Решение № 2141 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2141 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20251100501905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба вх.№ 15381/30.04.2024 г., уточнена с молба вх. № 26097/13.08.2024 г., подадени от И. С. Ц., с които се обжалва размерът на събраните такси по изпълнително дело № 2398/2023 г. по описа на ДСИ А.Б., 12 участък при Софийски районен съд.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя Софийски районен съд чрез юрк. Л.Н., с което се излага становище за недопустимост на подадената жалба. Поддържа се, че изпълнителното дело е образувано за събирането на вземане, представляващо държавна такса в размер на 259,20 лева, което длъжникът е бил осъден да заплати на взискателя въз основа на влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното се отправя искане частната жалба да бъде оставена без разглеждане.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, в които се излага становище за недопустимост на жалбата.

Посочва се, че в жалбата не се съдържат оплаквания срещу актове или действия на съдебния изпълнител, които да попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 435 ГПК и да подлежат на проверка по този ред.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

1

Изпълнително дело № 2398/2023 г. по описа на ДСИ А.Б., 12 участък при Софийски районен съд е образувано на основание чл. 264, ал. 2 ЗСВ по възлагателно писмо вх. № 42487/13.11.2023 г. на Софийски районен съд с длъжник И. С. Ц., ЕГН **********. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 16.10.2023 г., издаден на основание влязло в сила Решение № 20013360/15.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 13245/2021 г. по описа на СРС, 149 с-в, с което И. С. Ц. е осъден да заплати на Софийски районен съд следните суми, а именно: 259,20 лева – държавна такса върху присъдената с горепосоченото съдебно решение издръжка, както и 5,00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителния лист.

Във възлагателното писмо, на основание чл. 426 ГПК, взискателят е посочил следните начини на изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемото имущество (движими и недвижими вещи и вземания) на длъжника, като за целта е поискал да бъде извършено цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да бъдат направени справки и изискани документи.

По изпълнителното дело са изготвени 4 броя покани за доброволно изпълнение до длъжника, съответно от 14.11.2023 г., 08.01.2024 г., 12.03.2024 г., 18.09.2024 г., във всяка от които е посочен общият размер на дълга - 319,90 лева, в който се включват следните суми: 264,20 лева - главница, 24,00 лева – разноски по изпълнителното дело, както и 31,70 лева - такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Длъжникът И. Ц. е получил лично поканата за доброволно изпълнение на 26.04.2024 г., на която дата е депозирал пред съдебния изпълнител молба за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 454 ГПК.

С разпореждане от 16.01.2025 г. на основание чл. 434, ал. 1 ГПК държавният съдебен изпълнител е разпоредил: да се направи служебна справка за длъжника за семейно положение и родствени връзки; да се направи справка в Имотен регистър по персонална партида на длъжника и на починалата му възходяща; да се направи служебно справка за постоянен адрес на починалия наследодател на длъжника, като се изиска и служебно удостоверение за наследници; да се изискат служебно вписаните актове за имуществото на длъжника, към което е насочено принудителното изпълнение; да се наложат 2 броя възбрани върху наследените от длъжника недвижими имоти; да се уведоми длъжника за предприетите действия. С разпореждането на основание чл. 458 ГПК като кредитор в процеса е присъединена Националната агенция за приходите за размера на сумата, посочена като публично задължение на длъжника в удостоверение от 16.11.2023 г. За всички горепосочени действия е определена държавна такса в размер на 48 лева с вкл.

ДДС.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

2

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.

435, ал. 2, т. 8 ГПК /срещу разноските/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на обжалване в настоящото производство е размерът на определените разноски по изпълнението, както и пропорционалната такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Съгласно т. 2 на ТР 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предмет на проверка в настоящото производство са именно разноските за изпълнителното дело, посочени в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В раздел I I на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс са посочени таксите по съдебното изпълнение, които се събират от държавните съдебни изпълнители.

Така в чл. 30 е посочено, че за образуване на изпълнително дело се събира такса в размер на 20 лева без ДДС (24 лева с ДДС).

Съгласно чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. В конкретния случай по изпълнителното дело към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението възлиза на 264,20 лева. При прилагане на метода на изчисление по чл. 53 от тарифата върху главница от 264,20 лв., дължимата такса възлиза на 31,70 лева с включен ДДС.

От изложеното следва, че посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски по изпълнително дело № 2398/2023 г. по описа на ДСИ А.Б., 12 участък при Софийски районен съд са правилно определени, поради което изложените в жалбата на длъжника съображения се явяват неоснователни и същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 15381/30.04.2024 г., уточнена с молба вх. № 26097/13.08.2024 г., подадени от И. С. Ц. срещу постановлението за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 14949/12.03.2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4