Решение № 3422 от 20.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3422 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330114176 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ПИБ“ АД, ЕИК 831094393 против Т. Т. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 8, чл. 3, ал. 2, чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 23.06.2010 г. бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка, с който бил предоставено правото да ползва 3500 лева, която била усвоена. Срокът на договора бил до 23.06.2021 г., съгл. т.3, като бил действащ.

Твърди овърдрафтът да е в просрочие от 17.07.2012 г., поради просрочие на изискуемо плащане с повече от 5 дни, при което и съгласно т.13.1, вр. с т.13.1.1 от ОУ, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от 08.09.2020 г.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със Заповед по чл. 417 ГПК № 5316/28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11938/20 г. на ПРС за неплатени суми, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за установяване дължимост на следните суми /включени в издадената заповед/ - 3500 лева – главница;

3103,54 лева – договорна лихва за периода 19.09.2017 г. – 07.09.2020 г. вкл.; 9,72 лева 1

– обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. – 17.09.2020 г. вкл.; 33,60 лева – вреди в размер на направени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 18.09.2020 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Оспорва исковете по основание и размер – в т.ч. процесния договор, поради недействителността му и наличие на неравноправни клаузи в него и ОУ относно – усвояване на кредита, погасяване на главница и кредитен лимит, автоматично подновяване, погасяване и непогасяване навреме на дебитно салдо, просрочени плащания и неизпълнение на задължения и отговорности, предсрочна изискуемост, договорни и наказателни лихви, законна лихва, такси и разноски, годишна такса за поддръжка на картата, прекратяване на договора, допълнителни условия и промени в ОУ, както и за предварително дадено съгласие на титуляра. Не били представени действащи ОУ и всички документи, относими към правоотношението. Нямало яснота относно начина на формиране на лихвите. Нямало основание за дължимост на търсените разноски за уведомяване, като кредиторът не можел да претендира такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Банката следвало да обяви кредита за предсрочно изискуем към 2012 г., когато задължението било просрочено, а не 8-9 години по – късно, т.к. с това недобросъвестно поведение се целяло само начисляване на допълнителни договорни и наказателни лихви. Оспорва клаузите за лихви като неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП. На титуляра не били изпращани извлечения за дължимите суми с посочени падеж на плащане и минимална вноска. Възразява за нищожност на клаузата в ОУ относно автоматично подновяване на договора за кредит. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. С изтичане на срока на валидност на първата кр. карта, други не били издавани, поради което било невъзможно и ползването на предоставения овърдрафт. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и по ИД.

С протоколно определение от 21.02.2022 г. /л.97-98/, на страната на ищеца като трето лице – помагач, предвид цесия, е конституиран „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, който поддържа исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на част от тези по заповедта за изпълнение. Възражението за 2 недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделни обстоятелствата, че - на 23.06.2010 г. между страните е подписан договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 10739/13.12.2021 г. – л.5859/.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

В договора с кредитополучателя – ответник е предоставено правото на ползване на кредитен лимит от 3500 лева под формата на овърдрафт, чрез кр. карта. В т.3 е посочен срок за ползване на лимита до 23.06.2021 г., като същият се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ.

От заключението на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено, се установява, че отпуснатата сума е усвоена. Според данните, а това се признава изрично и от кредитора, кредитът е в просрочие от 19.07.2012 г.

Възникналото с банката правоотношение е с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което съдът е длъжен да следи за наличието на неравноправни клаузи.

Според представените и приложими ОУ на банката /л.14/ - чл.19.1 предвижда, че срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.

Съдът намира, че разпоредбата за автоматично продължаване на срока на договора, без регламентирането на никакво друго условие за настъпване на това обстоятелство /напр.точно изпълнение на задълженията, изрично искане, одобрение или друго/, е неравноправна, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно чл. 143 ЗЗП /в редакция към дата на възникването на правоотношението/. Клаузата предвижда прекратяване на договора само с изявление, извършено дълъг период от време преди фактическото изтичане на срока и не позволява на длъжника да прецени икономическите условия от своето поведение.

Така уговорена, клаузата позволява безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръща договора в безсрочен, защото реално освобождава кредитора 3 от задължението му да следи за изпълнението. Подобна уговорка е в противоречие с императивните изисквания на чл. 430, ал. 1 ТЗ, а именно банката да отпусне на заемателя паричната сума при уговорени условия и срок.

Поради това, изискуемостта на задълженията е настъпила с изтичането на уговорения в договора срок на 23.06.2012 г. На тази дата е настъпило прекратяване на правоотношението и ответницата е следвало незабавно да погаси всички свои задължения. От тази дата е започнал да тече и предвиденият в чл. 110 ЗЗД давностен срок, в който смисъл своевременно въведеното възражение от ответницата е основателно. Той е изтекъл на 23.06.2017 г., като заявлението по чл. 417 ГПК /откогато искът се счита предявен, съгл. фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК/, е постъпило в съда на 18.09.2020 г., т.е. след изтичане на давността.

Само за пълнота се посочва, че банката незаконосъобразно се позовава на наличие на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост. Както се посочи, приложим е падеж, а не пр. изискуемост, като въпреки просрочието на плащанията още от 2012 г., се поддържа такава да е обявена осем години по – късно, което с категоричност не отговаря на изискването за добросъвестност и е изцяло във вреда на потребителя, чрез направен опит да се избегне приложението на давностния срок, изтекъл отдавна, чрез позоваване на неравноправна клауза.

С оглед изложеното, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени – акцесорните като обусловени, а този за дог. лихва и принципно неоснователен – след изтичане на падежа, кредиторът няма право на дог. лихви.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 662 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е неоснователно – хонорарът е в размер на минимума по НМРАВ.

Следва да се присъдят и поисканите възн., съгл. представените ДПЗС за възнаграждения за явяване в проведените о.с.з. – 2 по реда на НМРАВ /отм./ - 100 лв. и 3 по НМРАВ – 250 лв. Разноските в изпълнението не подлежат на присъждане в настоящото производство, редът за претендирането им е друг, както и законовото основание, в т.ч. и на твърдени да са събрани принудително суми.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 против Т. Т. К., ЕГН **********, искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 3500 лева – 4 главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка от 23.06.2010 г.;

3103,54 лева – договорна лихва за периода 19.09.2017 г. – 07.09.2020 г. вкл.; 9,72 лева – обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. – 17.09.2020 г. вкл.; 33,60 лева – вреди в размер на направени разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 18.09.2020 г. до окончателното погасяване, за които /ведно с други суми/ е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 5316/28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11938/20 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да плати на Т. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от общо 1612 лева /хиляда шестстотин и дванадесет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, като трето лице - помагач на страната на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5