Определение № 516 от 23.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Бургас, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100502008 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.279, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. А. М. от с.П., общ.Р., подадена чрез пълномощник адв.Станислава Бояджиева, против определение № 6084 от 26.10.2023 г. , постановено по гр.д.№ 4706/2023 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск от С. А. М. против ЗК „Лев Инс“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на получени от нея телесни увреждания при ПТП от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение и се счита, че районният съд неправилно е прекратил делото. Не се споделя становището на съда, че за ищцата не е налице хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, като в тази връзка жалбоподателката сочи, че претенцията й е за неимуществени вреди вследствие на причинената й от осъдения водач лека телесна повреда, настъпила в резултат именно на процесното ПТП, за което същият е признат за виновен с влязлата в сила присъда, което било видно от мотивите на присъдата. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение. Към частната жалба не са приложени писмени доказателства.

Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна (чл.129, ал.3, изр.второ ГПК).

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, частна жалба е неоснователна.

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от С. А. М., лично за себе си и като законен представител на малолетното си дете З. М. З., против ЗК „Лев Инс“ АД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата С. М. сумата от 8000 лв., 1 представляваща обезщетение за причините й неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на получени от нея телесни увреждания при ПТП на 27.04.2018 г., както и да й заплати като законен представител на малолетното дете сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на детето, претърпяни вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г. до окончателното плащане на главниците. Изложени са твърдения, че на 27.04.2018 г. е настъпило ПТП, в резултат на което на ищцата М. била причинена лека телесна повреда, а на детето й била причинена средна телесна повреда, като за това деяние водачът на автомобил с рег.№ *** е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1092/2019 г. на БОС. Водачът имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, което отказало да заплати на ищците обезщетение по образуваната щета, поради което са предявени и настоящите искове.

С разпореждания от 13.09.2023 г. и от 02.10.2023 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищцата да заплати държавна такса от 320 лв. за разглеждане на предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. В срока за отстраняване на нередовностите, ищцата е депозирала молба, с която е заявила, че на основание чл.83, ал.1 ГПК не дължи държавна такса.

С разпореждане от 03.10.2023 г. съдът отново е оставил без уважение исковата молба и е указал на ищцата да внесе държавна такса от 320 лв. за разглеждане на предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като за деянието, от което твърди, че са произтекли за нея процесните увреждания, не е налице влязла в сила присъда. С разпореждането са указани на ищцата и последиците при неизпълнение в срок на дадените указания, а именно връщане на исковата молба по отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. Съобщението с дадените указания е редовно връчено на 12.10.2023 г. на посочения от ищцата съдебен адресат адв.Бояджиева.

Нередовностите не са отстранени в дадения срок, поради което с обжалваното понастоящем определение № 6084/26.10.2023 г., на основание чл.129, ал.3 ГПК районният съд е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск от С. А. М. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва.

Така постановеното от БРС определение е правилно и законосъобразно.

Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено от ищеца и затова в закона е поставено изискване за редовност на исковата молба – чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК. Съгласно изискването на чл.128, т.2 ГПК, към исковата молба се представя документ за внесена държавна такса, когато такава се дължи. В нормата на чл.83, ал.1 ГПК изрично са посочени случаите, при които ищците са освободени от заплащането на държавна такса по силата на закона. В тази връзка, въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателката, че не дължи заплащане на държавна такса за предявения от нея иск за обезщетяване на неимуществени вреди на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, според която разпоредба такси и разноски не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Изводите на БРС за липса на предпоставки за приложение на посочената разпоредба са правилни.

В случая, от представеното заверено копие на присъда № 81/13.03.2020 г. по НОХД № 1092/2019 г. на БОС е видно, че водачът на автомобил с рег.№ *** е осъден за това, че на 27.04.2018 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. М. С. и средна телесна повреда на З. М. З.. При това, освободени от заплащането на държавна такса по иск за вреди биха били наследниците на починалото лице и лицето, на което е причинена средна телесна повреда, тъй като за тези деяния е налице влязла в сила присъда. Макар и в мотивите на присъдата да са обсъждани получените от С. М. увреждания, водачът не е осъден за причинена на ищцата лека телесна повреда при реализираното от него ПТП, т.е. в 2 случая липсва влязла в сила присъда за извършено спрямо нея престъпление и поради това не е налице хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, както правилно е приел и районния съд. Ето защо, за разглеждане на предявения от М. иск за неимуществени вреди се дължи държавна такса в размер на 320 лв. (4% върху материалния интерес от 8000 лв.) и дадените от БРС указания са правилни. В едноседмичния срок по чл.129, ал.2 ГПК, който е изтекъл на 19.10.2023 г., ищцата не е изпълнила дадените й указания, като не е заплатила дължимата държавна такса, поради което правилно на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото е прекратено в тази част.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6084 от 26.10.2023 г. , постановено по гр.д.№ 4706/2023 г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск от С. А. М. против ЗК „Лев Инс“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получени от нея телесни увреждания при ПТП от 27.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на главницата.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3