Акт от 11.11.2019, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 380 11.11.2019г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 516 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Е.Б. ***, срещу

Решение № 1040-23-31 от 04.07.2019г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Е.Б. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. – 02.11.2018г. в размер на 2 012.87лв., от които 1 910.69лв. – главница и 102.18лв – лихва.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора, по съображения за издаването им при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод, че е налице подлежаща на възстановяване като недобросъвестно получена сума за осигурително плащане. Поддържа, че доколкото органите на Националния осигурителен институт служебно получават информация за издадените, съответно за представените болнични листи, е следвало да го уведомят за необходимостта от представянето на болничния лист и при втория работодател. Счита, че с оглед спецификата на сключения втори трудов договор, като личен асистент на сина му, не е налице колизия между изпълнението на този договор и ползвания отпуск за временна неработоспособност по основното му трудово правоотношение и полученото за това парично обезщетение. Твърди, че осигурителният разход не е неправилно извършен, поради което не се дължи неговото връщане, като възприетото административно решение за възстановяване на получената като обезщетение сума, освен че е житейски неоправдано, е и несъответно на целта на закона. С подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

Ответникът по жалбата

- Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО и на потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора са спазени всички относими материалноправни и процесуалноправни норми, като фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от решаващия административен орган извод, че на Е.Б. в нарушение на чл.40, ал.1 от КСО неправомерно са му изплатени суми от средствата на ДОО като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Излага подробни съображения, че в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона от гл.т на принципа за недопустимост кумулирането на парично обезщетяване от фондовете на ДОО и получаването на възнаграждения, произтичащи от изпълнение на трудова дейност, е прието, че паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. – 02.11.2018г. се явява недобросъвестно получено от Е.Б., в нарушение на въведената с нормата на чл.46, ал.3 от КСО забрана и като такова подлежи на възстановяване.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – Е.Б.Б., работи по трудов договор в Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, с. Трояново. В ТП на НОИ – Стара Загора от осигурителя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, е представен болничен лист № Е20181940926 от 08.10.2018г. за лицето Е.Б.Б. за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г. включително, при посочена причина за неработоспособността „общо заболяване“, предписан режим на лечение – „домашен – амбулаторен“, за 30 дни. По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че по посочения болничен лист на Е.Б. е изплатено от ТП на НОИ –

Стара Загора парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1 910.69 лева. След извършена служебна проверка в Регистъра на осигурените лица е установено, че за същото лице /Е.Б. *** са подадени Декларации образец 1 по чл.5, ал.4, т.1 от КСО – за м. октомври 2018г. с вид осигурен 04 и 20 работни дни при посочено начало на осигуряването 04.10.2018г. и за м. ноември 2018г. с вид осигурен 04 и 22 работни дни. На основание чл.108, ал.1 от КСО и Заповед № ЗР-5-23-00564039/ 13.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Община Стара Загора. Съгласно съставения Констативен протокол № КП-5-23-00565878 15.05.2019г., при проверката за четвърто тримесечие на 2018г. за лица, които са ползвали обезщетения за временна неработоспособност и имат трудов договор при втори работодател, за лицето Е.Б.Б. е установено, че има сключен трудов договор № 140 от 03.10.2018г. с осигурителя Община Стара Загора, на основание чл.111 във вр. с чл.68, ал.1, т.2 от КТ, за длъжността „Личен асистент“ за периода 04.10.2018г. – 31.12.2018г. Въз основа на представените при проверката документи /разплащателни ведомости и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за м. октомври и м. ноември 2018г./, както и от подадените от Община Стара Загора Декларации образец 1, е констатирано, за м. октомври Е.Б. има отработени 20 работни дни; осигурителен доход в размер на 221.57лв. и работно време – 4 часа, а за м. ноември 2018г. – 22 отработени дни; осигурителен доход 254.81 лева и работно време – 4 часа, като лицето е осигурявано за общо заболяване. Установено е и че за м. октомври и м. ноември 2018г. Е.Б. не е представил на осигурителя Община Стара Загора болнични листове за настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване.

С Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от

28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено на Е.Б. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г. в размер на 2 012.87лв., от които 1 910.69лв. – главница и 102.18лв – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение. От фактическа страна издаденото разпореждане е обосновано с обстоятелството, че през периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г., за който период на Е.Б. е издаден болничен лист № Е20181940926 с предписан 30 дни домашен режим, лицето е осъществявало трудова дейност в друг осигурител, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. С оглед на което е прието, че на лицето неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване предвид въведената с нормата на чл.46, ал.3 от КСО забрана за изплащане на такова обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора. С оспореното Решение № 1040-23-31 от 04.07.2019г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е оставил без уважение, като неоснователна, подадената от Е.Б. жалба и е потвърдил изцяло като правилно и законосъобразно Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Стара Загора за възстановяване на недобросъвестно получено от Е.Б. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 04.10.2018г. – 02.11.2018г. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на Е.Б. неправомерно, в хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, са му изплатени суми от средствата на ДОО като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване при основния осигурител за периоди, през който е осъществявал трудова дейност и е получавал трудови възнаграждения от втория си работодател – Община Стара Загора, което противоречи на чл.40, ал.1 от КСО и на принципа за недопустимост на кумулирането на парични обезщетения, изплащани от фондовете на ДОО с възнаграждения, произтичащи от полагането на трудова дейност, за която лицата подлежат на осигуряване.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното Решение № 1040-23-31/ 04.07.2019г. и на потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-23-00570798 от 28.05.2019г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, в т.ч болничен лист № Е20181940926 за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г. за лицето Е.Б.; Трудов договор № 140 от 03.10.2018г., сключен между Община Стара Загора и Е.Б. за длъжността „Личен асистент” ведно с Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Констативен протокол № КП-5-23-00565878 от 15.05.2019г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Община Стара Загора; отчетни форми за явяване и неявяване на работа на назначените асистенти по ПМС 332/ 2017г. към Община Стара Загора ведно с разплащателни ведомости; Справка от ТП на НОИ – Стара Загора за представени болнични листове в Електронния регистър на болничните листове; медицински документи и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното

Решение № 1040-23-31 от 04.07.2019г. е издадено от материално и териториално компетентния по см. на чл.117, ал.1, т.2, б. „д” и б. „ж“ от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора и в предвидената от закона форма, но е постановено в противоречие на приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че към 04.10.2018г. /началния момент на временната неработоспособност на Е.Б. по издадения му болничен лист № Е20181940926 от 08.10.2018г./, Б. е работил по две трудови правоотношения – по основен трудов договор с работодателя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”, с.

Трояново и по втори трудов договор с работодателя Община Стара Загора. Не се оспорва и факта, че издаденият на Е.Б. болничен лист № Е20181940926 за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 04.10.2018г. до 02.11.2018г. вкл., е представен на работодателя Мини „Марица Изток” ЕАД, клон Рудник „Трояново 1”; въз основа на него работодателят е разрешил на Б. ползването на платен отпуск за временна неработоспособност, както и че по посочения болничен лист на лицето е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на 1 910.69лв. вместо възнаграждение за времето на отпуска, ползван при този работодател. За същия период /от 04.10.2018г. до 02.11.2018г./, от работодателя Община Стара Загора, при когото лицето работи по втори трудов договор, на Б. е изплатено трудово възнаграждение за упражняваната при този работодател трудова дейност.