Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10431 от 04.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6484/2025
Вид
Решение № 10431
Подписан
04.06.2025
В сила
16.08.2025
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10431 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110106484 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Х. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, чрез адв. Д. Ф., срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, представлявано от И. Х-С, съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 20 ЗПК за прогласяване нищожността на за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** г., поради противоречие със закона, а в условие на евентуалност установителен иск с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № **** г., предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави.

Ищецът Х. С. Н. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200 лв., при фиксиран лихвен процент 40,06 % и ГПР 48,29 % и разсрочен за връщане на 12 месечни погасителни вноски в размер на 205 лв. всяка. Уговорена била обща сума за връщане по кредита в размер на 1476 лв. Сочи, че в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит било уговорено задължение на кредитополучателя, в срок до края на деня, следващ сключването на договора, да предостави банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, в размер на 1476 лв. и със срок до 15.11.2024 г.

Съобразно чл. 6 от договора, неизпълнението на това задължение се санкционирало с неустойка в размер на 1200 лв., която се начислява месечно, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Ищецът твърди, че е върнал чистата стойност на кредита, но на основание чл. 23 ЗПК не дължи престирането на лихви и неустойки поради изначална недействителност на договора за потребителски кредит. В тази връзка излага твърдения и съображения, че сключеният договор за кредит със соченото съдържание за нищожен поради противоречието му със закона, тъй като не спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като уговорената лихва по кредита противоречи на добрите нрави, доколкото размерът й надхвърля три пъти размерът на законната лихва. Същевременно се сочи, че действителният размер на лихвата е далеч 1 по-висок от обявения, тъй като при посочването му не е взета предвид начислената неустойка за непредоставяне на гаранция, която всъщност счита, че представлява скита лихва по договора. Същевременно се твърди, че в договора не са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Излагат се твърдения за нищожност на договора и поради не спазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора размер на ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като при изчисляването му не е включена дължимата неустойка. Твърди се, че непосочването на действителния размер на ГПР цели да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращо максималния размер на ГПР. Ищецът твърди съща така, че при сключването на договора за кредит е нарушена и императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като кредиторът не е посочил в договора лихвеният процент на ден, което води до недействителност на договора.

Излагат се съображения относно клаузата за неустойка, че противоречи на добрите нрави, доколкото същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Поради тези съображения предявява иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, а при условията на евентуалност, ако не бъде уважен този иск – иск за прогласяване нищожността на клаузата, с която е предвидено начисляването на неустойка в посочения размер.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** г. със съдържанието, посочено в исковата молба, както и, че в посочения в договора ГПР не включена дължимата неустойка, а е включена единствено възнаградителната лихва. Оспорва обаче доводите на ищеца за нищожност на договора. Излага подробни съображения, че предвидената в договора неустойка не следва да намира отражение при изчисление на размера на ГПР, тъй като в същия не се включват разходите, които потребителят запраща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Счита, че не е необходимо посочване на методика за изчисляване на ГЛП, тъй като в договора е уговорен фиксиран лихвен процент. Сочи, че доколкото не е предоставено обезпечение по кредит, то предвидената неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като преследва законна цел да обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо да се доказват. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** г., по силата накойто на ищеца е предоставена сума размер на 1200 лв., при фиксиран лихвен процент 40,06 % и ГПР 48,29 %.

Не е спорно и обстоятелството, че в чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 1200 лв. при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за представи гаранция по кредита, както и че в посочения в кредита ГПР не е включен размерът на уговорената неустойка.

По делото е представен договорът за кредит, като видно от съдържанието му кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 1200 лева. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по 2 кредита съгласно уговореното в договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 14.11.2024 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 40,06 % от главницата по кредита. В чл.

11, ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48,29 % от заетата сума. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1476 лева със срок на валидност до 15.11.2025 г.

По делото са представени и ОУ към договора за кредит, като в т. 3.2.1 от същите е посочено, че в срок до края на следващия ден от сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България или двама поръчители.

С т. 3.2.2 от ОУ са уредени изискванията към банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, а именно да отговаря на изискванията на закона за нейното издаване и да съдържа неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение по договора, гарантът ще заплати всички дължими суми в първия работен ден след получаване на първо писмено искане от страна на дружеството.

С т.3.2.3 от ОУ е определено, че поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 лева брутно месечно възнаграждение, както и да нямат кредити с повече от 30 дни просрочие. Уредено е, че в рамките на срока по т. 3.2.1 /деня след сключване на договора/, поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да предоставят информация за своята кредитоспособност. Според т. 3.2.5 дружеството не е длъжно да приеме предложените от кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно условията, предвидени в общите условия на договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1200 лева, като неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора.

Според чл. 6, ал. 5 начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Между страните няма спор, че ищцата не е предоставила надлежно обезпечение съгласно условията на договора.

Видно от погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 11, ал. 2/ кредитът е погасим на 12 месечни вноски, всяка в размер на 123 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, като общият размер на лихвата възлиза на 276 лв., а общата подлежаща на връщане сума – 1476 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото 3 писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.