Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 815 от 11.06.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2294/2024
Вид
Решение № 815
Подписан
11.06.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178а, ал. 7, т. 3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330202294 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0001885/26.02.2024г., издадено от директор на РДАА - Пловдив, с което на основание чл. 178а, ал.

7, т. 3 ЗДвП на А. П. Б. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, пр. 1, буква „а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС вр. Приложение 5, Част 1, т. 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

С жалбата и в допълнителна писмена молба се поддържат конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли Наказателното постановление да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

1

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 25.01.2024 г. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 135, в контролно-технически пункт на „Аутотест Груп“ ЕООД, притежаващ Разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС № 1892/ 16.12.2021 г., жалбоподателят като технически специалист извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС марка и модел „Нисан Микра“ с рег. № *** от категория М1, собственост на М.О.М. с ЕГН **********, като извършва следното нарушение:

Не е извършил визуална проверка на посоченото МПС, съгласно част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. – а именно: не е извършена проверка съгласно изискванията на Приложение 5, част I, т. 5 на оси, колела, гуми и окачване от същата Наредба.

За извършения преглед и издаден протокол № 34406860/25.06.2024 г. със заключение: „Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. АУАН е съставен в КТП № 1892 на база пълен видеозапис и доклад с рег. № 50-00-32/2/25.01.2024 г.

Това съдържание на АУАН и НП индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на наказания субект и затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми, доколкото същите не са изложени с необходимата степен на яснота.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или 2 правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В конкретния случай в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролния орган, че жалбоподателят, в качеството си на технически специалист, въпреки че видно от КП за извършена проверка същият е председател, не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 5 - оси, колела, гуми и окачване от част I на Приложение № 5.

Липсва обаче, каквото и да било фактическо изложение кои конкретни изисквания на т.5 от Приложението деецът е нарушил. От текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т.5 съдържа множество конкретни правила относно начина на проверка на всеки един елемент от осите, колелата и гуми, както и системата на окачване. Нито от АУАН, нито от НП не става ясно кое от тези многобройни правила от алгоритъма на техническия преглед се твърди да е нарушил дееца.

При липса на надлежно твърдение в АУАН и НП кое конкретно от многобройните изисквания изброени в т.5 на Приложение 5 въззиваемата 3 страна приема, че не е спазено, то на практика жалбоподателят се поставя в невъзможност да обори отправеното спрямо него административно обвинение, а съдът се поставя в невъзможност да установи релевантната фактическа обстановка, следва да установява потенциално извършени нарушения с изцяло неизяснено съдържание.

По-конкретно в Приложение № 5, част I, т. 5 са определени елементите на проверките за техническа изправност от група „5. ОСИ, КОЛЕЛА, ГУМИ И ОКАЧВАНЕ“: 5.1. Оси, включващо проверки на: 5.1.1. Оси; 5.1.2.

Шенкели; 5.1.3. Лагери на колелата; 5.2. Колела и гуми, включващо проверки на: 5.2.1. Главина на колелата; 5.2.2. Колела; 5.2.3. Гуми; 5.3. Система на окачване, включваща: 5.3.1. Ресори/пружини, стабилизатор; 5.3.2.

Амортисьори; 5.3.2.1. Проверка на ефективността на амортизиране; 5.3.3.

Карданни валове, реактивни щанги, кобилици и носачи; 5.3.4. Шарнири на окачването; 5.3.5. Пневматично окачване.

За всеки от изброените елементи, подлежащи на проверка при периодичния преглед, е посочен методът на съответната проверка и възможни причини за установените неизправности, като в редица случаи е предоставена възможност на техническите специалисти сами да изберат метода за проверяване.

В АУАН и НП е посочено, че нарушението е установено въз основа на видеозаписа на клипа, от който е видно, че МПС не се повдига на подемника.

Посоченото обаче само задълбочава проблемите при индивидуализация на изпълнителното деяние, доколкото в методиката при изброяване на методите за проверка на различните компоненти липсва императивно изискване обезателно МПС да се повдига чрез подемника, а както се посочи са предвидени алтернативни методи за изследване.

Допуснатия порок при описание на съставомерните признаци на вмененото административно нарушение е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно обвинение.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП.

4

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 450,00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че уговореният и заплатен размер от 450 лева изцяло съответства на минималното, предвидено в чл. в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес над 1000 лева. Поради това следва да се присъди целия претендиран размер.

Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Наказателно постановление № 36-0001885/26.02.2024г., издадено от директор на РДАА - Пловдив, с което на основание чл. 178а, ал.

7, т. 3 ЗДвП на А. П. Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, пр. 1, буква „а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС вр.

Приложение 5, Част 1, т. 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Б. ЕГН ********** сумата от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.