Решение № 76 от 14.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. гр. Добрич, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Д. Г. Дякова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500036 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 3743/12.10.2022 год. на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.

„Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор Т. Г., чрез упълномощения адвокат Д. К. от АК – гр. Шумен, срещу решение № 86/20.09.2022 год. на Балчишкия районен съд по гр. дело № 704/2021 год. в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на М. И. Г. ЕГН ********** от гр. Б. сумите от: 3 365,50 лв. (три хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет ст.), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 28.12.2018 г. до 01.01.2019 г. и от 13.02.2019 г. до 28.06.2019 г., като за разликата до 4 452 лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 12.02.2019 г. този иск е отхвърлен; 345,99 лв.

(триста четиридесет и пет лева и деветдесет и девет ст.), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като за разликата до 700 лв., предявеният иск е отхвърлен; 184,62 лв. (сто осемдесет и четири лева и шестдесет и две ст.), представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на М. И. Г. ЕГН 1

********** против „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД за заплащане на: 1) сумата от 299,26 лв. (двеста деветдесет и девет лева и двадесет и шест ст.), представляваща неплатени средства за командировъчни по заповеди за периода от м.ноември 2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2018 г.; 2) сумата от 93,34 лв. (деветдесет и три лева и тридесет и четири ст.), представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 18.12.2018 г . до 21.12.2018 г.; 3) сумата от 50 лв. (петдесет лв.), представляваща неплатено допълнително възнаграждение. В тези отхвърлителни части решението като необжалвано е влязло в сила.

С постановеното по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК определение № 463/07.11.2022 г. Районен съд – Балчик е допълнил решение № 86/20.09.2022 год. по гр. Дело № 704/2021 г. в частта относно претендираните съдебноделоводни разноски като е осъдил М. И. Г. да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД сумата от 248,25 лв. /двеста четиридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски, съответно на отхвърлената част от исковете. Това определение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 01.12.2022 г.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена на 12.10.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 06.10.2022 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК като са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Въззивникът намира решението за неправилно поради погрешно прилагане на материалния и процесуалния закон; решението също така 2 противоречи на действителното правно положение и събраните по делото доказателства. Според представителя на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД по делото не са представени достатъчно убедителни доказателства, че в полза на ищцата се дължат процесните суми. Сочи се, че районният съд е допуснал аритметична грешка при определяне на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Оспорва се изводите на съда в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателката в хода на производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна.

Въззиваемата настоява, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно, с оглед доказаните правопораждащи факти, поради което следва да бъде потвърдено. Иска се присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Спорни между страните са въпросите относно това дали след уволнението от заеманата длъжност в ответното дружество ищцата е останала без работа, респ. дължима ли е присъдената в полза на М. Г. сума, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ.

Между страните се спори и относно дължимостта на присъденото обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, като съображенията на жалбоподателя в тази насока са свързани с обстоятелството, че при прекратяване на трудовото правоотношение в полза на М. И. Г. е заплатена сумата от 539,63 лв., представляваща обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., като лицето е ползвало фактически 6 дни отпуск през същата година.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано; волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното 3 съдържание.

Производството по гр. Дело № 704/2021 г. по описа на Балчишкия районен съд е образувано по искова молба на М. И. Г. ЕГН ********** от гр.

Б., с която срещу „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Трети март“ № 59, са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите от: 4 452 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за срок от 6 месеца; 299,26 лв., представляваща неплатени средства за командировъчни по заповеди за периода от м.ноември 2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2018 г.; 93,34 лв., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 18.12.2018 г. до 21.12.2018 г.; 50 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение; 700 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2018 г.

Според изложените в исковата молба твърдения, ищцата е работела по безсрочно трудово правоотношение във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, на длъжност „Технически организатор инкасо Балчик“. Със заповед от 28.12.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е прекратен трудовият й договор на основание чл. 330 ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 28.12.2018 г. Посочената заповед е отменена от РС – Балчик като незаконосъобразна.

Сочи се, че нa основание чл. 344 ал.1 т.З КТ във вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ за времето, в което ищцата е останала без работа или е получавала възнаграждение в по малък размер, работодателят й дължи обезщетение равно на разликата в заплатите за срок от шест месеца. Нетното трудовото възнаграждение на Г. е било в размер на 742 лв., или общо дължимото обезщетение за максимално предвидения от закона срок възлиза на 4 452 лв.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, според който предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни, поради липсата на установените от закона материалноправни предпоставки за тяхното уважаване. По отношение на предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ ответникът настоява, че исковата молба е нередовна поради липсата на уточнение за кой период се отнася търсеното обезщетение в общ размер на 4

4 452 лв.

Оспорва се и вземането за сумата от 299,26 лв., представляваща неплатени средства за командировъчни по заповеди за периода от м.ноември 2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2018 г.

Съображенията на работодателя са свързани с липсата на съставени командировъчни заповеди и на представени разходооправдателни документи.

Ответникът е представил фиш за начислената работна заплата на ищцата за м. декември 2018 г., според който за 4 дни временна неработоспособност е начислено обезщетение в размер на 86,57 лв., поради което заявената претенция за сумата от 93,34 лв., представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 18.12.2018 г. до 21.12.2018 г., е изцяло неоснователна.

За сумата от 50 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение, представителят на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД твърди, че М. Г. няма право, доколкото в сключения между страните трудов договор не се съдържала разпоредба, даваща такова право на ищцата.

По предявения иск за заплащане на сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 2018 г., ответникът твърди, че към трудовото възнаграждение за м. декември 2018 г. е начислено и изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за 16 дни платен годишен отпуск в размер на 539,63 лв., а за 6 дни през 2018 г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск.

С уточняваща молба с вх. рег. № 1276/11.04.2022г., М. И. Г. сочи, че търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е за периода от м. януари 2019 г. до м. юни 2019 г. Същата оспорва представените от ответника два броя фишове за брутно трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2018 г. Ищцата заявява, че е получила по банков път на 08.01.2019 г. сумата от 1 050 лв., представляваща трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2018 г.; на 25.01.2019 г. и е платена сумата от 699,32 лв. представляваща трудово възнаграждение за месец декември 2018 г., а на 07.02.2019 г. е получила обезщетение от НОИ в размер на 35,48 лв.

Безспорно е установено по делото, че между страните е било налице валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 52/25.06.2015 г. Със заповед № ЛС-05-2011/28.12.2018 г., издадена от изпълнителния директор на „Водоснабдяване и Канализация 5

Добрич” АД, на М. И. Г. е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, поради злоупотреба с доверието на работодателя и неполагане грижите на добър стопанин на повереното й от дружеството имущество.

С решение № 12 от 29.01.2020 г. по гр. дело № 15/2019 г. Районен съд Балчик е приел за установено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, че уволнението на М. И. Г. е незаконно, като е отменил заповед № ЛС-052011/28.12.2018 г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД и я възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „технически организатор“ във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, район Балчик.

Така постановено решение е потвърдено от Добричкият окръжен съд с решение № 142 от 29.06.2020 г. по в. гр. Дело № 298/2020 г.

По искане на страните по делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според това заключение през периода от 25.06.2015 г. до 28.12.2018 г. дължимият платен годишен отпуск на основание чл. 155 от КТ е общо 77 работни дни. Ползваните от ищцата дни са били 61, а за разликата от 16 дни работодателят е начислил през м. декември 2018 г. обезщетение по реда на чл. 224 от КТ в размер на 539,63 лв., от която сума неизплатени са 354,99 лв.