Решение № 742 от 27.11.2024, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Разград, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101012 по описа за 2024 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба от А. А. Р. против А. Н. А. и С. Б. Х. е предявен иск за обявяване за недействителна спрямо ищеца до размер на ½ ид.ч. сделката, обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на нотариус рег №378 и е вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г., с която ответника А. и съпругата му са прехвърлили на ответницата Х. с покупко-продажба следните недвижими имоти: Поземлен имот с площ - 1482.000 кв. м., представляващ УПИ IV-273, кв. 63, с административен адрес обл. Разград, общ. Разград, с. М.

****** и Поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, обл.

Разград, общ. Разград, с. М., м. ЖЕЛЯЗКОВСКИЯТ ПЪТ, представляващ нива с площ 10001 кв. м, подробно описани в исковата молба. Твърди, че със споразумение, одобрено по НОХД No 296/2023г. по описа на Районен съд гр.Разград с протоколно определение, влязло в сила на 28.06.2023 г. първия ответник по настоящото дело А. Н. А. се признал за виновен в това, че на 21.10.2022г., в с.М., обл. Разград, е причинил средна телесна повреда на А. А.

Р. - престъплението по чл. 129, ал.1 от НК и е приел за това престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК - 10 месеца „Лишаване от свобода”, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години. С решение №685 от 13.11.2023г по гр.д. №1174/2023г на PC Разград първия ответник е осъден да заплати на ищеца сумата 12 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, осъществено на 21.10.2022 г. ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата. С решение №70 от 08.04.2024г по в.гр.д. №31/2024г на ОС Разград, въззивния съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Решението влязло в сила на 17.05.2024г и бил издаден изпълнителен лист за принудително събиране на сумите. Образувано било срещу първия ответник изпълнително дело № 20249120400556 при ЧСИ №912 Георги Стоянов. След извършена справка в имотния регистър се установило, че А. Н. А. на 1

14.02.2024г се е разпоредил с цялото си недвижимо имущество в полза на втория ответник С. Б. Х.. Сделката /покупко-продажба/, осъществена между А. Н. А., съпругата му А. М. А.а като продавачи и С. Б. Х. като купувач е обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на нотариус рег. №378 и е вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г. Сочи още, че ответниците са в близки отношения - С. Б. Х. е дългогодишна приятелка на съпругата на първия ответник А. М. А.а и са колежки в Театрално-музикален център Разград. Ищецът твърди, че семействата на двамата ответника ходят заедно по почивки, постоянно са заедно. Счита, че трето лице С. Б. Х. е знаела за престъплението извършено от А., била е наясно с целта на сделката и че същата е формална. Счита за съмнителна и стойността на сделката – доста под пазарната цена, уговорена в размер на 9500 лева с цел избягване на банков превод за плащане на цената. Твърди, че след направена проверка в Агенция по вписванията по партидата на длъжника не е открито друго свободно недвижимо имущество годно да обезпечи вземанията му. Твърди, че с извършването на посочената сделка имуществото на първия ответник се намалява, което уврежда интересите на ищеца и поставя в опасност възможността за удовлетворяване. Прилага: решение №685 от 13.11.2023г по гр.д. №1174/2023г на PC Разград, решение №70 от 08.04.2024г по в.гр.д.

№31/2024г на ОС Разград, изпълнителен лист №128 от 04.06.2024г по гр.д.

№1174/2023г на PC Разград, нотариален акт №********г на нотариус №378 при PC Разград, вх.рег.№****** от същата дата на АВ-ИР, справка имотен регистър, публикации от фейсбук профила на втория ответник. Иска да бъде приложено цялото гр.д. №1174/2023г на PC Разград; да бъде изискана от нотариус Роска Иванова №378 при PC Разград цялата нотариална преписка по нотариален акт №********г.; да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане във връзка с установяване на фактическата обстановка. Моли, в зависимост от становището на ответника, да бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства в първото съдебно заседание по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. депозира отговор, с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че не са нА.це предпоставките по чл. 135 ЗЗД. Възразява срещу поисканите от ищеца прилагане на ГД 1174/2023, извадки от профил в социални мрежи и допускане на свидетелски показания. Няма доказателствени искания, моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Х. депозира отговор, с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че не са нА.це предпоставките по чл. 135 ЗЗД. Възразява срещу поисканите от ищеца прилагане на ГД 1174/2023, извадки от профил в социални мрежи и допускане на свидетелски показания. Няма доказателствени искания, моли искът да бъде отхвърлен изцяло.

По делото са допуснати свидетелски показания, депозирани от А. Р. А. и Р. Р.

Д.. И двамата са роднини на ищцата, уведомени са за възможността да откажат да свидетелстват на осн. чл.166, ал.1, т.2 ГПК и същите са потвърдили желанието си да дадат показания.

В съдебно заседание е представено и прието удостоверение за имущественото състояние на ответника, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, издадено от ЧСИ Георги Стоянов /лист 45 от делото/.

С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, депозирани в с.з. проведено на 24.09.2024г., по отношение представените извадки от 2 профил на ответника С. Б. в социална мрежа, е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта ответника С. Б. и съпругата на ответника А.

А.а са колежки и близки приятелки.

Допусната и назначена е съдебно-оценъчна експертиза с цел установяване на пазарната цена на недвижимите имоти, предмет на процесната сделка, към датата на изповядане на същата – 14.02.2024г., неоспорено от страните и прието от съда.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Предявеният иск с правна квА.фикация чл. 135 ЗЗД е допустим, а с оглед обстоятелстената част на исковата молба, следва да се подведе под хипотезата на ал.1.

За да възникне предявеното потестативно право, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на твръдяното парично притезателно право, представляващо парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнало от извършеното от първия ответник противоправно деяние (престъпление), т. е. че е кредитор на А. Н. А.; 2) това субективно право да е възникнало преди извършване на процесната възмездна отчуждителна сделка, обективирана в нотариален акт №*****г. по описа на нотариус рег №378 и е вписана в АВ- ИР – гр. Разград като акт №****г; 3) оспореният договор за покупко-продажба да уврежда кредитора, т. е. длъжникът да не притежава други имуществени права, от чиято цена ищецът да може да удовлетвори своето парично вземане в размер на сумата от 12000 лв. /главница/.

Тези правопораждащи спорното материално преобразуващо право по отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация, във връзка с което ответник по делото е и правоприемникът по процесната сделка С. Б. Х..

Тъй като увреждащата сделка не е извършена между роднини, същата е възмездна, съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД знанието от приобретателя по нея за увреждане на кредитора е задължително условие, като процесуалното задължение (доказателствената тежест) за доказване знанието за увреждане интересите на кредитора принадлежи на ищеца.

Не е спорно по делото, че основанието за възникване на вземането на ищеца спрямо ответника е непозволено увреждане, по размер същото е установено със съдебно решение №685/ 13.11.2023г по гр.д. №1174/2023г на PC Разград, потвърдено с решение №70/ 08.04.2024г по в.гр.д. №31/2024г на ОС Разград, влязло в сила на 17.05.2024г.

За принудително събиране на присъденото обезщетение е образувано изпълнително дело №556/2024г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег. №914 КЧСИ. При проучване на имущественото състояние на длъжника по същото е установено, че не е нА.чно имущество за удовлетворяване на вземането на взискателя /лист 45 от делото/. При анА.з на справка от отдалечен достъп към Имотен регистър на Агенция по Вписванията – гр. Разград, съдебният изпълнител е установил, че длъжника се е разпоредил с цялото си нА.чно недвижимо имущество в полза на С. Б. на дата 14.02.2024г. С оглед произхода на вземането, следва да се отбележи, че на основание чл. 445, ал.2, т.1, пр.2 3

ГПК отпада забраната за принудително изпълнение върху жилището и земите на длъжника.

Не е спорно по делото, че ответникът А. е бил собственик на процесните имоти до датата на тяхното отчуждаване – 14.02.2022г., а видно от приложената справка от Агенция по вписванията чрез отдалечен достъп, същите са придобити през 2003г.

Следователно, основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1. Към 14.02.2022г. ищцата да е притежавала качеството кредитор на ответника А. А.; 2. Извършената разпоредителна сделка да уврежда кредитора; 3. Приобретателят С. Х. да е знаел за увреждащия характер на сделката.

Не е спорно между страните, че вследствие на извършено от ответника А. Н.

А. на 21.10.2022г. непозволено увреждане (деликт, разкриващ от обективна и субективна страна признаците на извършено престъпление по чл. чл.129, ал.1 НК, за което извършителят се е признал за виновен и е одобрено споразумение по НОХД 296/2023г.) на ищеца са причинени неимуществени вреди вследствие на нанесена средна телесна повреда, за репарирането на които е присъдено заместващо обезщетение в размер на сумата от 12000 лв.

Възникването и изискуемостта на това парично притезание настъпва в един и същи момент – при причиняването на неимуществените вреди вследствие виновното противоправно поведение на делинквента. Тъй като деецът следва да обезвреди пострадалото лице за настъпилите вредоносните последици и това негово задължение е изискуемо от момента на извършване на деликта, дори за да изпадне делинквентът в забава, не е необходима покана – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съдебното установяване на това парично вземане и допускането му до принудително удовлетворение с влязъл съдебен акт не е част от фактическия състав, при чието проявление възниква притезанието, чийто носител придобива качеството на кредитор. Следователно, като ответникът А.

Н. А. на 21.10.2022г.. е причинил процесния вредоносен резултат на ищцата, от този момент е възникнало и субективното право на пострадА.я за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о., ГК, в което се приема, че „кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без да е установено със съдебно решение , като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства.” В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че към датата на разпоредителната сделка ищцата А. Р. не е била кредитор на А. А..

Поради тези правни съображения транслативната сделка от 14.02.2024г., с която ответникът се е разпоредил с едно свое непарично имуществено субективно право, е сключена след като ищецът е придобил качеството на кредитор по възникналото деликтно правоотношение (на 21.10.2022г.), поради което е нА.це първата материална предпоставка, обуславяща възникването на потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.