Решение № 4905 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4905 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330113855 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. С. П., ЕГН **********, с адрес гр.

С., ул. „*****************“ № **, против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 лева – получена без основание от Профи Кредит България” ЕООД сума по клауза, обективирана в глава VІ от Договор за потребителски кредит № *************** от **************г., предвиждаща заплащане допълнителна услуга „******“, поради това, че клаузата е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно задължителното съдържание на потребителския договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното дружество са сключили договор за потребителски кредит № ******************* от *************г. за сумата от 150 лв., при ГЛП от 40,50 % и ГПР от 44,84 %.

Твърди се още, че съгласно Глава V от Договора „Поискани от клиента допълнителни възможности“ била предоставена на ищеца услугата „**********“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит срещу възнаграждение от 45 лв., 1 предвидено в Глава VІ от Договора „Параметри по кредита“. Ищецът поддържа, че бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на такса за процесната допълнителна услуга. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на подобна такса се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като сумата по същата представлявала реално допълнителна печалба за кредитора, извън възнаградителната лихва. Счита, че по аналогия относно действителността на процесната клауза следва да се приложи приетото в т.3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно преценката за нищожност на клаузи за неустойка, която излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Изтъква се, че размерът на таксата не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договора, а обстоятелството, че тя се заплаща и кумулира с погасителните вноски по кредите потвърждавал извода, че таксата водела до скрито оскъпяване на кредита, неоснователно обогатяване на кредитодателя и нарушение на изискванията за добросъвестност. Счита още, че процесната клауза не отговаряла на изискването за добросъвестност и противоречала на добрите нрави, поради което е и била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Както и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка – нарушение на чл.143, т.5 ЗЗП. Предвид изложеното в исковата молба се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

При предоставената му възможност в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Профи Кредит България” ЕООД, който признава частично предявения осъдителен иск само за сумата от 31,14 лева. В тази връзка заявява, че за погасяване на задълженията по процесния договор за кредита са постъпвали плащания в размер от 210 лв., като именно сумата от 31,14 лв. е отнесена за покриване на начислената такса по допълнителната услуга „******“. Поради това оспорва иска за сумата от 13,86 лв., явяваща се разликата над признатата част от претенцията до пълния претендиран размер от 45 лв. Счита, че не са представени доказателства за заплащане на сумата от общо 45 лв. за покриване на процесната такса „****“. Възразява срещу част от заявените доказателствени искания на ищцовата страна, като счита за безспорно между страните, че при изчисляването на ГПР не е включено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги. С отговора на исковата молба се посочва и размера на платените по кредита суми. Предвид изложеното моли искът да бъде уважен частично.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба договор за кредит и приложенията към него, че между ищеца А. П., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е 2 сключен Договор за потребителски кредит № ***************** от *********** г., с който на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 150 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 39,84 %, при посочен ГПР от 44,84 % и обща дължима сума – 159,32 лв. В договора е уговорено заплащане на възнаграждение от общо 99 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги, от които 45 лв. за услугата „*****“ и 54 лв. за услугата „**********“. Първата дава възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а втората услуга – възможност за промяна на погасителния план при изначално дефинирани в договора условия. Видно от представения погасителен план, изплащането на посочените суми по договора се осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на 64,59 лв., включваща 39,84 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 24,75 лв. вноска по закупени допълнителни услуги. Представена е от ответното дружество и неоспорена от ищеца справка за извършени плащания по процесния договор. Видно от същата А. П. е изплатил по кредита сума в размер на 210 лв. За същите в отговора на исковата молба е посочено, че се разпределят както следва 74,22 лв. за главница, 5,46 лв. – възнаградителна лихва, 31,14 лв. за услуга „********“, 27 лв. за услуга „**************“ и 11,23 лв. лихви за забава, 30,95 лв. – законна лихва и 30 лв. – такси по тарифа.

Последното се цени на основание чл. 175 ГПК като признание на неизгоден за ответното дружество факт.

При тези данни, съдът намира, че между ищеца и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ******************* от ***********г., при което А.

П., като физическо лице е имал качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото възнаграждението за допълнителните услуги води до завишаване на ГПР повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за услугите „*********“ и „*********“ е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги „***********“ и „*************“ е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора.

3

Качеството на тези възнаграждения като разход по кредита се извежда още от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно клаузата по пакета от допълнителни услуги „*********“ и „************“, предвиждаща заплащане на възнаграждение в размер съответно на 45 лв. и на 54 лв. води до завишаване на ГПР по договора над лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като размерът на посочения в договора ГПР – 44,84 %, е почти равен на законоустановения лимит, без обаче в него да е отчетено възнаграждението по пакета от допълнителни услуги. Изтъкнатото обстоятелство не е спорно между страните. Поради това съдът намира, че клаузите, предвиждащи заплащане на тези възнаграждения нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е основание за тяхната нищожност по силата на ал. 5 от същия член.

С оглед характера на посочените в договора „*********************“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва. Последното е в подкрепа на ищцовите твърдения за нарушаване на изискванията за добросъвестно договаряне и на добрите нрави, което е основание за нищожност на клаузите.

Предвид гореизложеното искът се явява доказани по своето основание, тъй като процесната клауза по услугата „**********“ се намира за недействителна, поради което платеното по нея подлежи на връщане. Искът обаче се доказва частично до размера съобразно съдържанието на приетата по делото справка за извършени плащания, представена от ответното дружество и неоспорена от ищеца, и с оглед заявеното в отговора на исквата молба относно вземанията, погасени с извършеното плащане, а именно, че е платена сумата от 31,14 лв. за услуга „Фаст“. За разликата до 45 лв. претенция се явява неоснователна и ще се отхвърли, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната сума в пълен размер.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част на претенцията и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.

В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 34,60 лв. разноски за държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Н. следва 4 да се присъди сумата от 207,60 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.

8 ГПК в полза на ответното дружество ще се присъди сумата от 69,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, жк Мотописта, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на А. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „**************************“ № ***, сумата от 31,14 лева – неоснователно платена по Договор за паричен заем № ************************ от ****************г. за допълнителна услуга „*******“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдените 31,14 лева до пълния претендиран размер от 45 лева – неоснователно платена сума по Договор за паричен заем № ********************** от *************** г. за допълнителна услуга „*********“ – предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd928a04-ba84-43ec-9f0f-3951d8d9d131