Определение № 373 от 12.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Велико Търново, 12.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600299 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава ХХІІ-ра вр. с чл.270 ал.4 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от адвокат Р.

Д. К. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Л. Й. Л. й по частна жалба от подсъдимия С. Х. Б., чрез защитника му адвокат В. П. от ГАК, против определение рег. № 572/24.09.2026год., постановено по НОХД № 311/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, в производство по чл.270 от НПК.

С обжалваното определение Плевенския окръжен съд направил следното:

Оставил без уважение искането на адвокат П. за изменение на марката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия С. Х. Б..

Оставил без уважение искането на адвокат К. за изменение на марката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо подсъдимияЛ. Й. Л..

Постановил да се сезира Дирекция „Социално подпомагане“- Габрово за намиращата се в кризисна ситуация майка на подсъдимия Л..

С частната жалба на адвокат Р. Д. К. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Л. Й. Л., е заявено оплакване, че атакуваното с нея първоинстанционно определение е незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че защитата на подсъдимия Л. изцяло и обективно приема фактите по делото, като не оспорва съществуването на 1 обосновано предположение за извършване на тежкото умишлено престъпление по чл. 330 от НК. Посочва се, че подсъдимият Л. изцяло е признал вината си, съдействал е на разследването и в досъдебната, и в съдебната фаза, подробно е изяснил мотивите си и нееднократно в съдебно заседание изрази искрено и дълбоко съжаление за стореното. Нещо повече защитата официално поискала провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в разпоредително заседание, което било отказано от съда. Отбелязва се и факта, че това е първото искане за промяна на мярката при положение, че подсъдимият Л. е вече 12 месеца в затвора в Плевен.

Възразява се, че тези обстоятелства обаче били използвани от първоинстанционния съд единствено като утежняващ фактор за личността му, при пълно игнориране на факта, че правото на живот на неговата болна майка е поставено в непосредствена и необратима опасност.

Твърди се, че е налице вътрешно противоречие в акта на съда и неуместност на „социалните мерки“.

Излагат се доводи, че най-тежкият порок на обжалваното определение се съдържа в мотивите на съда и последвалите му действия. Излага се, че в хода на съдебното заседание на 24.09.2026 год. и съдебният състав, и представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изрично заявили, че се доверяват изцяло на представените от защитата доказателства и ги приемат за истина : подробните показания на разпитания свидетел /който реално се грижи в момента за болната Л.а/, медицинските документи и потресаващия снимков материал, приети като доказателства по делото.

Излага се, че след като се доверява на тези доказателства, съдът приема за безспорно установени следните факти:

1.Майката на подсъдимия - С.ка Г. Л.а, ЕГН **********, е инвалидизирана от 30 години. В момента е на почти 75 години. Има пожизнен ТЕЛК с право на чужда помощ.

2.В последните месеци тя е развила бактериална бронхопневмония /лежала е в болница/ и е получила тежки гнойно-септични язви по кожата (животозастрашаващо състояние, предразполагащо към фатален край).

3.Л. Л. е нейният единствен близък родственик. Баща му е починал преди няколко години.

4.Разпитаният свидетел категорично заявил пред съда, че капацитетът на приятелите е напълно изчерпан и те физически и времево не могат да полагат нужните грижи и няма кой друг освен подсъдимия да се грижи за жената.

Твърди се, че противоречието се материализира в изпратеното още на следващия ден официално писмо с изх. № от 25.09.2026 г., с което съдът сезира Дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово, в което конкретно се заявява: „В хода на съдебното следствие се установи, че вече няма кой да се грижи за лицето, което се намира в тежко състояние“, дефинирайки 2 ситуацията като „кризисна“. Излага се, че съдът /и прокуратурата също/, официално признава, че едно човешко същество е оставено без никаква грижа и е обречено на бавна и мъчителна смърт, но отказва да приложи чл. 56, ал. 3 от НПК (семейно положение и здравословно състояние), прехвърляйки отговорността на ДСП - Габрово. Излага се, че социалните служби нямат медицински капацитет да осигурят 24-часово ежедневно почистване на тежки гнойно- септични рани на адрес в село Рязковци за човек който е напълно обездвижен, като следва да се има предвид че нужните грижи са всеобхватни и не само медицински, а изпращането на писма до институциите не може да овладее спешната медицинска криза тук и сега.

Относно предпазните мерки и поведението на подсъдимия като доказателство за липса на риск от укриване, се излагат съображения че Окръжен съд-Плевен извежда реален риск от укриване и извършване на престъпление от миналото на Л. (освободен предсрочно от затвора на 22.10.2024 г.). Според адвокат К. този аргумент обаче е напълно несъвместим с процесуалното поведение на подсъдимия и житейската логика почиващи на реални факти и обстоятелства по конкретното дело:

-Липса на психологически мотив за укриване: Според жалбоподатела, когато един подсъдим изцяло признава вината си и настоява за съкратено производство (чл. 371, т. 2 от НПК), той ясно демонстрира, че иска бързо правосъдие и е готов да понесе отговорността си, напълно наясно е че ще лежи ефективно в затвора. Лица, които искат да се укриват или да шиканират процеса, не правят самопризнания и не искат незабавно приключване на делото за да влязат в затвора.

-Конкретен характер на конфликта: Според жалбоподателя изразеното съжаление пред съда и признанието за мотива (неуредени отношения по повод сделка с наркотици), сочат за изолиран, конкретен конфликт, а не за безразборен криминален интензитет, който би довел до извършване на престъпление. Още повече, че пускането на подсъдимия под домашен арест, за да се грижи за болната Л.а, би му дал един много сериозен мотив да се въздържа от каквито и да било противоправни действия, тъй-като така ще доведе майка си до смърт.

Относно домашен арест с електронно наблюдение се излагат доводи, че подсъдимият Л. Л. и защитника му защитника му не искат подс.Л. да бъде освободен безконтролно, като съзнават профила му и тежестта на обвинението, както доказателствата по делото. Поради това настояват за мярка за неотклонение „Домашен арест“, която да се изпълнява в неговата родна къща на адрес: гр. Габрово, *********, понеже това е неговият роден дом, налице трайна и постоянна жилищна уседналост, и там се намира и неподвижната му майка.

Подсъдимия Л. и защитника му настояват съдът да приложи денонощно електронно наблюдение (електронна гривна), което осигурява 100% гаранция за нуждите на правосъдието:

3

1.Системата за G P S проследяване давала абсолютна сигурност на прокуратурата, че Л. няма да напусне периметъра на имота, елиминирайки риска от укриване. Селото е само на няколко километра от Габрово и има стабилно покритие на мобилните оператори - мярката е технически реализуема.

2.Пълната изолация в рамките на къщата и нуждата от денонощни грижи за майка му не би позволило да влиза в контакт с външни лица, което свежда риска от извършване на друго престъпление до нула.

3.Същевременно, тази мярка постигала единствената хуманна цел подсъдимият щял да бъде физически до леглото на своята майка, за да почиства раните й, да осигурява храна и да поддържа живота й.

Излага се довод, че задържането под стража в момента не засяга само подсъдимия Л.- то се явявало фактическа „смъртна присъда“ за неговата невинна майка, което е в разрез с чл. 8 от ЕКПЧ и основните принципи на хуманизма.

Иска се въззивният съд да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови ново, с което да измени мярката за неотклонение на подсъдимия Л. Й. Л. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с електронно наблюдение.

Към частната жалба е приложено като доказателство копие на писмо от 25.09.2026год. на ОС-Плевен до ДСП-Габрово.

С частната жалба на подсъдимия С. Х. Б., чрез защитника му адвокат В. П. от ГАК, е заявено оплакване, че атакуваното с нея първоинстанционно определение е незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че според съдебния състав на първоинстанционния съд, не са се изменили обстоятелствата, които са мотивирали съда искането на жалбоподателя за изменение на мярката на 29.07.2028год.

Излага се, че мотивът на жалбоподателя да искал изменение на мярката за неотклонение бил свързан с обстоятелството, че съдебното следствие се развива в извън разумен срок.

Излага се, че след второто заседание по същество са били събрани и проверени всички доказателства по делото, но вместо да го приключи, съдът решил да събира доказателства за факти и обстоятелства извън обвинителния акт.

Излага се, че още когато искала изменение на мярката в с.з. на 29.07.2026год., адвокат П. твърдяла, че съдът нарушава грубо правата на защитата и навлиза в ролята на разследващ орган, което поведение на съда продължавало и понастоящем.

Излага се, че са били разпитани две лица, които категорично отрекли версията на пострадалия Р. А., че са поръчали палежа на имуществото му и че 4 въобще той е имал някакво значение за тях.

Излага се, че съдът положил неимоверни усилия да установява факти и обстоятелства, които нямат никакво значение за обвинението- какъв бил пазарният дял на „Делта гард“-ЕООД и с колко им бил спаднал оборота, след като Р. А. вече не бил техен работник и дали не дължат пари на наследниците на някакво друго лице.

Излага се, че в четвъртото заседание на 24 септември, след като бил разпитан и оперативния работник, той пък какво е видял на записите, които били предмет на експертиза и защитата също ги гледала, заседанието било отложено за нова експертиза, която да установи реално щетите по единият автомобил и по сградите, защото прокурорът „чак сега забелязал, че и по сградите има щети!“, а собственикът на единият автомобил получил по договора „автокаско“ обезщетение в размер много по- голям от оценката, дадена в заключението на оценъчната експертиза, която прокурорът назначил по д.п.

Излага се, че на адвокат П. нямало кат да не направи впечатление особеното усърдие, с което съдът изяснява факти извън обвинението и полага особени грижи за св. Р. А., извън дължимите такива- Р. А. се бил запознал с материалите по делото в д.п. и не е възразил, че щетите по къщата му не са тези, оценени от експертизата, имал и адвокат, била му дадена възможност да предяви граждански иск извън срока, разпитан бил и М. К. и съдружника му, дали не са дължали някакви пари на Р. А. и т.н. Според защитника на подс.С.

Б., абсурдно е възлагането на изготвяне на заключение на нова оценъчна експертиза /не ясно повторна, допълнителна/, възложена на същото вещо лице, която ще извършва оценка на щетите въз основа на неясен опис на застрахователя. Не само това, но и вещото лице щяло да прави заключението си въз основа на някакви документи, които не са част от доказателствата по делото.

Настоява се, че след второто заседание по същество това наказателно производство е извън разумните срокове- защото следвало да завърши тогава.

Излага се, че ако съдът е решил да извършва разследване - действия в правомощията на прокуратурата и страните по делото няма как да го спрат, то това не означава, че подсъдимият Б. следва да търпи най- тежката мярка за неотклонение, докато съдът събира доказателства с цел утежняване положението на подсъдимите и извън рамките на обвинението.

Излага се довод, че както адв.П. отбелязала и в предишната си жалба, правата на пострадалия Р. А., който едва в съдебна зала се сетил, че може да са „го поръчали“ от „Делта гард“ и всички го разбрали именно по този начин, не са по- важни от правата на двамата подсъдими, които са невинни по това обвинение до доказване на противното.