Решение № 22 от 17.06.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Павликени, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Административно наказателно дело № 20234140200219 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалба по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Наказателно постановление (НП) №*** от 14.07.2023 г. на Началник РУ – *** в ОДМВР - *** е наложена на И. С. С., ЕГН ********** от ***на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева за това, че „на 02.07.2023 г. в *** часа, в с. Б. на ул. *** като Водач на лек автомобил, „ХЮНДАЙ ***“ рег. № ***, *** при обстоятелства: До номер 46 посока изхода за гр. П., С. управлява лек автомобил „Ауди ****“ с per номер ***, собственост на „***“ ЕООД с Булстат ***, като губи контрол над автомобила отклонява се леко в дясно и влиза в дупка на пътното платно като удря предна и задна гума от дясната страна и реализира ПТП с матерялни щети, е извършил:

1

1. ВОДАЧА, НЕ КОНТРОЛИРА ППС, КОЕТО УПРАВЛЯВА. ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 1 от ЗДвП;” Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С., който, чрез защитника си го обжалва в срок и излага, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответната страна – РУП, гр. *** - редовно призован не изпраща представител. Становище по същество не заема.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвокупност, приема за установена следната фактическа обстановка.

На ***.2023 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия *** № *** от св. А. Н. Н., в присъствието на св. П. Г. Г. – и двамата полицейски служители и жалбоподателя срещу последния за това, че „на 02.07.2023 г. в *** часа, в с. Б. на ул. „***“ като Водач на лек автомобил, „ХЮНДАЙ ***“ рег. № ***, *** при обстоятелства: До номер 46 посока изхода за гр. П., С. управлява лек автомобил „Ауди ***“ с per номер ***, собственост на „***“ ЕООД с Булстат ***, като губи контрол над автомобила отклонява се леко в дясно и влиза в дупка на пътното платно като удря предна и задна гума от дясната страна и реализира ПТП с матерялни щети, с което виновно е нарушил/а:

1. чл. 20 ал. 1 - ВОДАЧА, НЕ КОНТРОЛИРА ППС, КОЕТО

УПРАВЛЯВА.ПТП от ЗДвП.”

С акта са иззети като доказателства: к.т. № ***. В акта е вписано, че от деянието са претърпени имуществени вреди описани в протокол за ПТП № ***. В акта в графа възражение е вписано „Няма”.

Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

2

От показанията на св. Н. и Г., дадени в с.з. се установява, че поддържат написаното в акта, на посочената в АУАН дата получили сигнал за възникнало ПТП, посетили местопроизшествието и съставили АУАН, като преценили водачът да имал достатъчно място да избегне дупката, както и че според актосъставителя „при настъпило ПТП вариантите, които пишем са – или несъобразената скорост или не осъществява достатъчен контрол върху автомобила, щом е допуснато ПТП - дали ще е излязъл леко в страни, дали ще е ударил някой. Щом е настъпило ПТП, трябва да има някаква грешка на един от двамата водачи.“

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.

189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила, т.е. по същество липсва годен АУАН. Доколкото пък от показанията на свидетелите се констатира, че същите са не са събрали и приобщили към доказателствения материал по делото никакви доказателства, то се налага и извода за необосновано наказване – никой не може да бъде наказан при неизяснени обстоятелства – основополагащ принцип на наказателната отговорност, приложим и досежно административнонаказателния процес.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка, така например не е установено жалбоподателят да е управлявал посоченото в НП МПС с рег. № *** - изисканите справки от СДМВР. Тук съдът съобрази и че ЗАНН не съдържа норми относно техническа грешка.

При това Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа 3 обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя и св. Г. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта - св. Г., също не е очевидец, а е само такъва по съставяне на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителят, и посоченият свидетел по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Следва да се има предвид и че не са положени усилия да се установи дали на мястото на ПТП е присъствал очевидец.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, т. 9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно какви. Вписването в акта, че от деянието се претъпяни имуществени вреди описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото нарушение по чл.

42, т.9 от ЗАНН, тъй като тази обстоятелства следва да се описани в 4 описателната част на акта, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства, тъй като производството е наказателно.

На второ място видно от акта и обжалваното НП, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в НП, не е направено подробно и ясно описание на нарушението. В конкретния случай не е ясно и не личи от НП какво е установено и защо е прието, че водача не е контролирал МПС – в АУАН и НП са пресъздадени съответните правни норми, но единственото свързващо ги с конкретното поведение на лицето описание на движението на МПС. В НП не е посочено коректно МПС – с регистрационен № и марка, налично е позоваване на нередовен АУАН като доказателство.

По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административно – наказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № *** от

14.07.2023 г. на Началник РУ – *** в ОДМВР - ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________ 6