Определение № 2143 от 20.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2143 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500756 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по повод частна жалба вх.№8587/23.04.20206 г. по описа на Районен съд – Карнобат, подадена от „Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев, против определение №288/06.04.2026 по ч.гр.д.№589/2026 по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. С. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** ж.к. *** бл.*** вх.* ет.* ап.** общ.*** обл. ***. ***, обл.*** (***).

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се на разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК и чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Счита, че заповедният съд е ограничен в преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери на лице ли са положителните предпоставки изброени по чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 411 от ГПК. Счита, че отказ може да се постанови, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е на лице обоснована вероятност за това. Обосновава тезата си с твърдението, че не представеният договор за цесия не е основание за отхвърляне на заявлението. Същият не е задължително да бъде непременно в писмена форма, а от друга страна чрез него се извършва промяна по отношение на една от страните в облигационното правоотношение, без участието на длъжника и в този смисъл не може да се третира като договор сключен с потребител и не въздейства върху основния потребителски договор.

1

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Излага съображения.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу И. С. А., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. *** ж.к. *** бл.*** вх.* ет.* ап.** общ.*** обл. ***. ***, обл.*** (***) за заплащане на следните суми: 270.78 евро – главница, 271.42 евро – договорна лихва за периода 24.03.2025 г. до 15.12.2025г. и обезщетение за забава от 15.12 евро., считано от 25.03.2025 г.

23.03.2026 г., ведно с лихва от датата на подаване на заявлението в Районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски включващи юрисконсултско възнаграждение от 25.56 евро и държавна такса от 10.86 евро.

За да постанови обжалвания резултат КРС е установил, че по делото не е представен договор за цесия, въз основа, на който частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира горните суми и с разпореждане рег. № 997 / 26. 03. 2026 г. е оставил производството по делото без движение, като е разпоредил на заявителя да представи договор за цесия, с който са му прехвърлени вземанията по договор за паричен заем № 6123872 10. 02. 2025 г., сключени между "Вива Кредит" АД и И. С. А., както и доказателства, че длъжника е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата.

Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 589 по описа за 2026г. на Районен съд Карнобат е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „АСВ“ ЕАД. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението /включващи главница в размер на 270.78 евро,за периода от 24.03.2025 до 15.12.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 23.03.2026, договорна лихва от 271.42 евро за периода 24.03.2025 – 15.12.2025г., мораторна лихва от 15.12 евро за периода 25.03.2025 – 23.03.2026 г., произтичащи от сключен между кредитодателя „Вива Кредит“ АД и кредитополучателя И. С. А. договор за паричен заем №6123872 и договор за поръчителство, и двата от 10.02.2025г. Към заявлението да приложени 2 договор за паричен заем от 10.12.2025г., погасителен план, предложениевъпросник за присъединяване на застраховано лице към групова застраховка, застрахователен сертификат, разходен ордер за изплатени 550 лв.

От представения договор за паричен заем е видно, че „Вива Кредит“ и кредитополучателя са сключили договор за паричен заем № 5028255 от 10.02.2025г-2.02.2024 г. за предоставен кредит от 550 лева при фиксиран ГЛП на заема от 48 %, лихва, ГПР – 62.82 % уговорена договорна лихва по фиксиран ГЛП от 40%, ГПР от 49,10%, със срок на заема 44 седмици, на 22 бр. вноски, всяка от които 30.78 лв. Също така е посочено, че общия размер на всички плащания е в размер на 677.16 лв.

Със заявлението се претендира главница от 270.78 евро и договорна лихва в размер на 271.42 евро, като е посочено в т.5 от същото, че договорната лихва е уговорена в размер на 561.44 лв. и общо дължимата сума е 1111.44 лв.

Също така е посочено, че са сключени договор за потребителски кредит и договор за поръчителство. Данни за такъв договор няма, но е представена застрахователна полица.

Според настоящия съдебен състав, посочената от районния съд нередовност на заявлението не е налице като съображенията за това следните:

Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Тези доказателства са необходими с оглед дължимата от съда служебна преценка за нищожност, респективно – недействителност на договора или отделни негови клаузи.

Съгласно приетото в т.4г от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при настъпило преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК частно правоприемство „Налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ. Ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника“. Според мнозинството от настоящия съдебен състав, това разрешение намира приложение в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК само доколкото е необходимо в заявлението да бъдат изложени конкретни твърдения за извършеното правоприемство и уведомяването на длъжника. За издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл.417 ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл.418, ал.2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Действително, договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имат връзка с установяването на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по- конкретно – дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя 3

/респективно- в какъв обем/. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост обаче са въпроси по същество, касаещи материално – правната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия, по отношение на цитираните по-горе документи, установяващи частното правоприемство и уведомяването на длъжника за цесията, не би могло да се извърши преценка за наличието на евентуално неравноправни клаузи, в каквато връзка е необходимо представянето на документите, неизчерпателно изброени в чл.410, ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното, неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от съда нередовности на заявлението /непредставяне на договора за цесия, приложенията към него и уведомление за цесията до длъжника/, не е основание за прилагане на последиците по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

В настоящия казус заявителят е изложил конкретни твърдения за настъпило преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК частно правоприемство на страната на кредитора /придобил е вземанията с договор за цесия от 01.02.2024г. и Приложение 1 към него от 04.09.2025г./, включително за изпратено до длъжника уведомление за извършената цесия. Т.е., в разрез с приетото от първоинстанционния съд, налице са данни за твърдяната цесия и встъпването на заявителя в правата срещу длъжника, които са му били прехвърлени от първоначалния кредитор, индиция за което е наличието у заявителя на договора за кредит и Приложение №1 към договора за кредит.

На основание чл.278, ал.2 от ГПК въззивната инстанция следва да реши спора за основателността на заявлението по същество, като извърши служебно и дължимата преценка за евентуална неравноправност на договора за потребителски кредит.

Извършвайки тази проверка съдът преценява, че макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори –за паричен заем и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. В този смисъл не става ясно защо в договора за паричен заем страните се съгласяват, че общо дължимата сума е 677.16 лв., при предоставен заем от 550 лв., а в заявлението е посочено, че общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1111.44 лв. като договорената лихва е в размер на 561.44 лв. / почти равна на заетата сума/. Очевидно е, че има такси, които не са включена в предвидения по договора ГПР и ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК - петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България. При това положение е налице противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал.10 във връзка чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и води до прилагането на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, предполагащи връщане на чистата стойност на кредита.