Решение № 4290 от 30.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4290 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110156067 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

30.11.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 56067/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД "" АД срещу "", като се твърди, че била сключена застрахователна полица № 0306C012066/09.08.2016 г., която била сключена застраховка 1

„Каско“ за лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .........., собственост на "" ЕООД, със срок на застрахователно покритие от 10.08.2016 г. до 09.08.2017 г. Поддържа, че на 09.10.2016 г. застрахованият лек автомобил се движел по ул. „Суходолска“ в гр. София по посока ул. „Трети март“, като на около 10 метра преди ул. „Трети март“ попаднало в необезопасена и необозначена дупка в следствие на което по автомобила били нанесени вреди – пробит картер. Навежда доводи, че за ПТП-то бил изготвен протокол за ПТП от органите на КАТ. Излага съображения, че ответника отговарял за поддръжката на пътя, като в случая отговарял по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 1016030131823, като било изплатено застрахователно обезщетение 1804,88 лева, освен това били сторени разходи по репатриране на автомобила в размер на 48,00 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Поддържа, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но същата не била изплатена, поради което ответника бил изпаднал в забава и се дължала и мораторна лихва в размер на 567,71 лева за периода от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че претенцията е недопутима. Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като не било възможно, ако автомобилът се бил движел в населено място с допустимата скорост, при попадане в дупка, каквато твърдял ищеца да се увреди картера на автомобила, като липсвали и изцяло твърдения за механизма на ПТП-то. Поддържа, че не бил представен протокол за регистрирано ПТП при СДВР, с който да се удостоверявало настъпването на ПТП-то.

Навежда доводи, че от твърденията на ищеца и представените доказателства не можело да се установи наличието на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника по отношение на процесния пътен участък, съответно липсвала причинна връзка и с оглед вредите. Развива подробни съображения, че от твърденията на ищеца и представените по делото доказателства не можело да се установи фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че бил нарушен чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване на реда за съставяне на докумените при ПТП, тъй като липсвал снимков материал.

Поддържа, че в случая застрахователното обезщетение било изплатено без наличието на валидно основание и в нарушение на общите условия на застрахователя. Иска претенцията да бъде отхвърлена, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното 2 събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата.

Представена е Комбинирана застрахователна полица № 0306С0012066/09.08.2016 г, сключена между "" ЕООД – клон Плевен и ЗАД "" АД по отношение на лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № ........... В полицата е отбелязано, че условията на застраховката са при „пълно Каско“.

Застрахователната полица, в която е обективиран застрахователния договор, с което е изпълнено изискването за форма (арг. чл. 344, ал. 1 КЗ), представлява частен диспозитивен 3 документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед обективираните в застрахователната полица волеизявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Следователно е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“.

Приложено е свидетелество за регистрация част I № 008118086, като се установява, че лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .......... е собственост на "" ЕООД.

Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.

1 ГПК.

От протокол за ПТП № 1664885/09.10.2016 г. се установява, че на посочената дата, около 19:45 ч. лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № .......... се движи по ул. „Суходолски път“ с посока от път за гр. Банкя и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „3-ти март“, преминава през необезопасена дупка на пътното платно с размер 0,6 м./0,6 м./0,12 м., в която има камък, който нанася вреди по превозното средство.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р.Г..

4

От казаното от св. Г. се установява, че през 2016 г. бил участвал в ПТП. Прибирал се от гр. Банкя, тръгнал за гр. София, като завил по ул. „Суходолска“. Това се случило в тъмната част на денонощието, било около 19-20 ч. Видял, че пред него има дупка, намалил, но се оказало, че нямало как да заобиколи дупката, защото срещу него имало кола. Намалил и се плъзнал в дупката. При попадането в дупката по картера на автомобила задрало паве, което се намирало в дупката. Свидетелства, че след преминаването на дупката автомобилът зад него му свирнал, а той спрял след около 20 метра. Видял, че целия картер е в масло и последното е изтекло. Изяснява, че се обадил на застрахователя, който му казал да повика 112. От спешния телефон изпратили репатриращ автомобил, както и дошла полиция, която констатирала ПТП-то.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.

Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране (свидетелят е очевидец и пряк участник в ПТП) на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, според собствената си гледна точка. В тази насока оспорванията на ответника, че свидетелят е бил заинтересован са правно несъстоятелни.