Разпореждане № 4122 от 08.07.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4122 гр. Монтана, 08.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Частно гражданско дело № 20261630103206 по описа за 2026 година

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Изи Финанс ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. М..

Със заявлението се иска присъждане на такса ангажимент, като съдът е указал на заявителя да посочи услугата, която се получава при заплащане на таксата, с цел да се провери валидността на процесната такса.

Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК, свързано с клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на Такса "Ангажимент". Съгласно задължителните разяснения по ТР № 1/2020 г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е 1 налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК досежно клаузата от договора, която предвижда задължение за заплащане на такса "Ангажимент" в размер на 48 % от главницата.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника. Заявителят не е изложил твърдения за извършени действия, за които да се дължат такси, не е ангажирал доказателства, че действително са извършени действия, за който да се дължат разходи. По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая твърденията са посочени общо и не е ясно за какво са разходите и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Нито в договора за кредит, нито в 2

Общите условия става ясно какво представлява претендираната такса "Ангажимент". Така, освен наименованието на таксата, като "Такса Ангажимент" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Таксата "Ангажимент" представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Начисляването на подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост. чл. 143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същата цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него.

Видно е, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора изрично е уговорено, че в ГПР по кредита, който е в размер на 59 % са взети предвид начислената договорна лихва и такса "Ангажимент", поради което съдът не следва да обявява договора за недействителен.

3

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено Изи Финанс ЕООД, в частта относно сумата 285 EUR, представляваща такса - Размерът на ГПР при включени договорна лихва и такса ангажимент е 59%

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4