Решение № 20894 от 17.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43717/2025
- Вид
- Решение № 20894
- Подписан
- 17.11.2025
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20894 гр. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110143717 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.09.2023 г. около 14:20 часа в гр. С., ул. „М.Б.“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от М.
М. И., и т.а. „******“ с рег. № *****, управляван от И. М., при следния механизъм: водачът на л.а. „*****“ е бил спрял, изчаквайки да направи ляв завой по ул. „ПБЛ“, като в този момент т.а. „******“ е предприел маневра по изпреварване от лявата му страна с намерение да завие надясно по ул. „ПБЛ“, при което с дясната си странична част е ударил предна лява част на л.а.
„*****“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „*****“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ******** със срок на валидност: 04.02.2023 г. – 03.02.2024 г. Твърди, че в качеството на застраховател е определил застрахователно обезщетение в размер на сумата 4 936, 94 лв., която е изцяло погасена – сумата 4 040, 63 лв. – чрез плащане, а остатъкът – чрез прихващане с дължимата от застрахования вноска № 4 от застрахователна премия.
Счита, че с погА.ване на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 936, 94 лв.
С регресна покана, връчена на ответника на 21.11.2023 г., е предоставил 1
30-дневен срок за изплащане на регресното вземане.
Ответникът е платил сумата от 1 158 лв., след приспадане на която е налице непогасен остатък от 3 778, 94 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата 3 778, 94 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 844, 01 лв., представляваща мораторна лихва за периода 22.12.2023 г. – 15.08.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочения от ищеца механизъм. Оспорва да е налице виновно и противоправно поведени от страна на водача на т.а. „******“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на водача на т.а.
„******“. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на другия автомобил – л.а. „*****“, който е престоявал на спирката, намираща се в непосредствена близост до кръстовището на ул. „М.Б.“ и ул. „ПБЛ“. Тъй като водачът на т.а.
„******“ е искал да премине кръстовището, е предприел маневра, с която е навлязъл в лявата лента, за да заобиколи престояващия л.а. „*****“. В същия момент водачът на последния е потеглил в опит за завой наляво, без да се огледа и да пусне сигнал за предприетата от него маневра. В условията на евентуалност се позовава на съпричиняване от страна на водача на л.а.
„*****“. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 05.09.2023 г. около 14:20 часа в гр. С., ул. „М.Б.“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от М. М. И., и т.а. „******“ с рег. № *****, управляван от И. М..
Установи се от ангажираните писмени доказателства и заключението на АТЕ, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 05.09.2023 г,, около 14:20 часа, в гр. С., т.а. „******“ с рег. № ***** се движи по ул. „М.Б.“ и при кръстовището образувано с ул. „ПБА“, водачът навлиза в насрещната лента за движение и предприема маневра за завой надясно. В същото време и посока л.а. „*****“ с рег. № ***** се движи по ул. „М.Б.“ и на същото кръстовище, водачът предприема маневра за завой наляво. Вследствие на предприетите маневри, траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на т.а. „******“, който е предприел маневра за изпреварване, навлязъл е в лентата за насрещно 2 движение и след това е предприел маневра за завой надясно, като е пресякъл траекторията на движение на л.а. „*****“.
Безспорно е между страните, че към 05.09.2023 г. л.а. „*****“ с рег. № ***** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ******** със срок на валидност: 04.02.2023 г. – 03.02.2024 г.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 07.09.2023 г. ищецът е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана щета № *********.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е погасил задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 4 936, 94 лв.
Безспорно е между страните, че към 05.09.2023 г. гражданската отговорност на водача на т.а. „******“ с рег. № ***** е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащане в полза на ищеца по процесната щета в размер на сумата 1 158 лв.
Установява се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 4 104, 52 лв., а по цени на официалния представител – 5 482, 96 лв. Към датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 3 години 7 месеца и 20 дни, считано от датата на първоначална регистрация.
Пред СРС е разпитан свидетелят М. М. И., който депозира показания, че си спомня да е участвал в ПТП на 05.09.2023 г. при управление на л.а. „БМВ в гр. С., на ул. „М.Б.“. Заявява, че е бил спрял на светофар и е чакал да направи ляв завой, при което е потеглил, а до него от лявата му страна е имало бус, който е искал да завие надясно и са се ударили. Заявява, че се е опитал да избегне удара, но не е успял; че за него ударът е бил в предна лява част, в областта на калник, фар и броня, както и че са съставили протокол за произшествието, като потвърждава, че това е предявеният му констативен протокол за ПТП, намиращ се на лист 8 от делото. Заявява, че в неговата посока на движение по тази улица е имало една лента за движение; че бусът, с който е настъпило произшествието, се е намирал зад него и се е изнесъл, за да го изпревари. Депозира показания, че е чакал първа кола на червен светофар да светне зелено и в момента, в който е потеглил, бусът вече е бил до него, като свидетелят не е обърнал внимание дали е бил непосредствено зад него, или се изнесъл някъде от колона отзад. Заявява, че преди да настъпи произшествието, не е спирал за престой или паркиране и не е престоявал на намиращата се в близост спирка.
Пред СРС е разпитан свидетелят И. В. М., който депозира показания, че си спомня да е участвал в ПТП през м.09.2023 г. в гр. С. в кв. „О“ при управление на т.а. „И“, в светлата част на деня. Заявява, че е бил тръгнал за заявка и е бързал; че преди светофара на ул. „М.Б.“ и ул. „ПБА“ е искал да 3 завие надясно в посока „В“, пред него е имало кола, която се е движела много бавно, светофарът е бил зелен и свидетелят е решил да я заобиколи. При извършване на изпреварването е тръгнал на дясно и със задната част на управляваното от него камионче е закачил другия автомобил. Заявява, че за него ударът е бил в задна дясна част близо до задните гуми., както и че са съставили протокол, като потвърждава, че това е предявеният му констативен протокол за ПТП, намиращ се на лист 8 от делото. Свидетелят заявява, че той е виновен, защото е предприел изпреварване на място, на което изобщо това не е било разрешено. Депозира показания, че другият автомобил се е движел, но доста бавно, поради което свидетелят е помислил, че може да спира и затова е предприел това изпреварване, защото е бързал, светофарът е светел, това се е случило преди кръстовището.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.411 КЗ:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ и събраните гласни доказателства.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се установява от представените писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на свидетелите И. и М.. Като е предприел маневра за изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение, и след това маневра за завой надясно, пресичайки траекторията на движение на л.а.
„*****“ с рег. № *****, водачът на т.а. „******“ с рег. № *****“ е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на 4 застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на водача на т.а. „******“. Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Ответникът е заявил възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът на л.а. „*****“ е престоявал на спирката, намираща се в непосредствена близост до кръстовището на ул. „М.Б.“ и ул. „ПБЛ“, което е наложило водачът на т.а. „******“ да предприеме маневра по неговото заобикаляне през лентата за насрещно движение, за да премине кръстовището, при което в същия момент водачът на л.а. „*****“ е потеглил в опит за завой наляво, без да се огледа и да пусне сигнал за предприетата от него маневра. Твърденията не се подкрепят от събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на водача на т.а. „******“, който заявява, че е бързал и тъй като другият автомобил се е движел пред него, но по-бавно спрямо неговите възприятия, го е изпреварил през насрещното, за да мине на зеления сигнал на светофара. По изложените съображения възражението за съпричиняване се явява неоснователно. Не се установява поведение на водача на л.а. „*****“, с което обективно да е допринесъл за настъпване на произшествието.