Решение № 202 от 13.11.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Габрово, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234200500347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Ж. К. от с. Б., община А., чрез пълномощника му адвокат З. С. - ВАК против Решение №290/09.06.2023г., по гр. д. № 1377/2022г. на Габровски РС, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалноправните норми. За да отхвърли предявените от жалбоподателя искове, първоинстанционният съд е направил извод, на първо място че не е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а освен това за ищеца не е настъпила вреда, тъй като платеното е в изпълнение на съществуващо ликвидно и изискуемо вземане на взискателя.

Според жалбоподателя от момента, в който изпълнителното дело е прекратено, независимо въз основа на коя от хипотезите на чл. 433, ал.1 от ГПК, всяко действие на съдебния изпълнител с цел реализиране на принудително изпълнение се явява процесуално незаконосъобразно.

Материалната законосъобразност на изпълнението и съществуването на изпълняемото вземане са извън предмета на производството по предявения иск.

По отношение на искането за репарпране на вреда в размер на 697.00 лева, представляващи сторените съдебно-деловодни разноски в производството по чл. 435 от ГПК за обжалване на действията на ЧСИ, РС – 1

Габрово също бил извел неправилен и необоснован извод, че същите следва да бъдат понесени от взискателя, по чието възлагане действа ЧСИ. Отказът да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, е произнесен по искане обективирано в молба от длъжника - ищец (настоящ въззивник) като при произнасянето си ЧСИ е действал при самостоятелна преценка на действията си по изпълнителното дело, без да се е допитвал до взискателя и да е искал неговото становище или указания преди произнасянето си. Нещо повече - ЧСИ е можел да уважи молбата за прекратяване на изпълнителното дело, което негово действие също би могло да бъде обект на обжалване от страна на взискателя, в сулчай, че последният го счита за неправилно,

С оглед на изложеното се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 290/09.06.2023г. по гр. д. № 1377/ 2022г. на ГРС , като вместо това уважи изцяло предявените от А. Ж . К. осъдителни искове срещу частен съдебен изпълнител, с per. №735 на КЧСИ И.И.И..

Претендира се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в първоинсганционното и настоящото производство.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника ЧСИ И.И. с per. № 735 на КЧСИ чрез пълномощника му адв. А. И., в който се оспорва въззивната жалба и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

В законния срок е постъпил отговор и от третото лице помагач на ответника ЗК” Лев инс” АД, чието становище също е за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Ж. К., ЕГН ********** срещу ЧСИ И.И., рег. № 735, с район на действие ОС Габрово, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане, съответно на сумата 5 944,74 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20157350400098, изразяващи се в налагане на запор и разпределение на суми след перемиране на изпълнителното производство, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане и сумата 697.00 лв. – извършени разноски във връзка с оспорване на 2 незаконосъобразен отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, съединени с иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 737.21 лева – общ размер на обезщетение за забава върху претендираните вреди за периода от 13.08.2019 г. до предявяване на исковата молба.

Исковете са оспорени от ответника и конституираното по делото трето лице ЗК” Лев инс” АД - застраховател на професионалната отговорност на съдебния изпълнител, като според становището им дори проведеното принудително изпълнение да е незаконосъобразно, чрез заплащане на процесините суми на взискателя, в правната сфера на ищеца не са настъпили вреди ако субективното материално право на вземане на този взискател не е погасено, поради което тези плащания не са недължими и не съставляват претърпени вреди.

По отношение на претенцията за разноски по в. гр. д. № 93/2022г. по описа на ГОС, ответникът по жалбата и третото лице помагач считат, че правилно първоинстанционния съд я е приел за неоснователна. Взискателят е бил конституиран като страна по делото и е изразил становище за неоснователност на жалбата. Т. е. същият е участвал по делото, твърдял е, че перемпция не е настъпила, били извършвани множество изпълнителни действия, всяко плащане било периодично погасяване на дълга и прекъсвало срока по чл. 4 3 3 , а л . 1 , т . 8 от ГПК. Ищецът няма правен интерес да претендира разноски от ЧСИ, извършени в производството по обжалване на негови действия по изпълнителното дело. Същите следва да се претендират от насрещната страна, а именно - взискателя, който е натоварил съдебния изпълнител с принудително събиране на вземането му.

По делото е приет за съвместно разглеждане и обратен иск на подпомаганата срещу подпомагащата страна за сумата, до която бъдат уважени предявените искове срещу ЧСИ И.И., рег. № 735. Основанието за предявяване на обратен иск е сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност”.

В депозирания в срок отговор, ответникът по обратният иск заявява, че счита иска за неоснователен, тъй като ЧСИ И.И. е причинил вреди на ищеца при груба небрежност и е налице изключен риск по смисъла на Раздел IV, т.

6.9 от Общите условия по застраховка „Професионална отговорност“. Също така ЧСИ не бил спазил задължението си по т. 24.1 и т. 24.5 от приложимите Общи условия, което пораждало право на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение за вреди, на основание т. 24. Застрахованият имал право да получи застрахователно обезщетение ако е удовлетворил увреденото лице, съгласно т. 29 от Общите условия.

В първоинстанционното производство е безспорно между страните, че изп. дело № 20157350400098 по описа на ЧСИ № 735 И.И. е образувано по молба на „Елит Кар” ООД, ЕИК 103558125, вх. № 1135/09.02.2015 г., в която 3 е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2015 г., издаден по гр.д. № 13861/2012 г. на РС - Варна, с който ищецът и трето за спора лице са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата 4382.38 лева – главница, сумата 1501.03 лева – лихва за забава за периода 06.06.2009 г. – 01.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2012 г. до окончателното й погасяване, както и сумата 2163.34 лева – разноски.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 2176/10.02.2015г. Съдебният изпълнител извършил проучване на имуществото на длъжника и със съобщение, изх. № 2270/10.02.2015 г. наложил запор върху банкови сметки на ищеца, разкрити в „Райфайзенбанк България” ЕАД. С постановление, изх. № 2782/18.02.2015 г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца.

Със съобщение, изх. № 2833/19.02.2015 г. съдебният изпълнител наложил запор върху моторно превозно средство, собственост на ищеца, съответно такъв бил наложен и със съобщение, изх. № 15261/28.10.2016 г.

Със запорно съобщение изх. № 12293/30.07.2019 г. съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на ищеца разкрити в „Експресбанк” АД (понастоящем „Банка ДСК” АД). В запорното съобщение до третото задължено лице е посочено, че общият размер на задължението възлиза на сумата 13 425.61 лева. С преводно нареждане от 13.08.2019 г. по сметка на ЧСИ № 735 И.И., третото задължено лице „Експресбанк” АД, е наредило превод на суми в размер на 5 314.37 лева, съответно с преводно нареждане от 19.06.2020 г. е наредило превод на сума в размер на 630.37 лева, или общо 5 944.74 лева. Посочените суми са разпределени както следва : в полза на взискателя – 4 542.77 лева, на неговия пълномощник - 4000 лева и на ЧСИ И.И. – 1000.07 лева.

С молба вх. № 6563/22.11.2021 г. ищецът е поискал от ЧСИ И.И. да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК, като съдебният изпълнител е постановил отказ. Срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство е депозирана жалба по чл. 435 ГПК, като с влязло в сила решение на Окръжен съд – Габрово по в. гр. дело № 93/2022 г. отказът на ЧСИ да прекрати производството бил отменен. Във връзка с обжалване на отказа на ЧСИ да прекрати производството ищецът извършил 4 разноски размер на общо 697.00 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, 25.00 лв. заплатена държавна такса за жалбата и 72.00 лв. с ДДС - такси и разноски, събрани по т. 5 и т. 8 (заб.) ТТРЗЧСИ. Посочените обстоятелства се установяват и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че в производството по делото не е доказано осъществено от ЧСИ И.И. процесуално незаконосъобразно изпълнение, което да е осъществено в рамките на изп. дело № 20157350400098 във формите, твърдени от ищеца, поради което само на това основание, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът се е позовал на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, съгласно което, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Предприемането на изпълнителни действия по перемираното производство обаче само по себе си не е процесуално незаконосъобразно и не може да е източник на неблагоприятни последици за длъжника. Настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение. Ако след перемиране на делото по силата на закона, извърши принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора, съдебният изпълнител носи единствено дисциплинарна отговорност. Действията му обаче не са източник на отговорност за вреди по чл. 441 ГПК , тъй като той е овластен от взискателя да осъществи изпълнението и е длъжен да процедира докато изпълняемото право е налице, а то е обективирано в издадения изпълнителен лист.

Първоинстанционният съд е приел още, че не е налице и претърпяна от 5 ищеца имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с действията на ЧСИ. Обективно имуществото на длъжника не е намаляло – то е обременено с вземането на взискателя, облечено в изпълнителния лист.

Съответно чрез принудителното, макар и при настъпила перемпция, събиране на тези суми, се е стигнало до погасяването на негово валидно възникнало, изискуемо и ликвидно парично задължение, удостоверено с представения изпълнителен лист, което подлежи на принудително изпълнение, макар и не в рамките на същото, а в друго изпълнително производство, за образуването на каквото не е имало процесуална пречка (решение по гр.д. № 1667/2017 г. на ІV г.о. и цитираното в него решение по т.д. № 404/2015 г. на ІІ т.о.) Освен това, при добросъвестно поведение от страна на ищеца, той е следвало да изпълни това свое задължение доброволно – без да се стига до образуването на процесното изпълнително производство срещу него.

Разпечатката съдържа 38 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd93dc22-78e9-4654-9969-60acd1766d48