Определение № 14976 от 20.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14976 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110148733 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Ж. В., ЕГН ********** срещу „М.М.Т.” ООД, ЕИК 175122345.

На основА.е чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на стрА.те, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявен от С. Ж. В., ЕГН ********** срещу „М.М.Т.” ООД, ЕИК 175122345 положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1) сумата от сумата от 10053,02 евро (19662,00 лева), неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2021 г. до 22.01.2024 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно Заповед № 0174 от 22.01.2024 г. за прекратяване на трудов договор от 29.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 ГПК по ЧГД № 65111/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Твърди, че неизплатеното трудово възнаграждение било за периода от 01.11.2021 г. до 22.01.2024 г. в размер на 19662 лв. (главница), от които: за м.ноември и м.декември 2021г. — 1300лв/ хиляда и триста лева/, за периода от м.януари- декември 2022г. - 8340лв./осем хиляди триста и четиридесет лева/, за периода м.януари-декември 2023г. - 9360лв./девет хиляди триста и 1 шестдесет лева/ и за м.януари 2024г. - 662лв./ шестстотин шестдесет и два лева/, съгласно Трудов договор от 29.05.2013 г., по силата на който ищецът бил назначен при ответника на длъжност

„шофьор на товарен автомобил/международни превози“, код по НКП ****, с основно месечно възнаграждение /за процесния период/, както следва: от 01.01.2021г.31.03.22г. -по 650лв, от 01.04.2022г.-31.12.2022г. - по 710лв., от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.- по 780лв., от 01.01.2024г. до 22.01.2024г.- по 933лв., както и допълнителни възнаграждения. Със Заповед №0174 от 22.01.2024г. бил прекратен трудов договор от 29.05.2013 г. между стрА.те. Към настоящия момент не били извършвА. плащА.я от ответника на претендирА.те суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият изразява становище, че предявеният иск е неоснователен по съображения, подробно изложени в отговора. Признава, че между стрА.те е било налице трудово правоотношение в процесния период, породено от сочения трудов договор. Оспорва, че на ищеца не е било изплатено трудово възнаграждение, като сочи и доказателства за установяване положителния факт на плащането. Твърди се злоупотреба с право и недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищеца. Ето защо моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът намира, че следва да съобщи на стрА.те проекта си за доклад по делото на основА.е чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ.

Искът е допустим като предявени пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на стрА.те се разпределя, както следва:

По отношение на иска по чл. 128, т. 2 КТ:

Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 КТ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между стрА.те по делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ; 3. размерът на претенцията; 4.

2 неизпълнение от страна на ответника работодател на задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.

Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ, при наличие на такива твърдения или оспорвА.я.

На основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. Между стрА.те е бил сключен Трудов договор от 29.05.2013 г., по силата на който ищецът бил назначен при ответника на длъжност

„шофьор на товарен автомобил/международни превози“, код по НКП ****; в процесния период от 01.11.2021 г. до 22.01.2024 г. ищецът е полагал труд по посоченото трудово правоотношение; размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за период от 01.11.2021 г. до 22.01.2024 г. възлиза на 10053,02 евро (19662,00 лева).

По доказателствата и доказателствените искА.я:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.

Искането за допускане на гласни доказателствени средства на стрА.те чрез разпит на свидетели при режим на довеждане е неоснователно, доколкото касае факти, които не са спорни между стрА.те, респ. единственият спорен между стрА.те факт е положителният факт на плащането на трудовото възнаграждение за процесния период, който на основА.е чл. 270, ал. 3 КТ следва да се установи с писмени доказателства. Същото се отнася и до искането на ответника на основА.е чл. 176 ГПК, същевременно част от въпросите са и неотносими към предмета на доказване. Ето защо тези искА.я следва да се оставят без уважение.

Към делото следва да се приложи ЧГД № 65111/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

3

Така мотивиран и на основА.е чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е за 19.05.2026 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседА.е да вземат становище във връзка с дадените указА.я и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок стрА.те не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на стрА.те проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. Между стрА.те е бил сключен Трудов договор от 29.05.2013 г., по силата на който ищецът бил назначен при ответника на длъжност

„шофьор на товарен автомобил/международни превози“, код по НКП ****; в процесния период от 01.11.2021 г. до 22.01.2024 г. ищецът е полагал труд по посоченото трудово правоотношение; размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за период от 01.11.2021 г. до 22.01.2024 г. възлиза на 10053,02 евро (19662,00 лева).

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

ПРИЛАГА към делото ЧГД № 65111/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искА.я на стрА.те, в частност тези за допускане на гласни доказателствени средства на стрА.те чрез разпит на свидетели при режим на довеждане, както и това на ответника, направено на основА.е чл. 176 ГПК.

УКАЗВА на стрА.те, че на основА.е чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 4

ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указА.я, най-късно в първото по делото съдебно заседА.е.

НАПЪТВА стрА.те към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА стрА.те към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на стрА.те, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседА.е, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседА.е, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на стрА.те, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5