Решение № 2804 от 14.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2804 гр. София, 14.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110155725 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от „.........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Б. С. ..... за установяване дължимостта на сумата от 195,17 лева, от която 135,11 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. .......... с абонатен №...92, сумата 18,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., сумата от 34,31 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и сумата 7,17 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 29.04.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №25570/2024 г. по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез назначения му служебен защитник, с който оспорва исковете с довода, че липсват доказателства за реалното измерване на топлинната енергия, което ищецът твърди да е доставило до имота. Счита, че неправилно са изчислени прогнозните сметки. Оспорва претенцията за лихва. Позовава се на изтекла погасителна давност.

По делото е депозиран и отговор от ответника, в който посочва, че би заплатила претендираната сума. Посочва, че след 2005 г. насам помещението не е ползвано. Сочи, че не е участвала при сключването на договора между останалите етажни съсобственици и топлинния счетоводител, тъй като не е била уведомена.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „..........“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая ищцата не оспорва, че е собственик на процесния имот, което се установява и от приобщения по делото нотариален акт за собственост №177, том II, рег. №3848, дело 368/98 г. от 29.12.1998 г, на нотариус ...... на Нк и район на действие СРС. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху имота или да е учредено вещно право на ползване върху същия преди предявяване на исковата молба в съда, поради което съдът приема, че като собственик на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на 2

Закона за енергетиката включително и през процесния период м.05.2021 – м.04.2024 г.

Съдържанието на съществуващото между ответника и топлофикационното дружество облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в имота няма отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители на разход за отопление, респ. не е потребявана топлинна енергия за отопление на имота. Вещото лице е констатирало, че през исковия период не е потребявана и не е отчитана топлинна енергия за БВФ, а единствен такава отдадена от сградната инсталация. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с действащата през периода нормативна уредба на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 135,42 лева.

Според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Заплащането на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е задължение на етажните собственици в съответната сграда, в която не е преустановено топлоподаването.

Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. С решение на СЕС по присъединени дела С-708/17 и С-725/17 е постановено, че европейското законодателство допуска национална правна уредба, което предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединени към системата за централно отопление са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия в общите части на сградата и за сградна инсталация, въпреки че не са поръчвали доставка на отопление и не го използват в своя апартамент .Следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ клиентите с сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, т.е. тези клиенти са длъжни да заплащат отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, което законово разрешение е в унисон и с цитираното по – горе решение на СЕС. Съобразявайки, че отчитането на топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация е законово допустимо, както и че според заключението на вещото лице до процесната сграда - етажна собственост е доставяна топлинна енергия през исковия период, съдът намира, че дължимостта на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е установена по своето основание, а доколкото разпоредбите на т. 6.1.1 от Методиката за разпределение на топлинна енергия, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката от ВАС са отменени с решение №7276/03.07.2023 г. по адм. д. №746/2021 г. по описа на ВАС II –ро отд., потвърдено с решение №1037/10.02.2025 г. по адм. д. №85/2024 г. на ВАС, петчленен състав, II колегия, размерът и следва да се определи от съда по реда на чл. 162 ГПК.

Позовавайки се на законово разписаното правило на чл. 142, ал. 1 ЗЕ, че стойността на топлинната енергия отдадена от сградата инсталация следва да се определя като разликата 3 от топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на отделния имот съдът определи нейния размер на 141,70 лева.

Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като собственик на процесното жилище дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размер на 135,11 лева, която сума е в размер по – малък както от установения от вещото лице, така и от съда, поради което исковата претенция за заплащане на топлинна енергия следва да се уважи в цялост.

При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията.