Решение № 289 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Варна, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900709 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ю. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *******************, срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.

София, жк. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г. И.ов и Р.В.М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43 000 лв. /четиридесет и три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г. по пътя гр. Варна – с. Въглен на кръстовището на с. Долище, по вина на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № ****** Г. Б. Д., чиято отговорност към момента на инцидента била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ със срок на действие от 31.07.2020 г. до 30.07.2021 г ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

В рамките на производството от ответника е направено възражение за съпричиняване с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ вр. чл. 51 ал.2 от ЗЗД, доколкото се твърди, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан и/или не е посещавал назначените му контролни прегледи и не е извършвал рехабилитация, с което е допринесъл за своето увреждане.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.08.2020г. около 17:30 ч. от гр. Варна през с. Каменар в 1 посока с. Въглен и гр. Добрич той и негови колеги се прибирали от работа с лек автомобил с марка „****“, модел „******“ с рег. № ********, управляван от Й. Г. Й.. В същото време по пътя от с. Долище към Т-образното кръстовище за гр. Варна и с. Въглен се движел лек автомобил с марка „*******“, с рег. № ******, управляван от Г. Б. Д.. Несъобразявайки се с наличната пътна сигнализация, последният навлязъл в лентата за движение на Т-образното кръстовище, предназначена за движещите се от гр. Варна в посока с. Долище, продължил движението си и навлязъл в лентата на движещите се от гр. Варна в посока с. Въглен, в която се движел и автомобилът „**** ******“. В резултат на скоростите и посоките на движение на автомобилите, траекториите им се пресекли и между тях настъпил удар.

Ищецът подчертава, че произшествието настъпило по вина на лекия автомобил „*******“.

Вследствие на инцидента на ищеца, като пътуващ на седалката зад тази на водача на автомобила, била причинена фрактура – счупване на горен крайник на раменната кост /хумерус/, закрито в дясно, като травмата не била отшумяла и до момента на депозиране на исковата молба. Освен счупването, получил и ръбец от рана на брадичката, разкъсноконтузни рани на двете подбедрици, оток и кръвонасядане на дясна подбедрица. След произшествието бил приет по спешност в клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД за оперативна процедура, която била последвана от продължително болнично и домашно лечение, дължащо се на силната болка, която ищецът изпитвал, невъзможността му да движи горния си крайник и да извършва самостоятелно ежедневното си обслужване. Наложило се и извършването на различни рехабилитационни процедури и съответно заплащането на допълнителни разходи. Обръща се внимание, че лечението му продължава и към момента на депозиране на исковата молба. С Експертно решение № 91686 от 180/20.09.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Добрич“ АД на ищеца била определена 30% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза – последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. При така установената нетрудоспособност, за ищеца било противопоказно да извършва тежък физически труд, както и да натоварва горните си крайници. В изложението си твърди, че бавното му възстановяване, постоянните болки в областта на фрактурата, затрудненото движение, ограничените действия, които може да извършва с дясната си ръка препятстват възможността му отново да работи в сферата на строителството или да упражнява друга професия и съответно водят до влошаването на финансовото му състояние и възможността му да издържа себе си и семейството си. Освен това травмата повлияла негативно и на психическото му състояние доколкото не можел да спи спокойно, освен от болките в контузения крайник, но и от притеснение за своето и това на семейството си финансово състояние и разходите за лечението му. Невъзможността за изпълнение на лични и служебни задължения водела и до постоянно психическо натоварване, породено от чувството му за непълноценност. Ищецът излага, че за лекия автомобил „*******“ с ответника била налице сключена полица № 30120002115948 за застраховка „Гражданска отговорност“ валидна до 30.07.2021г. Вследствие на отправена извънсъдебна претенция за обезщетяване на претърпените от ПТП вреди, застрахователят заплатил на ищеца общо сумата от 14 702,62 лв., включваща 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2

2 702,62 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. Ищецът счита размера на заплатената му сума за занижен и неотговарящ на болките и страданията, които преживял и продължавал да търпи.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения главен, респ. акцесорен иск. В евентуалност, ако главният иск бъдел преценен за основателен, се отправя искане за намаляване на размера на обезщетението като прекомерен, несъответстващ както на реално претърпените болки и страдания, така и на съдебната и застрахователна практика в аналогични случаи. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият не е бил с поставен предпазен колан съгласно чл. 137а от ЗДвП. Възразява се и че пострадалият е допринесъл за продължителния си възстановителен период, тъй като не е посещавал предписаните му контролни прегледи в клиниката по ортопедия и травматология и не е провеждал необходимата рехабилитация. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил със застраховател ответното дружество към момента на процесното произшествие. Оспорват се обаче твърденията на ищеца, че и към настоящия момент изпитва силни болки при всяко движение, че травмата все още не е отшумяла, че изпитва чувство за непълноценност, както и твърдението, че все още не е преодолял страха от катастрофата.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Оспорва се възражението за съпричиняване, тъй като нито в протокола за ПТП, нито в медицинската или автотехническа експертиза в наказателното производство се е обсъждало обстоятелството дали пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. От събраните в същото, свидетелски показания, пък се установявало, че при сблъсъка, седалката на която ищецът седял „направо“ се откъртила и той полетял напред. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза дало заключение, че установените механични увреждания били получени от удари със или върху твърди и тъпи или ръбести предмети и същите са могли да бъдат получени при конкретното произшествие. Така поставянето на колан не било от толкова съществено значение, тъй като в случай на откъртена и подвижна седалка било почти невъзможно пострадалото лице да се запази от увреждания. Оспорва се и възражението, че ищецът не е посещавал контролните прегледи и че не е провеждал рехабилитация, като се твърди, че същите са били извършвани и че е житейски нелогично пострадалият доброволно да забавя възстановяването си, да отказва да работи и съответно да получава трудови доходи, по-високи от определените му социални плащания.

Възражението, свързано с чувството за непълноценност на ищеца се оспорва като неоснователно тъй като чувството се обосновавало от заключението по съдебномедицинската експертиза, становището на ТЕЛК и дълготрайният психически и физически отпечатък обичайно оставян от подобна травма.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК,

3

ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и доказателствени искания. Поддържа възражението за съпричиняване основано на чл. 137а от ЗДвП, като обръща внимание, че при оспорването на възражението, ищецът се позовава на доказателства, събрани в хода на наказателното производство, което противоречало на принципа за непосредственост. Поддържа се и твърдението, че ищецът е допринесъл за продължителното си възстановяване, както и възражението свързано с психическото му състояние, тъй като всяко едно отклонение на нормалното състояние следвало да установи от психолог, респ. психиатър, а не да почива единствено на твърдения на съответната страна, както било в настоящия случай.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за присъждане на разноски по представен списък. В открито съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител – адвокат, който оспорва исковата претенция, поддържа подадените отговори, като моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по представен списък, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 31.08.2020 год., на път ВАР.-1081, Варна – с. Въглен на кръстовището на с. Долище, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил малка „Мазда модел „6“ с рег. № В 09 00 ВР, Г. Б. Д. извършила престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3-то, б.„а“, пр. 2-ро, вр. чл.343, ал.1, б. „б“, пр.

2-ро като нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 6 от ЗДвП; чл. 46, ал. 1 от ППЗДвП; чл. 46, ал. 3 от ППЗДвП; чл. 51, ал.1 от ППЗДвП; чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП; чл.

20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 47 от ЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на повече от едно лице – на Й. Г. Й. и на ищеца, последната изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, обусловило трайно затрудняване на движенията на дясната ръка за период по-голям от един месец, доколкото е налице влязло в сила oдобрено от съда споразумение по НОХД № 1310/2021 г. на ВРС, имащо последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, което на основание чл. 300 ГПК обвързва съда с установеното в него досежно дееца, Д.ието и настъпилите последици.

Също прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че към 31.08.2020 г. лек автомобил с марка „*******“, рег. № ****** е бил застрахован от ответното дружество по Полица № BG/30/120002115948 за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност 31.07.2020 г. – 30.07.2021г.

Ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответника на 22.02.2021г. за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 94000лв., като на 30.06.2021г. застрахователят му е изплатил сумата от 14 702,62 лв., като страните не спорят, че от тях 12000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 2 702,62 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. / л. 245 –л. 353/.

4

Представено е по делото постигнато между ищеца и неговия работодател извънсъдебно споразумение, подписано по повод гр.д. 14883 / 2021г. по описа на ВРС, по което ищецът е предявил претенцията си по чл. 200 от КТ за имуществени и неимуществени вреди, резултат на процесното ПТП, което е признато и за трудова злополука. По силата на споразумението ищецът Х. е бил обезщетен за имуществените вреди, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност за посочения в споразумението период. В споразумението е отразено, че ищецът ще оттегли претенцията си за неимуществени вреди. /л. 398- л. 400/. Видно от определение No 11136 /11.10.2022г., постановено по гр.д. 14883 / 2021г. по описа на ВРС, с което производството е прекратено, поради оттегляне на иска. /л. 217/.