Определение № 86 от 23.01.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1511/2022
- Вид
- Определение № 86
- Подписан
- 23.01.2023
- В сила
- 23.01.2023
- Състав
- Събчо Атанасов Събев, Димитър Пенчев Стоянов, Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.22б · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.3, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86 гр. Бургас, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Събчо Ат. Събев
Членове:
Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20222100601511 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 341, ал.2 вр. чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
С Определение №2247 о т 09.11.2022 г. постановено по ЧНД № 1444/2022 г., Районен съд - Бургас е осъдил М. Й. К., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати в полза и по сметка на Национално бюро за правна помощ гр.София сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за служебно назначения и защитник, както и 5 /пет/ лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал осъденото лице К., което е подало жалба, с която моли съдът да отмени определението, с което е осъден да заплати сумата от 170 лв. на Националното бюро за правна помощ. Сочи, че към настоящия момент се намира в затвора в гр. Бургас – затворническо общежитие „Дебелт“, като няма възможност да заплати сумата, тъй като не разполага с финансови средства.
Съдът като взе предвид въззивната частна жалба и материалите по делото установи следното:
Разгледана по същество подадената частна жалба е неоснователна.
В Районен съд Бургас е внесено предложение за кумулиране и определяне на общо наказание на лицето М. Й. К. измежду наказания, наложени му по наказателни дела. С Определение № 1180 от 17.06.2022 г. по ЧНД 1444/2022 г. по описа на БРС е определено и наложено на М. К. общо наказание по НОХД № 5036/2019 г., НОХД № 5424/2019 г., НОХД № 1438/2020 г., НОХД № 1464/2020 г., НОХД № 377/2020 г., НОХД № 2955/2020 г., НОХД № 1856/2020 г. и НОХД № 574/2022 г., всички по описа на PC – Бургас, като му наложил най-тежкото от тях, в размер на четири години „лишаване от свобода“.
Във връзка с производството по чл.306 от НПК, съдът е констатирал, че лицето по отношение на което се иска определяне на общо наказание се намира в Затвора в гр. Бургас, поради което са били налице предпоставките за определяне на служебен защитник в производството и е разпоредил предоставяне на правна помощ на лицето. Видно от уведомително писмо с вх.№15204 от 03.05.2022 г. е определен служебен защитник от БАК, който е присъствал в проведеното по делото съдебно заседание.
С писмо от 23.09.2022 г. Националното бюро за правна помощ е уведомил БРС, че 1 бюрото е изплатило на основание представен от служебния защитник отчет възнаграждение по НЗПП. Поради това моли на основание чл.189 от НПК във вр. чл.81 вр. чл.78, ал.7 от ГПК и чл.27а от ЗПП, присъждане на разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ.
С обжалваното понастоящем определение на БРС, съдът е уважил искането на Националното бюро за правна помощ, като е осъдил М. К. да заплати сумата, изплатена като възнаграждение на определения служебен защитник от Националното бюро за правна помощ.
На основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато обвиняемият е задържан. Това е хипотеза на задължителна защита, от която лицето, на което е предоставена, не би могъл да се откаже по аргумент на ал.2 на същия текст. Видно е, че осъденото лице не е поискало определяне на друг защитник и не е упълномощило такъв, поради което се налага извода, че за съдът правилно и коректно е назначил чрез БАК служебен защитник.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението на служебния защитник се заплаща след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството. Тази наредба е издадена на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Заплащането се осъществява след представяне на отчет на адвоката, като видно от приложенията по делото, адвокатът е представил такъв пред НБПП. Чл.8, ал.1, т.5 от ЗПП определя, че Националното бюро за правна помощ заплаща предоставената правна помощ, а съответно чл.27а от ЗПП постановява, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв е и настоящия случай, предвид осигурената по силата на закона правна помощ от страна на първоинстанционния съд.
Видно от чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Този текст въвежда принципа, че осъденото лице в случай на неблагоприятно за същия развитие на делото следва да възстанови направените в хода на производството разноски, включително по отношение на предоставената му правна помощ. Видно от искането на Националното бюро за правна помощ, определеното на адвоката възнаграждение е в рамките на законовия размер, определен в чл.22б от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Изложеното от страна на жалбоподателя, че същият не разполага с парични средства към момента, не е основание за освобождаването му от законоустановеното задължение да възстанови направените в рамките на производството разноски, предвид основния принцип на недопускане на неоснователно обогатяване на някоя от страните по делото. Евентуалната липса на средства на лицето би могла да бъде релевирана пред органа по принудително изпълнение на задължението му, но не и по повод обжалване на определението на съда по чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
Предвид гореизложеното, Бургаски окръжен съд на основание чл. 345, ал. 3 вр. чл. 338 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2247 о т 09.11.2022 г. постановено по ЧНД № 1444/2022 г., с което Районен съд - Бургас е осъдил М. Й. К., ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати в полза и по сметка на Национално бюро за правна помощ гр.София сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за служебно назначения защитник, както и 5 /пет/ лева, представляващи държавна 2 такса за издаване на изпълнителен лист.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3