Решение № 1781 от 17.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1781

Пловдив, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАН РУСЕВ

Членове:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20257180702871 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационна жалба на С. А. С., чрез адв.Д. Х. против Решение № 9703/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 708/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

В подадената жалба се излагат аргументи защо предявената искова претенция следва да се уважи изцяло и се аргументира защо неправилно съдът е приел за неоснователна исковата претенция в частта, в която не е уважена.

В съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не се представлява, в отговор на касационната жалба се сочи, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба, предявена от С. А. С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на за присъждане на сумите в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 20.08.2018 г. до 14.08.2020 г. вкл. и 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие „Смолян“ за периода от 15.08.2020 г. до 22.12.2021 г. вкл. Неимуществените вреди се сочи, че се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в Затвора Пловдив е бил настанен на Пети пост в стая № 52, където са били настанени 5 л.св. и на Втори пост в стая № 89, където са били настанени 30 л.св., а в Затворническото общежитие е бил настанен в приемната на трети етаж, в която са били настанени 6 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели „каре“ за 1 час не можело да ползват тоалетна, защото нямало нито мивка, нито тоалетна, а в Затворническото общежитие ползвали банята два пъти през седмицата, като нямали топла вода, налягането на душовете в банята било слабо и се налагало да се къпят с кофи с леденостудена вода. Тоалетната в килиите в затвора била без клекало; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), а в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази; липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние – в затвора можело да ползват лекар един път седмично, при престоя му както в Затвора Пловдив, така и в Затворническото общежитие бил настинал, уведомил веднага администрацията, че имал нужда от лекар, но не бил прегледан от лекаря, нито му били предоставени лекарства, лекувал се сам, като се наложило роднини да му осигурят лекарства, по същия начин стоял въпросът и с посещението при зъболекар; липса на пералня в Затвора Пловдив (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага); в килиите липсвал кислород, като имало много малък прозорец, от който не влизала никаква светлина; след 22 часа вечер нямало дежурно осветление в Затвора Пловдив; от стреса в затвора получил косопад; на леглото в Приемната в Затворническото общежитие нямало възглавница и чаршафи, простирали и перяли дрехите в стаята, като пълнели студена вода с кофи от банята, нямали парно почти цял месец в периода м. ноември – м. декември 2021 г.

Претендира се и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумите, а така също и разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е приел за недоказан предявения иск и е отхвърлил исковата молба.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното :

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства се установява, че към 20.08.2018 г. – началната дата на първия исков период, ищецът вече е бил настанен в Затвора Пловдив, като е пребивавал в него до 19.05.2020 г. вкл., след което е бил преместен в Затвора Пазарджик, където е пребивавал до 26.08.2020 г., т.е. от 20.05.2020 г. до 14.08.2020 г. вкл. ищецът не е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение – Затвора Пловдив, което е самостоятелно основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се разглеждат, наведените твърдения за извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Или, установява се, че периодът, в който реално ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, е от 20.08.2018 г. до 19.05.2020 г. вкл. (и който е част от исковия период).

За периода, в който се установи, че ищецът действително е пребивавал в Затвора Пловдив и който не е погасен по давност, а именно от 31.03.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл., от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че е пребивавал във Втора група в спално помещение № 82, но липсва информация с колко други л.св. е пребивавал в това спално помещение. Уточнява се единствено в представените справки, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от свобода по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което се съхранява за срок от три години, поради това не се предоставя детайлна справка по отношение на броя лица, с които ищецът е пребивавал по време на изтърпяване на присъдите си (така справките на л. 36 и л. 38 и сл.).

От представените справки е установен какъв е бил графикът за използване на банята и пералнята в Затвора Пловдив в процесния период. Прието е за ноторно известно, че използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но в представените по делото справки изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето.

По отношение на твърдението за лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове), както и много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите и ядели от храната, което било предпоставка за болести и зарази са събрани доказателства, като затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на ищеца в Затвора Пловдив.

Приложени са справки относно престоя в Затворническо общежитие Смолян към Затвора Пловдив, както и относно липсата на медицинско досието за лишения от свобода в архива на Затвора гр.Пловдив.

В хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля М. В. М..

От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че наведените в исковата молба оплаквания са погасени по давност за периода именно от 20.08.2018 г. до 30.03.2020 г. вкл. се явява погасена по давност. Прието е, че основателни са оплакванията за периода за период от 50 дни (от 31.03.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл.). С оглед на това е присъдено обезщетение в размер на 200 лева за този период, като е отхвърлена претенцията над този размер до пълния предявен размер от 12 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за периодите от 20.08.2018 г. до 30.03.2020 г. вкл. и от 20.05.2020 г. до 14.08.2020 г. вкл. Отхвърлена е исковата претенция присъждане на сумата в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ в периода от 15.08.2020 г. до 22.12.2021 г. вкл.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба на касатора С., аргументи за пълна доказаност на изложените факти в исковата молба се намират за неоснователни. От доказателствата по делото безспорно се установява, че с изключение на периода от 50 дни (от 31.03.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл.) през исковия период на ищецът е била осигурена минималната законоустановена площ от 4 кв.м. С оглед на това и няма как да се присъди обезщетение за претендирания период с оглед недостатъчна минимална жилищна площ.

Относно твърдението е касационната жалба, че съдът е игнорирал напълно невъзможността за ползване на пералня, липса на адекватна медицинска грижа и настаняване с болни лица, настоящата инстанция счита същото за неоснователно. Събрани са относимите към тези оплаквания доказателства и не може да се приеме, че тези оплаквания са доказани.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd999e70-69ee-4b69-a34c-55721e6282c8