Решение № 136 от 09.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Сливен, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20242230200126 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба на Н. К. Н. против НП № **********/05.12.2023 год., издадено от Директора на РДГ - Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лв. и е присъдена паричната равностойност на предмета на нарушението – 4 куб.м. дърва за огрев от габър в размер на 263,03 лева.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Донева, която счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.05.2023 год. актосъставителят и свидетелят по акта, служители на ЮИДП – Сливен, извършили проверка в имота на жалбоподателя, поводът за която било получен сигнал, че в имота на жалбоподателя се разтоварват дърва. При тази проверка служителите на ЮИДП констатирали наличието на 4 пр.м 3 дърва за огрев от габър, които не били маркирани с КГМ, ОМ или ПМ и лицето не представило документ за законния произход на дървата. За установеното бил съставен Констативен протокол № 001223, в който било дадено указание на жалбоподателя до една седмица да представи превозен 1 билет за описаната дървесина. На същата дата – 29.05.2023 год. била съставена и Разписка № 001002 за отговорно пазене на вещи, с която жалбоподателят приел за отговорно пазене описаните в протокола дърва за огрев от габър – 4 куб.м. На 07.06.2023 год. била извършена нова проверка в имота на жалбоподателя за резултата, от която бил съставен Констативен протокол № 001130. В същия било отразено, че представеният превозен билет е издаден на друго лице и дървесината е от друг дървесен тип - цер и КГМ А6584, а проверената дървесина е от дървесен вид габър и не е маркирана с КГМ. В този протокол били дадени препоръки за съставяне на АУАН от ЗГ.

На същата дата - 07.06.2023 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия ЮИДП – 22, бл. № 000563 против жалбоподателя за това, че на 07.06.2023 год. в с. Горно Александрово, ул.

„Първи май“ № 2, съхранява 4 пр.м 3 дърва за огрев непридружени с превозен билет. Първоначално жалбоподателят подписал акта, но отказал да подпише разписката за връчване. Проверяващите му предоставили копие, което не било подписано от него в графата „Получил“, а когато се върнали по-късно същия ден, на останалите два екземпляра жалбоподателят се подписал и на това място. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № ********** от 05.12.2023 год. от Директора на РДГ – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на нея направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочена датата на извършване на нарушението.

Всъщност дата и на двете места е посочена, но това е датата на извършената повторна проверка в имота на жалбоподателя, на която датата е съставен Констативен протокол № 001130. Нарушението е констатирано на 29.05.2023 г. Тогава са установени 4 куб.м. дървесина, непридружена с превозен билет.

На датата на повторната проверка – 07.06.2023 г., както и двамата проверяващи посочват в показанията си, установената дървесина е била много по-малко от 4 куб.м., от порядъка на 2 куб.м. по-малко от установената 2 при първата проверка. В този смисъл съхранението на 4 куб.м. дървесина непридружена с превозен билет е извършено на 29.05.2023 г., а на датата посочена в акта вече може да се говори за съхранение на 2 куб.м. /макар че тогава изобщо дървесината не е била измерена и това са само предположения на проверяващите/ или евентуално за нарушение на протокола за отговорно пазене, но не и за съхранение на 4 куб.м. дървесина от вида габър непридружена с превозен билет. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото.

Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Освен това неспазването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

За пълнота следва да се отбележи, че разгледана и по същество жалбата е основателна. В настоящия случай, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че към датата на нарушението посочена в акта и в НП – 07.06.2023 год., процесната дървесина е била оставена за отговорно пазене от жалбоподателя с Разписка № 001002 от 29.05.2023 год., поради и което няма как на тази дата жалбоподателят да е 3 извършил нарушението описано в акта и в НП.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ********** от 05.12.2023 год. на Директора на РДГ – Сливен, с което на Н. К. Н. с ЕГН ********** от гр. Сливен, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. и е присъдена паричната равностойност на предмета на нарушението – 4 куб.м. дърва за огрев от габър в размер на 263,03 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4