Решение № 122 от 22.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500371 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. И. Д. от с.К., Я. област, чрез адв.

Б. Ч., против решение № 260067 от 31.05.2021г. по гр.д.№20/2021г. на Ямболския окръжен съд в уважителната му част, с която на основание чл.422 ГПК е прието за установено, че съществува вземане на ищеца „Евро кредит груп“ ЕООД, гр.С. срещу ответника Н. И. Д. и че той дължи на ищеца сумата 69 900,17 лв.-главница, 769,55 лв.-договорна лихва, законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2020г. до окончателното и изплащане, които задължения произтичат от договор за кредит №28/15.03.2016 г., анекс №1/30.11.2016г. и анекс №2/17.09.2018г., за които суми е издадена заповед № 260186/13.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2624/2020г. на Окръжен съд-Я. като в полза на ищеца са присъдени направените съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се приетото от решаващия съд, че ответникът не е представил доказателства за точно изпълнени от него задължения по 1 договора, както и за наличие на забава на ищеца-кредитор. При неоспорени плащания „на ръка“ и устни уговорки за разсрочено плащане на вземането, което сочи на липса на забава на кредитополучателя, ищцовото дружество не представило по делото документи, установяващи задължението на ответника, както и намиращи се у него документи по погасяване на кредита. Посочено е още, че на длъжника не е дадена възможност да избира начина на изпълнение, като по този начин кредиторът е отказал да получи точно изпълнение и е изпаднал в забава.

Като неправилно се определя приетото от първоинстанционния съд, че в случая не е налице хипотеза, при която от длъжника да се претендира да изпълни нещо различно от уговореното, като са игнорирани погасителните планове за дължими суми единствено в щатски долари. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

Подаден е отговор от „Евро кредит груп“ ЕООД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Обжалваното решение се сочи като правилно, обосновано и законосъобразно, като се претендира същото да бъде потвърдено. Според въззиваемия ищец, оплакването на въззивника за извършени от него редовни плащания и неизправност на кредитора са несъстоятелни, поради липсата на доказателства в тази насока. Налице е позоваване на приложените по делото банкови извлечения и изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Изложени са възражения относно твърдението във въззивната жалба за несъобразяване в обжалваното решение на погасителните планове по процесния договор за дължими вноски единствено в щатски долари, като е посочено, че по погасителните планове изрично е вписана забележка за дължимост на вноските в щатски долари или съответната левова равностойност по курса на БНБ в дена на падежа. При липсата на уговорка на кого принадлежи правото на избор, съдът правилно е приел, че длъжникът не е упражнил това право към датата на падежа на задължението за връщане на дължимите суми, поради което е изгубил това си право и съобразно чл.131 ЗЗД правото е преминало върху кредитора, избрал да предяви претенцията си в левова равностойност.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

След преценка на наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

2

С първоинстанционното решение, на основание чл.422 ГПК, е прието за установено, че съществува вземане на ищеца „Еевро кредит груп“ ООД, гр.

Стара Загора срещу ответника Н. И. Д. и последният дължи сумата от 69 900,17 лв.-главница и 769,55 лв.-договорна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2020г. до изплащане на сумата, което задължение произтича от договор за кредит от 15.03.2016г., анекс от 30.11.2016г. и анекс от 17.09.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2624/2020г. на Районен съд-Я., като искът за договорна лихва за размера над 769,55 лв. до предявения 948 лв. е отхвърлен и в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски. Предмет на обжалване в настоящото производство е уважителната част на решението. За да уважи иска, решаващият съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по процесния договор за кредит да върне сумата по кредита в договорения срок, поради което същата е дължима, в едно със съответната възнаградителна и законна лихва.

Така постановеното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона форма по редовно предявен и допустим иск, разгледан в надлежно развило се исково производство.

Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор за кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК и чл. 240 ЗЗД

От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 12.10.2020г.

„Евро кредит груп“ ЕООД е поискало от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение възоснова на документ по чл.417, т.3 ГПК-договор за кредит №28/15.03.2016г. и анекси към него №1/30.11.2016г. и №2/17.09.2018г. с нотариална заверка на подписите, сключени между дружеството като кредитор и ответника Н.Д. като кредитополучател.

Искането е уважено с издаване на заповед за изпълнение № 260186 от 13.10.2020г. по ч.гр.д. № 2624/2020г. на Районен съд-Я., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от общо 70 848,17 лв., от които главница 69 900,17 лв., договорна лихва 948 лв. и законната лихва върху 3 главницата, считано от 12.10.2020г. до окончателното и изплащане, както и разноски по делото от 1 416,96 лв. за платената държавна такса. Издаден е изпълнителен лист от 23.10.2020г. и е образувано изп.д № 2020878040116546 на ЧСИ И.Х., рег.№ 878 на КЧСИ. След изпратена на длъжника покана за доброволно изпълнение, същият е подал писмено възражение по чл.414 ГПК, в което е посочил, че неправилно е изчислен размерът на вземането, като задължението му е в щатски долари, а не в лева. С разпореждане №260095/11.01.2021г. заповедният съд, на основание чл.415 и сл. ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Указанието е изпълнено с депозираната от „Евро кредит груп“ ЕООД искова молба за установяване вземането на дружеството от длъжника Н.Д. в посочения в заявлението по чл.417 ГПК размер, представляващо неизпълнение по договора за кредит.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска като неоснователен. Възразил е на първо място, че погасителните планове по договора за кредит са в щатски долари, включително договорната лихва, като длъжникът може да внася дължимите суми и в левова равностойност по негова преценка. В хода на изпълнение на договора ищецът отказвал да получи сумите по погасителния план в щатски долари, като задължил ответника да внася единствено левовата равностойност на вноските.

Плащането е извършвано по банков път, но имало и платени вноски „на ръка“ на М. М. и Г. Т. за месеците март и ноември 2018г. През 2019г. имало забава в плащанията, като пълномощникът на ищцовото дружество М. М. се съгласил просрочените вноски да бъдат погасени през 2020г. През януари 2020г. Д. заявил на М., че желае да направи вноска по главницата в щатски долари, но му било отказано, докато не изчисти задължението за лихви. Д. продължил да внася дължимите лихви, като платил 6 вноски по 2800 щ.д. „на ръка“ на М. през месеците януари – август 2020г., без да получи документ за плащанията.

Било му отказано ново разсрочване на дълга. Д. потърсил контакт с управителя на дружеството-кредитор, за да уговорят плащане на главницата в щатски долари, които имал в наличност, но на адреса на дружеството не намерил никого. Търсил М. и банковата сметка на дружеството, но му било отказано съдействие. Направено е възражение за забава на кредитора, съгласно чл.95 ЗЗД, считано от м.септември 2020 г. и недължимост на търсената от ищеца лихва за забава. Заявено е, че всички лихви по договора 4 са платени, а от главницата е платена сумата от 16 800 щ. долара с вноски „на ръка“. Посочено е още, че процесното задължение се дължи в щатски долари, какъвто е видът на валутата по договора за кредит, като се приспадне платената сума от 16 800 щ.д.

От фактическа страна не се спори между страните, че с договор за кредит №28/15.03.2016г. „Евро кредит груп“ ЕООД е предоставило на Н.Д. кредит за покупка на недвижим имот в размер на левовата равностойност на 36 952,81 щ.долара, равняващи се на 65 000 лв. по курса на БНБ в деня на подписване на договора, която сума е получена изцяло по банков път в същия ден, при договорена месечна лихва от 2% върху главницата, в размер на 739,06 щ. д. или левовата равностойност към дата на падежа за всяка месечна вноска, платима до 15-то число на всеки календарен месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, а главницата по кредита в долари или левовата равностойност по курса на БНБ в деня на падежа се дължи в края на договорения период – 15.09.2018г., ако няма предсрочно погасяване, или предсрочна изискуемост. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху собствен на Д. недвижим имот. С анекс №1/30.11.2016г. страните са се споразумели за увеличаване размера на отпуснатия кредит с левовата равностойност на 2 703,71 щ.д., равняващи се на 5 000 лв. по курса на БНБ в дена на анекса, или общият размер на кредита е увеличен на 39 656,52 щ.д., като месечната лихва от 2% става 793,13 щ.д. или съответната левова равностойност по погасителния план. С анекс №2/17.09.2018г. срокът за връщане на кредита е удължен до 15.09.2019г.

Пред първоинстанционният съд е изслушана ангажирана от ищеца съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която възоснова на счетоводната документация установява, че на 16.03.2016 г. сумата по основния договор за кредит в размер на 65 000 лв., равняваща се на 36 952,81 щ.д., е преведена от сметка на „Евро кредит груп“ ЕООД по сметка на Н.Д. в „Уникредит Булбанк“ АД, а на 30.11.2016г. са преведени още 5 000 лв., равняващи се на 2 703,71 щ.д. по анекса от същата дата. За погасяване на задълженията по процесния договор са извършени две плащания в брой чрез вноски на каса: на 15.04.2016г.-1285 лв. и на 01.11.2016г,-1 300 лв. За периода 15.04.2016 г.-16.10.2020г. са платени суми в размер общо на 55 750 лв. възнаградителната лихва, съгласно погасителен план. Към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК-12.10.2020г. неплатените 5 задължения за възнаградителна лихва по договора са в размер на 1 219,55 лв.

/съобразно корекцията на вещото лице в с.з. на 10.05.2021г./, като след направена последна вноска на 16.10.2020г. на сумата от 450 лв., задължението за договорна лихва е в размер на 769,55 лв., равняващи се на 436,59 щ.д., частично непогасена вноска с падеж 15.09.2019г. Неплатеното задължение за главница е в размер на 39 656,52 щ.д., или левовата равностойност от 69 900,17 лв., като плащания за погасяване на главницата не са извършени към датата на падежа-15.09.2019г. и след това.

Фактическите твърдения на въззиваемия ответник за извършени „на ръка“ плащания по кредита, за устна уговорка за удължаване на срока за погасяване на кредита и за отказ на кредитора да му предостави банкова сметка за плащане на задължението в щатски долари са голословни и недоказани. Следователно, не е налице частично връщане на процесния кредит за сумата от 16 800 щ.д., както и не се установява кредиторът неоправдано да не е приел предложено му от длъжника изпълнение или да не е дал необходимото съдействие по смисъла на чл.95 ЗЗД, поради което възраженията за точно изпълнение на договора, за погасяване на част от главницата и за забава на кредитора са неоснователни.