

Спорно по делото е от какво по вид облигационно правоотношение са обвързани страните – договор за дарение или договор за заем, въз основа на който ищцата претендира връщане стойността на банковите преводи.

Представените 2 броя проекти за споразумение по чл. 51, ал. 1 СК от 2022 г., не носят подписи на страните, поради което не представляват частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, нито годно доказателствено средство за направените с тях изявления.

Неотносима е и разменената електронна кореспонденция чрез имейли между Д. и адвокат Л.Б. във връзка с уговорки от брачното споразумение.

Договорите за заем от 10.04.2015 г. на сумата 7 000 лв. и 22.05.2015 г. за 8 760 лв., сключени от трети лица в полза на ответника, касаят отношения, развили се през извънпроцесен период, предхождащ спорните преводи, поради което са ирелевантни за крайния изход на делото.

Присъдата от 07.12.2023 г., нохд № 11300/2022 г., СРС, 112 с-в, потвърдена с решение № 517 от 25.08.2024 г., СГС, V въззивен с-в, с която Я.

Р. Д., разпитан по настоящото дело като свидетел, е признат за виновен поради нанесен удар с ръка в лицето и ритници по тялото на настоящия ответник А.Д., въззивният граждански съд кредитира единствено във връзка с преценка за заинтересоваността на свидетеля Я. Д. от изхода на настоящия спор.

В случая, приложение намира изключението, уредено в нормата на чл.

164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК за допустимост на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., след като са сключени между съпрузи.

Както е прието в решение № 26/08.05.2009 г., гр.д. № 6357/2007 г., ВКС, І г.о.; решение № 524/28.12.2011г., гр.д. № 167/2011г., ВКС, ІV г.о. и решение № 546/23.07.2010 г., гр.д. № 856/2009г., ВКС, ІV г.о., при съобразяване с ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, тези допустими 3 доказателствени средства са достатъчни да установят обвързаността на страните от неформален, реален договор за заем за потребление на парични средства по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заедно с всички съществени елементи от неговото задължително съдържание – страни, предмет и размер, както и предаване на сумата като условие за проявено действие. Писмено доказателство за договора може да бъде както диспозитивният документ, който го материализира, така и всеки друг документ, изходящ от страна по договора, който установява неговото сключване, след като възпроизвежда дори и частично съдържанието на договора. Затова няма пречка извън нормативната забрана, със свидетелски показания да се уточнят обстоятелствата по сключването и действителната обща воля на страните относно пълното съдържание на договора, допълнителните условия и точния смисъл на договореното. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.

Според съвпадащите и взаимно допълващи се показания на свидетелите А.Д. и Й.Г., съответно брат и приятелка на ищцата, присъствали са лично на множество разговори поотделно с всяка от страните или заедно с двете страни, в които съпрузите винаги са говорели, че във връзка с финансирането на нов бизнес от ответника и откриване на нови магазини в края на 2018 г. и м. март 2020 г., се налага ищцата да изтегли банкови кредити и предостави в заем средства на ответника, т.к. е осигуряван на нисък доход и не биха му отпуснали кредит, като ищцата ще изплаща кредита, а ответникът ще й възстанови цялата стойност на предоставения заем до края на 2020 г. Пред свидетелката Й.Г., страните коментират на Великден през 2020 г., че по празниците ще има оборот, ще им потръгне и ще се изплати заема по-бързо от края на същата година.

Съдът по реда на чл. 172 ГПК, като отчита евентуалната заинтересованост на свидетелите в полза на ищцата, кредитира техните 4 съвпадащи показания, които звучат логично и последователно, основани са на непосредствени и продължителни наблюдения и не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства.

Обстоятелството, че заинтересованите в полза на ответника свидетел М.К., чиято съпруга е сестра на ответника и свидетел С.Х., братовчед на ответника, нямат впечатления за уговорки между страните относно предоставяне пари на заем по повод магазините на ответника, представлява отрицателен факт, неподлежащ на доказване. Установеното от тях по никакъв начин не изключва достоверността на изясненото от първата група свидетели, разполагащи със собствени впечатления за проведени много съвместни разговори в обратен смисъл.

Установеното от свидетелите М.К. и С.Х. предоставяне на парични заеми на ответника през 2015 г. във връзка с ремонт на новозакупен апартамент, за което е представен договор за покупко-продажба от 12.03.2015 г., обективиран в нот. акт № 39, том II, д. 220/2015 г., н-с рег. № 039 НК, няма правно значение за процесните фанансови отношения между страните през 2018 г. – 2020 г. във връзка с последователното отваряне на магазини от ответника.

Произходът на средствата на ищцата, като заемодател, няма значение за валидността на сделката, но е релевантен за установяване на действителното намерение на страните, формирано и съществуващо по време на преговорите, възникване на правоотношенията и фактическото предоставяне на сумата от ищцата по силата на 4 броя договори за паричен заем, от когато се произвежда тяхното действие, както и за момента на предоставяне на заемите. В този смисъл, установена е действителната вътрешна воля на страните по време на сключването и предоставянето на средствата от заемодателя, по неформалните и реални договори за заем от 14.11.2018 г. за 7 000 лв.; 14.03.2020 г. за 5 000 лв.; 01.04.2020 г. от 3 760 лв. и 22.04.2020 г. за 8 000 лв., целящи финансиране бизнеса на ответника. Установен е и уговореният срок за връщане на заемите – 31.12.2020 г.

Същият не представя платежни документи и не провежда успешно доказване за изпълнение на основното си договорно задължение по чл. 240, ал. 1 ЗЗД да върне получените заеми. Исковете за ангажиране на неговата договорна отговорност съразмерно неизпълнението от 23 760 лв. / 12 148, 10 5 евро, следва да се уважи изцяло като доказан по основание и размер.

При определен краен срок за връщане на заема, по реда на чл. 84, ал. 1 ЗЗД последиците от забавата възникват след изтичане на всеки от падежите, считано от 01.01.2021 г., от когато се дължат претендираните мораторни лихви.

С оглед доказаността по основание на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд при условията на чл. 162 ГПК, с помощта на он лайн калкулатор, определя размерите на мораторните лихви през исковите периоди, както следва: върху главницата от 7 000 лв. / 3 578,99 евро, лихва за забава от 2 351,77 лв. / 1 202,42 евро през периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; върху главницата от 5 000 лв. / 2 556,42 евро, лихва за забава от 1 679,84 лв. / 858,88 евро през периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г.; върху главницата от 3 760 лв. / 1 922,43 евро, законна лихва за забава от

1 263,24 лв. / 645,87 евро през периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г. и върху главницата от 8 000 лв. / 4 090,27 евро, лихва за забава от 2 687,74 лв. / 1 374,20 евро през периода 01.04.2021 г. – 28.03.2024 г. До тези размери и периоди акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат изцяло.

Никъде обстоятелствената част на исковата молба, ищцата не твърди сключване на договорите при симулация, а именно дарения, прикриващи заемни правоотношения, нито в петитума претендира прогласяване нищожност на привидни договори и прилагане на прикрити дисимулативни съглашения. Съдът е сезиран единствено с искове по чл. 79, ал. 1 вр. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на дадени парични заеми и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви върху главните вземания. Предвид направеното плюс петитум произнасяне в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение и по иск с правна квалификация чл. 17, ал. 1 ЗЗД, решението като постановено по непредявен иск е недопустимо в тази част и на основание чл. 270, ал. 3, изр.