Определение № 146 от 15.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.М.У. като разгледа докладваното от Н.М.У. Наказателно дело от общ характер № 20231110200425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Производството е образувано по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ за присъждане на направените от НБПП разноски в хода на съдебното производство по процесното дело за възнаграждение на защитника на осъденото лице А. М. И. – адв. Георги Керин.

Наказателното производство по посоченото дело е приключило със споразумение, с което обвиняемият е признат за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК повелява, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, то последният следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Видно от решение № СФ-7124-23198/2023 от 21.09.2023 г., НБПП е определило на адв. Керин възнаграждение за осъществената защита на съдебното производство в размер на 380 лева.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.

Разгледано по същество, искането се явява основателно.

Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по 1 делото решение на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник на осъденото лице, от страна на НБПП, е изплатено, на основание чл. 17, т. 2 от НЗПП, възнаграждение от 380 лева за предоставената по делото правна помощ във фазата на съдебното производство.

Следва да се съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС. Същото задължава съдилищата в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е. независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия.

Ето защо, осъденият следва да бъде осъден да заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, СРС, НО, 112-и състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА А. М. И., с ЕГН **********, да заплати в полза на НБПП сумата от 380 лева – изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по НОХД 425/2023 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред СГС, в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП, осъденото лице и защитника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2