Протокол № 143 от 03.11.2022, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 143 гр. Силистра, 01.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева

Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20223400500235 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:24 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Т. И. Т. – редовно призован, не се явява. За него се явява АДВ. А. Б., надлежно упълномощен и приет от съда.

ОТВЕТНИК ПО ЖАЛБАТА: М. В. М. – редовно призован, не се явява. За него се явява АДВ. Д. С., надлежно упълномощена и приета от съда.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Б. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА се делото:

ПРОЕКТА за доклад се съдържа в Определение №359, четено в закрито съдебно заседание на 23.08.2022г., с което съдът се е произнесъл по предварителните въпроси.

АДВ. Б. – Получихме проекто доклада по делото, запознахме се, нямаме възражение по доклада, да се приеме.

АДВ. С. – Запознахме се с доклада на съда, нямаме възражение по него.

С оглед изявлението на процесуалните представители на страните, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА доклада по делото, който е обективиран като проект за такъв в Определение №359/23.08.2022 година.

АДВ. Б. – Поддържаме изцяло въззивната си жалба с исканията, с които сме сезирали съда, както и поддържаме и мотивите, които детайлно сме изложили в жалбата. Нямаме доказателствени искания.

АДВ. С. – Оспорваме жалбата. Изложили сме съображенията си в писмения ни отговор. Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Уважаеми Окръжни Съдии, доста подробно, детайлно съм 2 изложил съображенията си в жалбата си и тя е почти като писмена защита изготвена. Налице са значително съмнителни за мен обстоятелства, материализирани като изводи в решението на първата инстанция, като в жалбата си точно съм посочил примери, във връзка с които считам, че съдът е допуснал нарушения, относими към основанията за отмяна.

Ще се спра съвсем накратко върху основно нещо, което считам, че е налично в първоинстанционното решение:

На лист 7 от мотивите на решението съвсем в началото на страницата горе в първия абзац съдът по един неюридически начин смесва понятията „задържане“ и „изземване“, като казва така: „Става ясно, че ответникът в качеството си на ръководител на ТП ДЛС „Каракуз“ – Дулово /Т Т./, не е организирал задържането на дървесината, т.е. натоварването и превоза“. Дори само този извод да погледнем и проличава противоречието на решението на материалния закон, пряко противоречащо на материалния закон, защото съдът установява тип деликтна отговорност на ръководител на организация, в случая ДЛС „Каракуз“ бидейки директор, на основание това, че той постановил дисциплинарно уволнение, което в съответствие с Постановление №4/1975г. на ППВС на Р България, знаейки, че липсват основания за това. Пред първата инстанция подробно се разгърнаха обстоятелствата, относими точно в този аспект. Бе представена и длъжностна характеристика, както и бе цитирана относимата Наредба №2/2012г., видно от което е, че ищецът първоинстанционният не си е изпълнил задълженията, които е имал да задържи дървесината, алтернативно ако не задържи дървесината да я предаде на отговорно пазене, което първоинстанционният съд е вменил по един неправомерен начин на доверителя ми Т Т. и по този начин е намерил на свое основание „деликтно основание“ да го осъди да заплаща определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл така разкритото „деликтно основание“ изцяло противоречи на материалния закон, на императивни разпоредби на ЗАНН и на посочената Наредба, изяснил съм го в жалбата си.

На следващо място, по отношение на индивидуализацията на неимуществените вреди първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 4000 лева, представляващо обезщетение, евентуално за страдания емоционални, във връзка с уволнението – без да е проведено пълно и главно 3 доказване. На първо място нито трайността, нито интензитета на тези страдания, които е изживял, във връзка с уволнението не е установена от първоинстанционния съд. Считам, че това обезщетение не е определено съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД, а е определено произволно. В първа инстанция по този въпрос са разпитвани единствено свидетели. Аз не казвам, че е задължително да бъде назначена експертиза, но би могло да бъде поискана такава. Свидетелите, които са разпитани, дори самият състав на първоинстанционния съд сам посочва в мотивите си, че те са евентуално пристрастни, бидейки колеги, бидейки познати, бидейки близки на ищеца в първата инстанция.

Също така и без да е налице причинна връзка между поведението на доверителя ми и произтеклите вреди Таню Т. е осъден да заплати обезщетение и за имуществени вреди – да, те са определени в размер със съответната счетоводна експертиза, но в този аспект самият първоинстанционен съд излага абсурдни съждения. Първоинстанционният съд посочва, че посочените вземания се дължат по трудовото правоотношение на служителя, поради което причинната връзка между незаконосъобразните действия на ответника и настъпилите вреди за насрещната страна е очевидна, без да е установил причинна връзка между неправомерното поведение на служител, работодател, който го е санкционирал за това неправомерно поведение, първоинстанционният съд и в разрез с посоченото Постановление на Пленума на Върховния съд №4/1975г., което не е изгубило правното си значение, осъжда Т. да заплаща на това деликтно основание определени суми.

Извън този контекст също сме повдигнали и още едно основание във връзка с това, че съдът е излязъл извън предмета на правния спор. Излизайки от предмета на правния спор първоинстанционният съд е посочил на лист 8 във втория абзац, че „поради тези причини евентуалното посочване на второто посочено в заповедта уволнение не оправдава само по себе си приложената санкция“, тоест позволил си е да разсъждава върху дисциплинарното производство, което е приключило с акт на Дуловския районен съд и което уволнение е отменено само на процесуално основание, но състава на първоинстанционния съд излиза извън предмета на правния спор, като разгръща евентуалното основание за налагане на дисциплинарно наказание.

4

Тези са нещата, които искам да маркирам, разгърнати са подробно в жалбата.

Моля да отмените първоинстанционния съдебен акт в съответствие с исканията, които сме изложили, както и претендираме разноски, съобразно представения списък.

АДВ. С. – Уважаеми Окръжни Съдии, моля да отхвърлите жалбата, с която сте сезирани.

Изложили сме в писмения ни отговор становище, няма да го преповтаряме. В хода на първоинстанционното производство също изложихме доста детайлно съображенията си защо считаме иска за основателен и доказан и моля да го съобразите.

Претендираме разноски.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

Заседанието приключи в 11.32 часа.

Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 0 3.11.2022г.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5