Решение № 764 от 21.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Бургас, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500750 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№1359/12.04.2022г., подадена от В. С. М., ЕГН **********, чрез адв.Митко Комитов- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Трайко Китанчев“№24, ет.3, офис 8, срещу Решение №32/07.03.2022г., постановено по гр.д.№700/2021г. по описа на Районен съдПоморие.

С посоченото решение, Поморийският районен съд е осъдил В. С. М. да заплати на В. В. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Недляка Атанасова, сумата от 1000 евро, като дадена от ищеца и получена от ответника на отпаднало основание, по развален договор за поръчка- посредничество при покупка на недвижим имот от 31.08.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска-11.10.2021г. до окончателното изплащане.

С цитираното решение, съдът е осъдил В. С. М. да заплати на В. В. И. сума в размер на 478.83 лева, представляваща разноски по делото.

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателят намира същия за недопустим поради съществени нарушения на процесуалните правила. При условията на евентуалност, се твърди неправилност и необоснованост на постановеното решение.

1

На първо място се излага становище за допуснато нарушение по чл.236,ал.2 от ГПК.

Посочва се, че съгласно цитираната норма, съдът следвало да изложи мотиви към решението, в които да се изложат исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Подчертава се, че горното изискване било конституционно закрепено(чл..121,ал.4 от Конституцията на РБ). Твърди се, че съдът не обсъдил в пълнота доказателствата по делото, твърденията и възраженията на страните. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Заявява се, че процесната сума от 1000 евро, посочена в предствената разписка от 31.08.2021г., била получена от ответника(въззивник) в качеството му на пълномощник на трето лице- Л. Л. К.. Пояснява се, че ищецът(въззивник) заплатил същата като капаро във връзка с предстояща сделка по покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в ***.

Навеждат се доводи, че съдът достигнал до неправилни изводи за основателност на исковата претенция с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, приемайки, че сумата от 1000 евро била дадена по прекратен договор за поръчка(оттеглена на 07.09.2021г..) Заявява се, че в производството по делото били обсъдени единствено твърденията на ищеца и представените от него доказателства, включително гласни такива.

Развиват се съображения във връзка с правната природа на договора за поръчка. Направено е подробно изложение на факти и обстоятелства, касаещи отношенията между страните и основанието за даване на процесната сума. Посочва се, че на 07.09.2021г. били представени всички необходими документи за изповядване на сделката по покупко-продажба (НА№195 от 20.12.2011г., схема на самостоятелен обект№15-979897 от 07.09.2021г. и данъчна оценка на имота№5207033326/02.09.21г.). Твърди се, че на уговорената дата -08.09.2021г., купувачът не се явил за сключване на договора за покупко- продажба, като още предходния ден заявил пред нотариус Христо Ройдев, че се отказва от сделката, за което бил съставен протокол .

С оглед изложеното, се навеждат доводи, че процесната сума от 1000 евро била заплатена като капаро за покупка на жилище от трето лице. Подчертава се, че В.М. не се явявал страна по сделката между въззивника и Л. Л. К..

Излагат се аргументи за липса на правен интерес от предявяване на иска, поради което производството по делото следвало да бъде прекратено.

Развиват се подробни съображения за нередовност на исковата молба, като се твърди, че петитумът бил в противоречие с обстоятелствената част .

Иска се обезсилване на първоинстанционното решене като недопустимо и връщане на делото за разглеждане от друг състав. При условията на евентуалност, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване такъв на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- 2

В. В. И., чрез адв.Недялка Атанасова-БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Изразява се несъгласие с доводите на въззивника за допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения. Твърди се, че съдът анализирал всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и достигнал до правилни и законосъобразни изводи.

Заявява се, че безспорно по делото се установило, че процесната сума не била дадена на въззивника в качеството му на пълномощник на единия от собствениците на имота.

Посочва се, че ответникът (въззивник) не изпълнил добросъвестно задължението си по договора за поръчка. Същият не представил всички необходими документи по сделката за покупко- продажба, не изяснил важни обстоятелства относно статута на имота, включително, че същият бил ипотекиран, както и че имотът е в съсобственост(съпругата на Л. К.). Твърди се, че въпреки изричната уговорка, ответникът(въззивник) не извършил справка за тежести на имота в имотния регистър.

Навеждат се доводи, че районният съд обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и направените от страните възражения.

Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивната жалба е редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на относимите нормативни разпоредби намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е сезиран с иск за осъждане на ответника М. да заплати на ищеца И. сумата от 1000 евро, платена на отпаднало основание по развален договор за поръчкапосредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска с твърдение за недопустимост като посочва, че претендираната сума е получена от М. в качеството му на пълномощник на К. като капаро във връзка с предстоящата сделка за покупко-продажба на собствения на К. недвижим имот и която сума е предадена на последния. Счита, че претенцията следва да бъде насочена към К..

По същество посочва, че действително ответникът е получил процесната сума, но от името на трето лице. Пояснява, че е посредничел във връзка покупко-продажба на недвижим имот, изготвил е необходимите документи и ги е изпратил на ищеца, както и е изготвил предварителен договор. До сключване на окончателния договор не се стигнало по вина на 3 ищеца, който не се явил на насрочената пред нотариус Христо Ройдев сделка на 08.09.2022г.

В случай, че съдът приеме, че процесната сумата е дадена на ответника като аванс по договор за поръчка-посредничество при закупуване на недвижим имот, също счита, че няма основание да бъде търсена, тъй като е изпълнил добросъвестно и изцяло своето задължение и предадената сума е само част от договореното възнаграждение.

По делото са приета като доказателства заверени копия на: разписка от 31.08.2021г., договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2021г., неподписан, на български и руски език, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.2021г., неподписан, изготвен само на български език, НА№195 от 20.12.2011г., удостоверение №46 за въвеждане в експлоатация на строеж, молба-съгласие за частично заличаване на договорна ипотека, схема на самостоятелен обект №15-979897 от 07.09.2021г. и данъчна оценка на имота №5207033326/02.09.21г., пълномощно, разписка на руски език, декларация от Л. К., справки от Служба по вписвания гр.Поморие, протокол от 25.11.2021г., рег.№821 на Нотариус Христо Ройдев, и-мейл кореспонденция. Ангажирани са гласни доказателства.

В съдебната практика не съществува спор, че договорът за посредничество е вид договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, при който довереникът е длъжен да изпълни за сметка на доверителя възложените му действия. Изпълнителната сделка при посредническия договор, независимо от качеството на лицето, е сключването на визираната в същия сделка, а дали доверителят трябва да подготви същата, вкл. да сключи предварителен договор, или е достатъчно да бъдат уточнени и съответно уговорени страните по продажбата, за да я сключат зависи от конкретните условия на посредническия договор.

Установява се, чрез обясненията и признанията на страните, че са сключили устен договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот на 30.08.2021г. Страните не спорят, че ищецът е предал на ответника сумата от 1000 евро. Спорът е относно основанието за получаването на сумата. Ответникът е издал разписка, че я е получил от ищеца сумата като капаро за покупка на студио *** в ***.

Също така се установява, че между страните са проведени две срещи, на които е присъствал и собственика на описания недвижим имот-Л. К.. Едната среща е на 30.08.2021г., когато е извършен огледа на имота, договорена е продажната цена и възнаграждението на ответника като посредник. Втората среща е проведена на 31.08.2022г., на която ищецът е предал процесната сума на ответника, което се установява и от саморъчно изготвената и подписана разписка от същата дата. Твърденията на страните са безпротиворечиви и по отношение на датата, на която е трябвало да бъде изповядана сделката при нотариус Христо Ройдев- на 08.09.2021г.

От разменената и-мейл кореспонденция между страните се установява, че на 02.09.2021г. ответникът е изпратил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който липсва индивидуализация на имота и уговорките за заплащане на продажната цена са различни от тези, които се твърдят. На следващия ден също по и-мейл на ответника е изпратен НА№195 от 20.12.2011г. и удостоверение №46 за въвеждане в експлоатация на строеж.

4

На 07.09.2021г. от електронната поща на съпругата на ищеца е изпратен и-мейл от името на ищеца и съпругата му до нотариус Христо Ройдев, с който го уведомяват, че насрочената сделка няма да бъде осъществена поради неизпълнение от страна на М. на задълженията по договора за посредничество.

С оглед на горното съдът приема, че страните са обвързани от сключения между тях устен договор за посредничество. Той е неформален и за неговата валидност не е необходима писмена, или по-тежка форма. Не е спорно, че с посредничеството на ответника не е извършена продажба на имотите.

На първо място следва да се изясни, че за да се претендира връщане на дадено по договор, то същият трябва да е развален, а съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД трябва да е налице неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Развалянето прекратява облигационната връзка и правилото е, че то има обратно действие като всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД. В случая следва да се приеме, че волеизлявлението за разваляне на договора е направено с исковата молба, предвид претендираните правни последици от това. Съгласно чл.288 ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноски и на уговореното възнаграждение, но при направено волеизявление за разваляне на договора от доверителя последният може да иска освобождаване от заплащане на възнаграждението / в този смисъл вж Решение №482/13.12.2011г. гр.д.№1486/2010г. ВКС/.