Решение № 260012 от 25.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 260012 гр. Добрич, 25.11.2024 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар

ИЛИЯНА НЕЙКОВА разгледа

Т. д. № 200 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 200/2019 г. по описа на Окръжен съд -

Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 262528/12.05.2021 г. на регистратурата на Окръжен съд -

Добрич, подадена от К.В. Д. ЕГН ********** – с пост. и наст. адрес ***, с която срещу А.Ф. АД гр. М., ***, ФРГ, със съд. адрес ***, е предявен частичен иск за сумата от 60 000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата сестра Ж.В.Д., поч. ***г. в Германия, настъпила в резултат на

ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при A.V.AG Berlin, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта

– ***г. до датата на окончателното изплащане на задълЖ.ето, претендиран на основание параграф 115, ал. 1, т. 1 от

Закона за задължителната застраховка гражданска отговорност във вр. с параграф 7, ал. 1, параграф 10 от Закона за двиЖ.ето по пътищата във вр. с параграф 823, ал. 1 и параграф 253 от Германския граждански законник във вр. с чл. 4, параграф 3 от Регламент ( ЕО ) № 864/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задълЖ.я

( „Рим ІІ“ ).

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът

А.Ф. АД оспорва исковете по основание и размер. Излага доводи, че приложимото към процесния казус право е правото на държавата, в която е настъпила вредата – арг. чл. 4, параграф 1 от Рим ІІ – правото на Ф. Р.

Германия. Съгласно приложимото към датата на събитието немско материално право претендираните в настоящото производство обезщетения за неимуществени вреди не са подлежели на обезщетяване. Инвокира възраЖ.я за погасяване по давност на исковите претенции съгласно параграф 195 ГГЗ. Поддържа се възраЖ.е за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалото лице съобразно параграф 254 във вр. с параграф 846 ГГЗ. Оспорва се виновното противоправно поведение на водача на МПС. Оспорва се основателността на претенцията за лихва за забава, считана от датата на деликта. В отговора на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА

ОБСТАНОВКА:

Видно от представения по делото препис от обвинителния акт, Прокуратурата на Ф. Р. Германия е повдигнала срещу Н.Н. обвинение в това, че на 27.12.2016 г. в гр. Зик, Германия е причинил по небрежност смъртта на Ж. Д. и телесни повреди на други лица – престъпление по параграф 222, ал. 1, 229, 230, ал. 1, 52, 69, 69а НК на Ф. Р. Германия.

С влязло на 14.08.2019 г. в законна сила Решение по наказателно дело № 75/2017 г. по описа на Районен съд – Аренсбург, наказателното производство по отношение на обвиняемия Н.Н., род. на *** г. в гр. Ш., Б., на основание чл. 153, ал. 2 НПК на Ф.Р. Германия е прекратено.

От доказателствата по делото – комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, по несъмнен и безспорен начин се установява, че на ***г., около 11.50 ч. на територията на Германия, преди обяд, по път клас 3, № 224 в посока към гр. Хойсдорф се е движел лекият автомобил BMW M6 с рег. № ***, управляван от Н.Н.. В автомобила е пътувала Ж.В.Д.. Пътната настилка в района на произшествието е била асфалтова, мокра, запазена без повреди и неравности в нея. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при облачно, студено време със силен вятър, но добра метеорологична видимост. В участък 053 на пътя, от мрежов възел А2327133 в посока към мрежов възел В2327101, лекият автомобил BMW M6 с рег. № *** е спрял пред светофарната уредба за изчакване на включване на зелен сигнал, след което водачът му да продължи двиЖ.ето си в посока към кръстовище с кръгово двиЖ.е. В същото време, по същият път, в противоположна посока, от кръстовището с кръгово двиЖ.е към светофарната уредба се е движел лекият автомобил MERCEDES E 300 BLUETEC с рег. № ***, управляван от Й.Ш.. Около 11.50 ч., светофарната уредба включила зелен сигнал, но водачът на лекия автомобил BMW M6не потеглил веднага, а се забавил, след което потеглил с голямо ускорение, при което гумите на автомобила са се приплъзнали върху мократа асфалтова настилка, поради което автомобилът се е движел зигзагообразно, като вследствие на ускорение за кратко време и разстояние достигнал скорост до 83 км./ч. В резултат на действията на водача д.с органите на управление на МПС, последвала загуба на контрол над управлението му, при което автомобилът преминал върху десния затревен банкет. Водачът на МПС направил опит да възстанови устойчивото двиЖ.е на автомобила и да го върне върху платното за двиЖ.е, завъртайки волана вляво, при което МПС се отклонило вляво и се насочило към разделителната ивица на пътя, след което е преминал в лентата за насрещното двиЖ.е, по която в този момент в противоположна посока се е движел лекият автомобил MERCEDES E 300 BLUETEC. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на двиЖ.е на двата автомобила е настъпил удар между предната част на лекия автомобил MERCEDES E 300 BLUETEC и дясната странична част на лекия автомобил BMW M6 в областта на дясната врата. В резултат на настъпилия удар между двата автомобила, е възникнал пожар в купето на лекия автомобил BMW M6. Според експертното мнение на вещото лице инж. Ж. водачът на лекия автомобил BMW M6 Н.Н. е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил MERCEDES E 300 BLUETEC, ако е упражнявал постоянен контрол над управлението на МПС и не е допуснал навлизането му в лентата на насрещното двиЖ.е.

Видно от заключението на вещото лице д-р Д., може да се направи обоснован извод, че причина за смъртта на Ж. Д. е действието на високи температури от възникналия пожар в МПС. Вещото лице е категорично в заключението си за наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и смъртта на Ж. Д..

От писмените доказателства по делото - препис – извлечение от акт за смърт № ***г., изд. от Община Т. и удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № ***г., изд. от общ. Т., е безспорно установено, че пострадалата Ж.В.Д. е сестра на ищеца К.В.Д..

От показанията на свидетелите К.К.Т.( леля на ищеца Д., които Съдът на основание чл. 172 ГПК преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост ) се установява, че смъртта на Ж. Д. причинила на ищеца душевни болки и страдания. Той бил отчаян и съкрушен, потиснат, болезнено изживял и продължава да изживява внезапната и трагична кончина на своята сестра.

Между брата и сестрата съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие още от детски години.

Видно от заключението на вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрическа и психологическа експертиза д-р Т.С. и д-р Д.П., новината за смъртта на Ж. Д. изиграло за ищеца роля на масивна психотравма и е довела до влошаване на психичното му състояние. Развила се е остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна тежест, представляваща отговор на преживения психически стрес, на непреодолимо травмиращо преживяване.

Симптомите на острата стресова реакция са затихнали в период от три дена, като след отшумяването им психичното състояние на ищеца се е владеело от клиничната характеристика на смесена тревожно-депресивна реакция, която персистирала във времето и е приела клиничната характеристика на протрахирана депресивна реакция в рамките на формирано разстройство в адаптацията, а на по-късен етап е приела клиничната характеристика на постравматичното стресово разстройство. Ищецът към датата на изследването е емоционално лабилен, като реакцията на скръб при него е с известна степен на атипичност.

Според експертното мнение на вещите лица, в психичното състояние на ищеца продължават да са налични характеристиките на посттравматичен стрес.

Безспорно установено е по делото, че към датата на пътно-транспортното произшествие е било налице валидно правоотношение между застрахованото лице и ответното застрахователно дружество, произтичащо от договор за застраховка за гражданска отговорност.

На 10.08.2018 г. ищецът е предявил застрахователна претенция вх. № ***/10.08.2018 г. пред ЗАД „А.Б.“ в качеството му на представител на А.Ф., по повод на която е била образувана преписки по щети № ***. С писмо изх. № 310-04-12907/20.12.2019 г. ЗАД „А.Б.“ е уведомило ищеца, че А.Ф. е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

1. Международна компетентност на делото на българския съд.

Всеки съд на държава-член на Европейския съюз, при разглеждането на дела по въпросите на гражданското и търговското право с трансгранични последици, е длъжен да прилага източниците на общностното право.

Към датата на предявяване на иска срещу ответника – 19.12.2022 г., основанията за международна компетентност на съд на държава-член на ЕС за разглеждане на гражданско или търговско дело посредством двустранни процесуални стълкновителни норми на общностното международно частно право са уредени в Регламент ( ЕС ) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( Регламент

Брюксел IБ), в сила от 10.01.2015 г.

Съгласно чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б. “б“ от Регламент Брюксел IБ, международно компетентен да разгледа предявения иск е българският съд. Съобразно Решение на Съда на ЕС от 13 декември 2007 г. по дело № C-463/06, пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в държава-членка, когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка.

Правните последици, които поражда така определената компетентност по чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б. “б“ от Регламент Брюксел IБ, са следните: пророгационен ефект – предоставя се ex lege компетентност на българския съд да разгледа делото между страните и дерогационен ефект – изключена е международната компетентност на всеки друг съд, който би могъл да бъде компетентен по регламента.

С оглед гореизложените съображения, се налага изводът за международна компетентност на делото на българския съд съобразно чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б. “б“ от Регламент Брюксел IБ.

2. Подсъдност на делото на

Окръжен съд - Добрич.

Търговско дело № 200/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич има за предмет иск с цена над 25 000.00 лв. и оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като съд по настоящ или постоянен адрес на ищеца.

Делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” на Гражданския процесуален кодекс на Република България.

Релевантен за определяне търговско правния характер на спора, предмет на т. д. № 200/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е търговскоправният характер на договора за застраховка на гражданската отговорност.

3. Правосубектност на страните.

Въпросите относно правоспособността и дееспособността на страните не е уредена в Регламент Брюксел I.

Компетентният съд следва да преценява тези въпроси по правото, посочено от собствената му стълконовителна норма.

Страните по делото притежават правосубектност съобразно отечественото право ( за ищеца ) – чл. 49, ал. 1 КМЧП и правото на държавата, в която ответникът е регистриран – чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 58 КМЧП.