Решение № 107 от 16.05.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Шумен, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500139 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ДП „ Кабиюк „ , ЕИК 127512595, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. ....., представлявано от изп. директор М.П., чрез пълномощника адв. Сн. И. от ШАК, срещу решение № 12/10.01.2023 г. по гр.д. № 1670/2021 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, по съображения, изложени подробно във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи исковите му претенции и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият И. Г. И. не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, лично и чрез упълномощения от него адв. Л. А. от ШАК, оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 1670/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на 1 жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искане за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3 830.29 лева – главница по издадени фактури, представляваща дължими наем бокс – 3 208.70 лева, вода – 200.79 лева, ел. енергия – 65.31 лева, всички за периода м. 09.2018 г. – м. 03.2019 г. и сумата от 770.73 лева – мораторни лихви върху главницата, от които 99.78 лева за периода 26.09.2018 г. – 29.03.2021 г., 225.63 лева за периода 19.12.2018 г. – 29.03.2021 г. и 445.32 лева за периода 28.02.2019 г.

– 29.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 852/2021 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.03.2021 г. до окончателното плащане, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 852/2021 г. на ШРС и по настоящото дело.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В първото по делото заседание е заявил, че няма сключени договори с ищеца и няма ползвани боксове за исковия период. Той е работил като треньор на коне към ДП „ Кабиюк „ и е заплатил дължимите суми за ползване на боксовете и консумативи за времето през което ги е ползвал. След изнасяне на частните коне обаче не е ползвал боксове и не дължи претендираните суми. За посочения във фактурите период е тренирал само коне на ДП „ Кабиюк „, поради което не дължи наем.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като с решението си е отхвърлил предявените от ДП „Кабиюк“, ЕИК 127512595, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, кв. “.....”, срещу И. Г. И., ЕГН **********, с адрес – с. ...., ул. „........“ № 3, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено съществуване на вземания в размер на 4 245.53 лева, представляващи 3 208.70 лева неплатен наем, по договор за наем на бокс и тренировъчни съоръжения за отглеждане и трениране на кон, 200.79 лева вода, 65.31 лева ел. енергия и 770.73 лева лихви за забава, като неоснователни и е постановил, че разноски между страните не се присъждат.

Решението се обжалва изцяло от ответника.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление вх. № 945/30.03.2021 г., по ч.гр.д. № 852/2021 г. по описа на ШРС в полза на същия е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 117/01.04.2021 г. за осъждане на ответника да му заплати сумата 4 245.53 лева, от която за главница 3 474.80, ведно със законната лихва от 26.09.2018 г. до изплащане на вземането; 99.78 лева - мораторна лихва от 26.09.2018 г. до 29.03.2021 г., 225.63 лева - мораторна лихва от 19.12.2018 г. до 29.03.2021 г. и 445.32 лева мораторна лихва от 28.02.2019 г. до 29.03.2021 г., ведно със законна лихва от 30.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумите от 84.91 лева - държавна такса и 540.00 лева - 2 адвокатско възнаграждение, като е било посочено, че вземането произтича от договор за предсъстезателна подготовка на коне в тренинг и включва наем бокс, ел. енергия, вода и обслужване на коне по издадени и осчетоводени фактури: № 11937/26.09.2018 г.; № 12025/19.12.2018 г.; № 12099/28.02.2019 г. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил с разглежданата искова молба в предоставения му преклузивен срок.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявеният иск, имащ за правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.233, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е допустим.

По основателността му, съобрази следното:

От представените по делото фактури №№ 11937/26.09.2018 г., № 12025/19.12.2018 г. и № 12099/28.02.2019 г. и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че те са били издадени от ищеца и получател по тях е ответника. Фактурите са били осчетоводени и включени в аналитичните ведомости на издателя, но не са били подписани от получател.

Всяка от тях удостоверява следните вземания: фактура № 11937/26.09.2018 г. – наем на бокс/11 коня – 07.2018 г. – 568.45 лева, ел. енергия – 07.2018 г. – 6.76 лева и вода – 07.2018 г. – 47.81 лева или общо 747.62 лева с ДДС; фактура 12025/19.12.2018 г. – наем бокс/08 – 10.2018 г. – 813.50 лева или 976.20 лева с ДДС и № 12099/28.02.2019 г. – наем бокс – 11.2018 г. – 500.10 лева, наем бокс – 12.2018 г. – 516.77 лева, наем бокс – 01.2019 г. – 516.77 лева, ел. енергия/08 – 12.2018 г., 01.2019 г. – 54.43 лева и вода/08 – 12.2018 г., 01.2019 г. – 167.32 лева, или общо 2 106.47 лева с ДДС. По фактурите има извършено частично плащане в размер на 355.49 лева по фактура № 11937/26.09.2018 г.. По другите две фактури №№ 12025/19.12.2018 г. и № 12099/28.02.2019 г. няма плащане. Неизплатените задължения по трите фактури са, както следва: по фактура № 11937/26.09.2018 г. – 392.13 лева главница и 20.16 лева мораторна лихва; по фактура № 12025/19.12.2018 г. – 976.20 лева главница и 27.39 лева – мораторна лихва; по фактура № 12099/28.02.2019 г. – 2 106.47 лева главница и 17.55 лева мораторна лихва.

От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел С. Д. / бивш служител на ищцовото предприятие /, се установява, че ответникът работи по трудово правоотношение в ДП „ Кабиюк „ като треньор на треньор на бегови коне. В периода м. септември 2018 г. – м. март 2019 г. същият ползвал боксове в Хиподрум – Шумен, където отглеждал и тренирал, както коне на предприятието, така и частни. Частните коне били приемани само след сключен договор между ДП „ Кабиюк „ и собственика им. За ползване на боксове за тези коне се заплащали наем и консумативни разноски – ел. енергия и вода.

Дължимите суми за всеки кон се изчислявали от счетоводството на предприятието, като практиката била фактурите да се издават на името на гледачите и треньорите, от които се търсели и неплатените наем и консумативи, като в задължение на свид. Д. било възложено 3 да им напомня за плащанията и да събира и предава сумите на счетоводителите. За държавните коне не се начислявали суми за наем и консумативни разноски. Свидетелят заявява категорично, че ответникът не е отглеждал собствени коне в ДП „ Кабиюк „ и тези, за които се е грижел са били или държавни, или на частни лица.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че, по силата на договор за осигуряване на предсъстезателна подготовка на коне в тренинг за периода м. 09.2018 г. – м. март 2019 г. ответникът е ползвал бокс на територия на Районен хиподрум – гр. Шумен, собственост на ДП „Кабиюк“, както и прилежащи тренировъчни съоръжения за отглеждане и трениране на свой 1 брой кон всеки месец, като за престоя на коня са му били издадени фактури № 11937/26.09.2018 г., № 12025/19.12.2018 г. и № 12099/28.02.2019 г. за наем на бокс, вода и ел. енергия. От своя страна, във възражението си по чл.414 от ГПК и в исковото производство ответникът заявява, че не дължи претендираните суми, тъй като не е ползвал боксове за предсъстезателна подготовка и няма сключен договор за наем с ищеца.

В хода на делото, въпреки указаната му доказателствена тежест и предоставената му възможност, ищецът не е представил сключен между страните договор за предсъстезателна подготовка на коне в тренинг, респ. договор за наем на боксове и тренировъчни съоръжения, нито ангажира доказателства относно правилата за формиране на наемните цени и разноските за консумативи за ползване на боксове и тренировъчни съоръжения, както и, че те са били известни на ответника и той се е съгласил с тях. От друга страна, от показанията на разпитания свидетел се установи, че през исковия период ответникът е отглеждал и тренирал бегови коне в качеството му на служител на ищцовото предприятие, като тези коне са били собствени или на държавата, или на частни лица и не е имало коне, които да са негова собственост.

Предвид горното и, че в производството по чл.422 от ГПК ищецът е длъжен, при условията на пълно и главно доказване да установи, че вземанията му произтичат от действителен договор между страните, както и тяхното основание, ликвидност и изискуемост към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. към датата на постановяване на съдебното решение, настоящата инстанция приема за недоказан правопораждащия факт за възникване на процесните задължения, т.е. вида на създаденото между страните облигационно правоотношение, от което произтичат, респ., че това е договор за осигуряване на предсъстезателна подготовка на коне в тренинг за периода м. 09.2018 г. – м. март 2019 г., както и наличието на конкретно материално право на вземане на ищеца спрямо ответника за наем бокс и консумативи за посочения период, предвид липсата на доказателства същият да е бил собственик на кон, наемател на част от базата на ищцовото предприятие или да е бил задължен по друг начин за заплащане на разноските, свързани с отглеждане и трениране на възложените му коне. Единственото доказателство за претенцията на ищеца са издадените от него фактури, които имат характера на части удостоверителни документи и при оспорването им от страна на ответника не биха могли да обосноват нито валидно договорно правоотношение, нито ликвидни и изискуеми 4 задължения във връзка с него. В тази връзка, следва да се отбележи, че твърдението на ищеца е, че дължимите от ответника разходи са за един негов собствен кон, а във фактурите са отразени такива за осем до единадесет коня, като от събраните доказателства се установи, че последният изобщо не е притежавал коне, които да са били приети на Хиподрум – Шумен. Що се отнася до извършеното частично плащане по една от фактурите, от доказателствата по делото не се установи то да е било извършено със средства на ответника, което би могло да бъде индиция за извънсъдебно признание на иска. Предвид горното и, че от показанията на разпитания свидетел се установи, че практиката е била фактурите да се издават на името на гледачите и треньорите, но консумативите са се заплащали от собствениците на съответните коне, намира, че исковата претенция на ищеца е изцяло недоказана, поради което следва да се отхвърли като неоснователна.