Определение № 10573 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10573 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503531 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 407, ал.1 ГПК.

Образувано е по подадени от П. И. К. частна жалба вх. № 126771 от 28.10.2025 г., ч.гр.д. 2105/2023 г., СРС, 168 с-в срещу разпореждане № 145383 от 18.09.2025 г. за издаване на изпълнителен лист и частна жалба вх. № 18907 от 11.02.2026 г. срещу разпореждане № 9267 от 21.01.2026 г. по същото дело, с което се връща предходната частна жалба.

Релевират се оплаквания, че жалбоподателят се отказва от доставка на топлинна енергия, в какъвто смисъл са множеството му жалби-възражения, с характер на молби за уточнение.

Ответникът по частната жалба и заявител в заповедното производство „Топлофикация София“ ЕАД не изразява становище.

Въззивният съд след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжник П.

И. К. за сумата 2 148,54 лв. – цена на доставена топлинна енергия, сумата 20,04 лв. – цена на услуга дялово разпределение и сумата 4,55 лв. – мораторна лихва. За заявените вземания е издадена заповед № 2535 от 23.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Подадено е в срок 1 възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника и са представени в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК от заявителя доказателства за предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуване на вземанията.

С първото обжалвано разпореждане № 145383 от 18.09.2025 г., въз основа на влязлото в сила решение № 3301 от 24.02.2024 г., гр.д. 21977/2023 г., СРС 168 с-в, постановено в рамките на развилото се исково производство, заповедният съд постановява издаване на изпълнителен лист, какъвто е издаден под № 22103 от 18.09.2025 г.

С разпореждане № 170909 от

05.11.2025 г., заповедният съд указва на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщаването да представи доказателства за платена по сметка на СГС държавна такса от 15 лв., с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение. Съобщението е получено лично от ищеца на 11.11.2025 г.

Изпратено е и напомнително разпореждане № 176323 от 17.11.2025 г. със същите указания. Вместо изпълнение, жалбоподателят подава множество жалби-възражения, с характер на уточнителни молби към частната жалба.

С второто обжалвано разпореждане № 9267 от 21.01.2026 г., се връща предходната частна жалба поради неизпълнение на дадените указания. С разпореждане № 21850 от 16.02.2026 г., заповедният съд и този път указва на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщаването да представи доказателства за платена по сметка на СГС държавна такса от 15 лв., с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение.

Връчването лично на ищеца е извършено на 06.03.2026 г. Подадена е единствено жалба-възражение от 17.02.2026 г., с характер на уточняваща молба.

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Въззивният съд намира, че когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган, каквато е и настоящата хипотеза на последователно 2 неплащане на дължима държавна такса за веригата от частни жалби, въпреки настоятелните указания на първоинстанционния съд.

Както е прието в решение № 257 от 14.07.2011 г., гр.д. № 1149/2009 г., ВКС, ІV Г.О.; определение № 222 от 21.03.2014 г., ч.гр.д. № 1076/2014 г., ВКС, III Г.О.; определение № 1021 от 05.03.2025 г, ч.гр.д. № 609/2025 г., ВКС, ІV Г.О.; определение № 4219 от 23.09.2025 г., к.ч.гр.д. № 3332/2025 г., ВКС, ІІІ Г.О. и определение № 4809 от 23.10.2025 г., к.ч.гр.д. № 3967/2025 г., ВКС, ІІІ Г.О., в такива случаи се дължат действия, чрез които да бъде преустановено недобросъвестното поведение на страната, с което да се даде възможност за поставяне на край по съдебния спор. Съгласно чл. 5 от ГПК съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни - според общия им разум. При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на подадена жалба, след неизпълнение на дадените на страната указания. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето разрешение. Страната трябва да съобрази поведението си с указанията на съда и закона, да преустанови недопустимото сезиране чрез подаване на нередовни жалби, съответно да отстранява установените от съда недостатъци точно и в срок, като упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както повелява чл. 3 ГПК. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и една от правните последици е отказ от защита им.

Нормата на чл. 6 ЕКЗПЧОС изисква от съда да вземе мерки за организиране адекватно на своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на процесуалния закон, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Чирикоста и Виола с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A). Компетентните органи имат задължението да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по см.чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, включително, когато страна шикани и се опитва да попречи на развитието на производството - Капуано с/у 3

Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Берлин с/у Люксембург, № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. На жалбоподателя следва да бъде указано, че правната възможност да се подава поредица от нередовни жалби е недопустимо да се използва за постигане на нелегитимна цел, каквато е протакането на делото.

По настоящото дело, злоупотребата с право се изразява в каскадност на частните жалби, с което се препятства разрешаване на съществуващия между страните спор. Това, а и цялостното поведение на жалбоподателя в процеса, мотивира въззивният съд да приеме, че истинската цел на страната е не приключване на спора и законосъобразното му разрешаване, а неоправдано бавене на съдопроизводството, на влизане в сила на обжалваните актове и започване на принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист. С разглеждането по същество на нередовната, последна по реда си, частна жалба, по която е образувано настоящото дело, въззивният съд ще преустанови увреждащата злоупотреба.

В тази връзка, с оглед поредицата от нередовни частни жалби, въпреки нарочните указания на първоинстанционния съд, частната жалба срещу разпореждане № 9267 от 21.01.2026 г. за връщане на частната жалба срещу разпореждане № 145383 от 18.09.2025 г. по чл. 407 ГПК за издаване на изпълнителен лист следва да се върне. При това положение не се дължи произнасяне по върнатата частна жалба срещу разпореждане № 145383 от 18.09.2025 г., което се счита за влязло в сила.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

При условията на чл. 77 ГПК, жалбоподателят следва да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса от 7,67 евро, равностойност на 15 лв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. И. К. частна жалба вх. № 18907 от 11.02.2026 г. срещу разпореждане № 9267 от 21.01.2026 г., ч.гр.д.

2105/2023 г., СРС, 168 с-в, с което се връща предходната частна жалба вх. № 126771 от 28.10.2025 г. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата 7,67 евро – държавна такса за въззивно обжалване.

УКАЗВА на П. И. К., че подаването на поредица от нередовни частни жалби, включително без заплатена дължима държавна такса и при неизпълнение указанията на съда в този смисъл, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК.

Определението е окончателно на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5