Определение № 375 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100502774 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба с вх. № 37714/23.12.2025 г. по описа на ВОС, подадена от Т. И. П., ЕГН **********, срещу определение № 286/12.12.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което съдия по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на влязло в сила решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Изложено е, че производството, по което е постановено горното решение, се е развило след влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД, с което са обявени за относително недействителни поредица от сделки спрямо Т. П., като е застъпено становището, че за фиска не е налице опасност, тъй като по отношение на трети лица сделките са действителни и по този начин с обявяване на предварителния договор за окончателен имуществото на длъжника не намалява, тъй като Държавата не разполага с възможност да насочи изпълнение върху предмета на предварителния договор. Оттук се извежда извод, че отбелязването на влязлото в сила решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не води до затрудняване или осуетяване на възможността за събиране на установените от съдията по вписванията публични вземания, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 264 ДОПК е неприложима. Посочва, че продавачът по предварителния договор по отношение на Държавата не е собственик на имотите, предмет на договора. Оспорва се още констатацията на съдията по вписванията, че към молбата е следвало да бъдат приложени скица, схема и удостоверение за данъчна оценка, като се излагат аргументи в тази насока. Въпреки това към жалбата са приложени схема и скица за процесните апартамент и поземлен имот. Приложено е още решение по ТД № 1

163/2022 г. по описа на ВОС.

С жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното определение на съдията по вписванията.

ВОС, след като обсъди доводите на жалбоподателя и съобрази данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна е поискано отбелязване на влязло в сила решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС, с което е обявен за окончателен сключения между „ВИДЕРИ“ ЕООД, ЕИК 203091968 и Т. И. П., ЕГН **********, предварителен договор за продажба на недвижим имот от 07.08.2019 г. на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Към него е посочено, че са приложени 3 бр. заверени преписи от влязло в сила съдебно решение, вписана искова молба, уточняваща молба и квитанция за платена държавна такса.

По делото е приложена справка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК от 12.12.2025 г., извършена от съдията по вписванията, от която се установява, че „ВИДЕРИ“ ЕООД има неплатени публични задължения.

С определение № 286/12.12.2025 г. съдията по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС. За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че с горепосоченото решение на съда за обявяване на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот за окончателен се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, като решението има характер на акт по чл.

4, ал. 1 ПВ и чл. 112, б. „а“ ЗС. Изложил е, че приложение намира разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. След извършена справка съдията по вписванията е констатирал, че продавачът по предварителния договор има публични задължения. Посочено е още, че към решението следва да бъдат приложени както удостоверение за данъчна оценка на апартамента и паркомястото (което да удостоверява, че не са налице данъчни задължения), така и скици/схеми на имотите, предмет на решението. Горното е обусловило постановения отказ, предмет на обжалване в настоящото производство.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват изброените в нея действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон. В ПВ изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.

В т. 6 от ТР на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на 2 изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права.

При обхвата на проверката следва да бъде съобразена горепосочената задължителна практика, която ограничава съдията по вписванията до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка – само до спазването на предвидените с нормата условия. С оглед тези разрешения следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал.

1 ДОПК. Тази разпоредба касае както правните сделки, така и съдебните решения по чл. 362 ГПК, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект.

Разпоредбата задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извърши проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет – чл.

264, ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им – арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение 3 по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е определение № 100/13.01.2025 г. на ВКС, постановено по ЧГД № 4352/2024 г., II ГО, ГК.

Без значение е изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че решението, чието отбелязване се иска, е предхождано от производство по чл.

135 ЗЗД. Именно чрез уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на жалбоподателя в настоящото производство са обявени за относително недействителни увреждащите го действия по разпореждане с недвижими имоти, предмет на предварителния договор. По отношение на него „ВИДЕРИ“ ЕООД е собственик на процесните недвижими имоти.

Уважаването на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за последица прехвърляне правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор, като страни по сделката са „ВИДЕРИ“ ЕООД, в качеството му на продавач и жалбоподателя в настоящото производство, в качеството му на купувач. Следователно съдията по вписванията правилно е съобразил разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, като след извършена справка по отношение на продавача е установил наличието на публични задължения и е постановил определение, с което е отказал извършване на исканото действие – отбелязване на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 37714/23.12.2025 г. по описа на ВОС, подадена от Т. И. П., ЕГН **********, срещу определение № 286/12.12.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което съдия по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на влязло в сила решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100502774 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК, вр. чл. 32а ПВ.

Образувано е по частна жалба с вх. № 37714/23.12.2025 г. по описа на ВОС, подадена от Т. И. П., ЕГН **********, срещу определение № 286/12.12.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което съдия по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на влязло в сила решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Изложено е, че производството, по което е постановено горното решение, се е развило след влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД, с което са обявени за относително недействителни поредица от сделки спрямо Т. П., като е застъпено становището, че за фиска не е налице опасност, тъй като по отношение на трети лица сделките са действителни и по този начин с обявяване на предварителния договор за окончателен имуществото на длъжника не намалява, тъй като Държавата не разполага с възможност да насочи изпълнение върху предмета на предварителния договор. Оттук се извежда извод, че отбелязването на влязлото в сила решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не води до затрудняване или осуетяване на възможността за събиране на установените от съдията по вписванията публични вземания, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 264 ДОПК е неприложима. Посочва, че продавачът по предварителния договор по отношение на Държавата не е собственик на имотите, предмет на договора. Оспорва се още констатацията на съдията по вписванията, че към молбата е следвало да бъдат приложени скица, схема и удостоверение за данъчна оценка, като се излагат аргументи в тази насока. Въпреки това към жалбата са приложени схема и скица за процесните апартамент и поземлен имот. Приложено е още решение по ТД № 1