Решение № 1595 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330109725 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и чл.45 ЗЗД.

В исковата молба от С. К. К. лично и в качеството на законен представител на малолетните М. П. Н. и А. П. Н. против М. И. Г. и в допълнителни уточняващи молби се твърди, че по силата на Трудов договор № *** г. ищцата С. К. започнала работа на длъжност „***“ при работодателя „Фиш Експрес“ ЕООД. Трудовият договор бил сключен за неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца. Твърди, че работодателят не е имал никакви забележки към нейната работа и при нужда от отпуск винаги е разрешавал ползването такъв.

Посочва, че м. август била в платен годишен отпуск, когато разбрала, че е бременна. На *** г. получила кръвоизлив, поради което се наложило да постъпи в болница, като работодателят на същата бил уведомен на следващия ден. От лечебното заведение бил издаден болничен лист на К.. По време на престоя й вкъщи, ***т на дружеството – работодател И.Г. звънял няколко пъти, за да се информира за нейното състояние.

Последвало издаване на още два болнични листа, като през цялото време К. уведомявала *** за състоянието си и поддържали връзка, а болничните листове изпращала по колега, който живеел в квартала. Последният болничен лист изтичал на *** г. и няколко дни преди това ищцата отишла до местоработата си, за да го занесе лично. Срещнала се с *** И.Г. и *** му М. Г., като заявила готовност да се завърне на работното си място, съответно получила отговор, когато наближи датата *** г. да се уточнят по телефона. Ищцата К. посочва, че за нейно спокойствие отишла на преглед в „Акушеро-гинекологичен център ***“, където извършили преглед чрез ултразвук и било констатирано, че всичко е наред и същата може да се завърне на работа. Сочи, че в телефонно обаждане получила предложение от М. Г., когато 1 се върне на работа да й бъде променено работното време, както и да й се предостави поголяма отговорност, а именно дневното приключване на работната каса, с което ищцата се съгласила.

На *** г. – първият ден от постъпването на работа след дългия болничен престой, С. К. била повикана от М. Г. в офиса на *** И.Г.. ***т не бил там, когато ищцата отишла, но на бюрото стояла заповед за прекратяване на трудовия договор, а М. Г. заявила, че се налага да прекратят трудовото правоотношение и въобще не се съобразила със състоянието К., на която й прилошало. След това влязъл ***т И.Г., който й дал работната заплата за м. септември. Ищцата ги помолила за разбиране, дори им казала, че ако проблемът са осигуровките, които трябва да заплащат, е готова да си ги плаща сама, но да не я уволняват, защото има нужда от тази работа, че има едно дете и чака второ. К. отказала да подпише заповедта, при което й било заявено, че след като няма да подпише заповедта, трябва да остави парите, които току-що й били заплатени като трудово възнаграждение. Твърди, че изпитала силен стрес и емоционална разруха, тъй като била уволнена не защото не си върши добре работата, а защото е бременна и работодателят нямал възможност да заплаща здравните осигуровки и отпуската, която щяла да натрупа през тези две години докато трае майчинството. Поддържа, че се е разстроила, заболяло я главата, усетила, че кръвното й се повишава, получила втвърдяване на корема и преживяла нервен срив от факта, че в изпитателния срок, който изтичал скоро била уволнена, защото е бременна, както и от заявеното, че е разход и нямало смисъл в нейното състояние да й се плаща заплата, тъй като може във всеки един момент да излезе в болничен. М. Г. помолила ищцата да си тръгне веднага, да не разговаря с никого и никой от колегите да не разбира за случая. След като си тръгнала от там, К. отишла в Областна инспекция по труда гр. П., за да потърси помощ и да се информира за правата си. Получила отговор, че след като е видяла заповедта за прекратяване на трудовия договор, няма значение, че не я е подписала. Излязла от там разстроена, съсипана, обезверена, без да знае накъде да тръгне и кого да помоли за помощ.

Обадила се на мъжа, с когото живее на съпружески начала – П.Н., който й предложил да се обърнат към Комисия за защита от дискриминация. Обадила се на М. Г., за да й съобщи за намеренията си, като отново помолила да я оставят на работа и да си плаща сама осигуровки, а последната й казала да й се даде време да помисли. Впоследствие и заявила, че ще я остави на работа, ако подпише разписка, че се отказва от правата си и претенциите си към фирмата. Твърди, че здравословното й състояние се влошило, като на 16.12.2019 г. не се чувствала добре и се наложило преглед при гинеколог, който констатирал, че състоянието й не е добро и има вероятност да загуби бебето. Издаден бил болничен лист за 30 дни от *** г., като била насочена за домашно лечение.

Сочи се, че на 17.12.2019 г. К. отишла във фирмата – работодател след 17,30 часа, придружена от нейния партньор П.Н., за да се срещне с *** И.Г. и *** му М. Г.. Поддържа, че вместо да бъде посрещната с разбиране, била упреквана заради състоянието си, че ще причини неудобство на работодателя си, който трябвало да заплаща здравни осигуровки от 27 лева месечно и дори се опитали да й вменят чувство за вина. Твърди, че работодателят и 2 неговата ***а й предложили два крайно несправедливи варианта – да остане на работа без да получава заплата и същевременно да си заплаща осигуровките или да напусне, като подпише доброволно заповедта за уволнение и получи работната заплата за м. септември и отпуска. Заявява, че е подписала заповедта за уволнение, тъй като била принудена от ситуацията, въпреки че счита същата за неправилна и незаконосъобразна, защото е уволнена по време на болнични, но била бременна, без пари и без възможност да води дело, за да я обжалва по надлежния ред. Поддържа, че заради оставането си без работа К. била обезверена, отчаяна и без всякакви финансови средства в навечерието на най-светлите християнски празници, като била лишена съзнателно от единствения възможен за нея финансов доход. Наложило се да остави в П. мъжа си и дъщеря си М., която била на 4 години, за да замине за родния си град Д. и да работи там, за да може да получи майчинство.

Посочва, че е подала жалба вх. № *** г. до председателя на Комисия за защита от дискриминация, която била частично уважена с влязло в сила Решение № ***1 г., с което се установявало, че М. Г. е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация на основа на признаци „лично положение“ и „пол“ по отношение на С. К..

Твърди се, че в резултат на посоченото дискриминационно отношение освен претърпените от К. имуществени и неимуществени вреди, нейните деца – М. и А., също са претърпели такива, които вреди се твърди да са пряка и непосредствена последица от това дискриминационно отношение. Ищцата К. родила преждевременно, поради което бебето А. било с множество аномалии. След раждането и изписването им от болничното заведение се констатирали редица здравословни аномалии при детето А. – по-широка лява зеница, тонусови промени, като повишен екстензорен шиен тонус и ретрафиране на раменете, изнася навън и леко със закъснение ляво краче, неустойчиво бедро, лицева асиметрия, детска церебрална парализа, синдроми на вродени аномалии с предимно засягане на лицевата област. Посочва се, че лявата ръка на детето била по-пасивна и по-често свита в юмрук до деветия месец, крачетата били често с флектирани пръсти, имало и говорно изоставане. Това състояние наложило лечение, което повишило разходите на семейството, поради необходимостта от заплащане за извършване на рехабилитации и процедури; заплащане на прегледи от невролог; транспортни разходи до болничното заведение; разходи за храна по време на болнично лечение. Същевременно се налагало А. да приема добавки за оросяване на мозъка и подобряване на здравословното й състояние, които били непосилни за финансово положение на майката и не се поемали от Здравната каса. Твърди се, че детето А. е претърпяло множество неимуществени вреди в резултат на дискриминационното отношение на М. Г. спрямо майката, докато е била бременна, което довело до силен стрес и преждевременно раждане, вследствие на което детето било с множество аномалии. Поради това се счита, че претърпените от А. болки и страдания в хода на лечението се явяват преки неимуществени вреди в резултат на това отношение. К. преживяла психически срив заради здравословното състояние на бебето. Прекарала безброй безсънни нощи, тъй като поради всички специфични здравословни проблеми на А. се налагало денонощно да я обгрижва, като за всяко нещо били необходими повече време и грижи. Когато останела сама, К.

3 избухвала в плач от безсилие, че не може да помогне на бебето по никакъв начин, а в съзнанието й изплували непрекъснато разговорите с М. и ***а й, както и грозното и унизително отношение към ищцата и неприятните събития, които довели до преждевременно раждане и влошеното състояние на детето А.. К. страдала и поради това, че нямала достатъчно сили да се грижи пълноценно за по-голямото си дете М., която била в подрастваща възраст, в която имала най-голяма нужда от вниманието на майка си за разговори, обяснения, за образователни игри, разходки навън, за да се социализира, но заради всичко случило се не могла да ги получи адекватно. Това се отразило негативно, както на фината и грубата моторика, така и на психическото и емоционално състояние на М.. Детето изостанало говорно заради силния стрес, който преживяло от всички неблагоприятни събития, настъпили за семейството, вследствие дискриминационното отношение на ответната страна към майката. Наложило се М. да посещава логопед два пъти седмично и да приема сироп за стимулиране на мозъчната дейност, което също било свързано с разходи. Така развилите се събития разстроили много детето М., предвид крехката й възраст и нуждата от майчина грижа. В периода, когато нейната майка била гр.

Д., за да работи, детето не можело да заспи вечер, будело се, плачело през деня и през нощта, натъжавало се всеки път щом види, че баща й е без майка й, била тъжна и затворена.

Партньорът на ищцата К. – П.Н. бил този, който можел да работи и да осигури прехраната за семейството, като поел всички останали грижи. Вместо да си почине след дългия работен ден, на него му се налагало да води и взима М. от градина, да пазарува, да заплаща сметки, да приготвя вечеря, да помага в домакинството, да се грижи изцяло за М.. Същият бил изтощен, стресиран и съсипан. Всичко това се отразило негативно и на личните отношения с К. и това допълнително депресирало и стресирало последната.

Ищците твърдят, че в резултат на установеното с решението на КЗД дискриминационно отношение на М. Г. спрямо С. К., са претърпели описаните имуществени и неимуществени вреди, като в настоящото производство предявяват исковете като частични и правят искане за осъждане на ответника да им заплати сумите, както следва:

1. за имуществени вреди в периода от м. декември 2019 г. до м. март 2022 г., претърпени от С. К. в размер на 600 лева, частична претенция от 16758 лева, изразяващи се в 90 % от неполучено месечно трудово възнаграждение; от М. Н. в размер на 200 лева, частична претенция от 1400 лева, изразяващи се в разходи, вкл. медицински за възстановяване на здравето й; от А. Н. в размер на 200 лева, частична претенция от 5600 лева, изразяващи се в разходи, вкл. медицински за възстановяване на здравето й;

2. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, произтичащи от дискриминационното отношение на ответника М. Г. срещу С. К., претърпени в периода от м. декември 2019 г. до м. март 2022 г. от С. К. в размер на 600 лева, частична претенция от 60000 лева; от М. Н. в размер на 200 лева, частична претенция от 20000 лева; от А. Н. в размер на 200 лева, частична претенция от 20000 лева.