Решение № 14888 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14888 гр. С., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110150052 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. С**********ещу Е. С. Д. с ЕГН: ********** с адрес в С. чрез адв. К. и И.

С. Н. с ЕГН:**********, с адрес в С. чрез адв. С., за това, че дължат на „Т**********“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумите разделени както следва: от Е. С. Д., с ЕГН:**********, а именно 58,37 лв. или 29.84 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г.до окончателното изплащане на вземането, сумата от 10,54 лв. или 5.39 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 09.07.2025г., а за дялово разпределение сумата от 4,56 лв. или 2.33 евро за главница за периода 01/05/2022 - 30/04/2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 1,20 лв. или 0.61 евроцента за лихва за периода 16.07.2022г. до 09.07.2025г както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и от И. С. Н. , ЕГН: ********** се търсят

1

576,11 лв. или 294.56 евро за главница, представляваща стойностна не заплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г, до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 104,06 лв. или 53.20 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 09.07.2025г., а за дялово разпределение от 23 евро за главница за периода 01/05/2022 - 30/04/2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 11,89 лв. или 6.08 евро за лихва за периода 16.07.2022г. до 09.07.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми се излага, че издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 5436/ 2025г. по описа на РС – Бургас, оспорена от ответниците.

Излага се, че ответниците са потребител на ТЕ за топлоснабден имот, от който притежават ПС в режим на съсобственост на основание придобит през време на брака им и прекратена с развод общност и се поддържа, че сградата етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Т.“ ЕООД, конституирано като трето лице - помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответниците и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответниците Е. – чрез адв,.

К., с който се оспорват исковете като се твърди, че не се доказва именно Е. дори и като носител на ПС спрямо топлоснабдения имот да е с качеството потребител тъй като партидата при ищеца е на името на втория ответник И..

Оспорва се и по размер начислената ТЕ като се навежда, че формулата, по която се изчислява ТЕ е отменена по съдебен ред; оспорва се начисляването на сумите при тази формула. Оспорва се и иска за лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение като не се доказва нейната изискуемост.

Навежда се давност и не се оспорват ангажираните доказателства вкл. и тези за СТЕ и ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника И. чрез 2 адв. С., с който искът не се оспорва по същество – че И. е носител на вещно право спрямо исковия имот в тези квоти, и се излагат тълкувания на правото на ЕС чрез решения на СЕС. Оспорва се и иска за сумата за дялово разпределение като се излага, че не ищецът, а топлинният счетоводител е материално правно легитимиран, оспорват се сумите като начислени при неправилно измерено количество енергия, навежда се, че липсват монтирани уреди за отопление в имота, навеждат се физични изчисления, оспорват се исковете изцяло; оспорват се исканията за СТЕ и ССчЕ като се излага, че са ненужни тъй като са с поставени елементарни задачи, на които и съдът може да даде отговор, оспорва се качеството на потребител и понятието за него; оспорват се приложените фактури и се правят искания по доказателствата.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице не изразява становище по същество.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От ч.гр.дело с № 5436/ 2025 г. при РС Бургас се установява, че в полза на ищеца е била издадена Заповед по чл. 410 от ГПК спрямо ответниците за исковите суми, сумите по която с оглед нейното оспорване, са били заявени и пред исковия съд.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

3

Страните спорят по качеството им на потребители на ТЕ за исковия имот като в подкрепа на това обстоятелство относно ПС в полза на ответниците ищецът е представил НА за собственост с № 83 по дело 350/1987г. на нот. при СРС, от който се установява, че трето на спора лице – СтИ. С. Н. е придобил ПС спрямо исковия имот, както и се представя съдебно решение без отразяване, че е в сила от 03.07.1995г., от което е видно, че е уважен иск на И. С. Н. спрямо Е. С. Д. за собственост върху 13324/ 16324 ид.части от имота.

При тези доказателства и от правна страна съдът намира, че исковете като недоказани са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени със следните съображения:

От доказателства по делото и съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест не би могло да се установи по категоричен начин нито носителите на ПС спрямо имота – съдебното решение не установява това, нито пък може да се установи размера на квотите на евентуалните съсобственици спрямо имота.

Това да основание на съда да приеме, че ищецът не доказа пълно обстоятелствата, че именно Е. и И. са изключителни собственици на исковия имот, нито пък се установи ако само те са носители на ПС спрямо имота, то в какви квоти,.

Ето защо съдът намира, че исковете за доставена ТЕ и стойност на услугата за дялово разпределение, както и акцесорните такива за лихва, следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответните страни имат право на разноски съобразно представените доказателства и списъци, а именно ищецът дължи разноски на ответната страна Е. за възнаграждение за адвокат по исковото дело по Договор за правна защита и съдействие от 29.01.2026г. и по Договор за правна защита и съдействие от 19.08.2025г. по чл.38, ал.1 от ЗА и съгласно списъка по чл.80 от ГПК или от по 200 евро, които да бъдат присъдени на упълномощения адвокат.

Молбата на ответната страна И. за присъждане на разноски по чл.78, ал 3 от ГПК като недоказана следва да бъде оставена без уважение. Не се представя нито в исковото, нито в заповедното дело Договор за правна защита и съдействие, поради което и на това основание искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

4

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Я********** спрямо Е. С. Д. с ЕГН: ********** с адрес в С. чрез адв. К. и И. С. Н. с ЕГН:**********, с адрес в С. чрез адв. С., за това, че дължат на „Т**********“ ЕАД, в условията на разделна отговорност сумите, разделени както следва: от Е. С. Д., с ЕГН:**********, а именно 58,37 лв. или 29.84 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г.до окончателното изплащане на вземането, сумата от 10,54 лв. или 5.39 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 09.07.2025г., а за дялово разпределение сумата от 4,56 лв. или 2.33 евро за главница за периода 01/05/2022 - 30/04/2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 1,20 лв. или 0.61 евроцента за лихва за периода 16.07.2022г. до 09.07.2025г както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и от И. С. Н. , ЕГН: ********** се търсят

576,11 лв. или 294.56 евро за главница, представляваща стойностна не заплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г, до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 104,06 лв. или 53.20 евро за лихва за периода 15.09.2023г. до 09.07.2025г., а за дялово разпределение от 23 евро за главница за периода 01/05/2022 - 30/04/2024г. ведно със законната лихва от 21.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 11,89 лв. или 6.08 евро за лихва за периода 16.07.2022г. до 09.07.2025г., за които суми е издадена заповед по 5 чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 5436/ 2025г. по описа на РС – Бургас и ОСЪЖДА „Т**********“ ЕАД, ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.

„Я********** да заплати на адв. С. К. К. , ЕГН ********** с адрес в С., ж.к.

Л**********азноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 200 евро по гр.дело с № 50052/ 2025г. и ч.гр.дело с № 5436/ 2025г.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6