Решение № 48 от 18.03.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 93/2026
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1, ал. 2 · Закон за българските лични документи
- чл. 6 · Закон за българските лични документи
- чл. 80, т. 5 · Закон за българските лични документи
- чл. 84, ал. 1 · Закон за българските лични документи
- чл. 84, ал. 2 · Закон за българските лични документи
- § 1, т. 1 · Закон за българските лични документи
- чл. 38, т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 70, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 70, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Свиленград, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200093 по описа за 2026 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4537а-73 от 18.09.2025 година на Началника на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с което на А . А.
Й. с
ЕГН ********** от
**************************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Александър Стамболийски” № 9, област Хасково, чрез адвокат Г. Караджонова, за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 120 лв. (61.36 евро).
Жалбоподателят А. А. Й. чрез процесуалния си представител – адвокат Г. Караджонова, моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като обжалваното НП било незаконосъобразно и необосновано – не съдържало задължителните реквизити, издадено след законоустановения срок, издадено 1 от некомпетентен орган, в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и правната квалификация била непълна, невярна и неточна. Оспорва се НП и верността на обстоятелствата, отразени в него. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явяват адвокат Г. Караджонова, която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като нарушението не било доказано – свидетелите единствено потвърдили съставянето на Акта и че подписите, положени в него са техни. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна) - Началникът на ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 03.07.2025 година около 13.40 часа свидетелите М. Д. Н. и Г. Т. Т.
(служители на ГПУ – Ново село) при изпълнение на служебните си задължения в района на отговорност на ГПУ - Ново село , свързани с охрана на обществения ред, като организиран граничен полицейски наряд – автопатрул 900, се намират на третоклА. път № 505 в село Малко градище, област Хасково, в близост до разклона за град Ивайловград и село Орешец, където спират за проверка жалбоподателя Й.. След като се легитимират при поискване от тяхна страна жалбоподателят не представя документ, с който да 2 удостовери самоличността си. След представяне от страна на жалбоподателя на трите си имена и ЕГН и след справка в полицейските масиви с ОДЧ при ГПУ – Ново село, както и след задаване на допълнителни въпроси с оглед проверяване достоверността на предоставените идентификационни данни, граничните полицаи установяват самоличността на лицето без документи, а именно: жалбоподателя – българския гражданин А. А. Й., както и че има ли издадени лични документи за самоличност.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят М. Д. Н. – „Старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР”, със специфично наименование на длъжността „Младши инспектор”, съставя против жалбоподателя Й. в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4537а-46 и с бланков № 0569468, серия АД. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Г.
Т. Т.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с факта, че при поискване от компетентно длъжностно лице – граничен полицай, жалбоподателят не може да удостовери своята самоличност, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, която вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя А. Й., който не сочи възражения против констатациите в Акта.
В изложения смисъл е и Докладна записка, изготвена от Старши полицай М. Н..
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на ГПУ – Ново село, издава процесното НП № 4537а-73 на 18.09.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 120 лв. (61.36 евро). НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 24.09.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и 3 надлежно оформена – датирана и подписана (в същия смисъл са и изявленията на жалбоподателя, направени в Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 6 от ЗБЛД, тъй като не е удостоверил самоличността си при проверка от компетентните длъжностни лица, т.е. не е представил български личен документ. За това нарушение на основание чл.
80, т. 5 от ЗБЛД на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 120 лв. (61.36 евро).
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на ГПУ – Ново село (Г. Костадинов Д.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗБЛД, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1233/27.09.2022 година, изменена със Заповед № 8121з-1988/28 .11.202 3 година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че М. Д. Н. заема длъжността „Старши полицай в Мобилен граничен полицейски взвод от ГПУ – Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР” и предвид факта, че Г. Костадинов Д. заема длъжността „Началник на ГПУ – Ново село” (персоналното заемане на длъжността от Г. Д. е служебно известно на Съда, а в тази връзка е представена и Заповед № 8121к-977 от 08.02.2023 година на Министъра на МВР), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 23.02.2026 година свидетели – М. Д. Н. и Г. Т. Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните (с изключение на доказателствена сила на обжалваното НП, респ. на обстоятелствата, отразени в него) и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно 4 верни се възприеха и свидетелските показания на М. Д. Н. и Г. Т. Т., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отрицателно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество: служители на ГПУ – Ново село, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че п р и поискване от компетентно длъжностно лице – граничен полицай, жалбоподателят не може да удостовери своята самоличност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в Адмнинистративнонаказателната преписка (АНП), респ. допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (с изключение на доказателствена сила на обжалваното НП, респ. на обстоятелствата, отразени в него, която не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на 5 страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 4537р-2017 от 30.01.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от делото. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи 6 до отмяна на обжалваното НП.