Решение № 236 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000815 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 308395/19.04.2021 г., подадена от Министерство на здравеопазването чрез гл. юр.к. К. К. срещу решение № 260535/29.03.2021 г., постановено по търг. дело № 2423/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати, както следва: - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 124 983 лв. - незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на Е. П. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266. ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 124 983 лв. - незаплатено и припадащо му се възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 1

983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Е. П. на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на Е.

П. на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща му се част от внесена гаранция за добро изпълнение в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; - на М. Р. Р. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на Е. П. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124,95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; - на М. Р. Р. на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото разноски; - на Е. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 6 701.49 лв., представляваща направени по делото разноски; както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове, а именно: срещу М. Р. Р. насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г. и срещу Е. П. насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 12 498.30 лв., представляваща договорна неустойка, която е уговорена по смисъла на чл. 8 от сключения договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно, неправилно и постановено без да са оценени правилно обстоятелствата, свързани с предмета на спора, поради което моли апелативния съд да го отмени в тази му част и постанови ново, с което отхвърли исковите претенции на Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, а същевременно уважи предявените насрещни искове на Министерство на здравеопазването. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“ не било изпълнило своите задължения по договор № РД-11-395/18.09.2015 г.: - не било представило правен анализ в посочения в договора срок, представения по делото анализ не отговарял на изискванията на възложителя и на клаузите по договора, като не били предоставени всички услуги по договора, които са били задължение на изпълнителя; - че освен забава при изпълнението и лошо изпълнение, свързано с липси на съдържание и некачествено такова, било налице толкова лошо изпълнение, че същото било със стойност на пълно неизпълнение, като представеното от 2 изпълнителя било напълно безполезно за възложителя (предвид обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване); че предявените от жалбоподателя насрещни осъдителни искове следвало да бъдат уважени, тъй като било налице пълно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищците, за което, съгласно чл. 8 от договора, се дължала неустойка в размер на 10 % от стойността на договореното възнаграждение по чл. 6 от същия.

Също така посочва, че било налице и процесуално нарушение, изразяващо се в това, че макар и определение № 852 от 13.04.2020 г. по делото да не подлежало на обжалване, то със същото се допускало нарушение на процесуалните правила, като се отменяло определение от 01.11.2019 г., постановено по търг. дело № 2423/2018 г. нае СГС, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК била върната исковата молба на ищците, тъй като в кориците на делото не се съдържала информация, удостоверяваща законосъобразното предявяване на искове от страна на ищците, като същевременно не били изпълнени указанията на съда, а описаните в определението от 13.04.2020 г. на апелативен съд документи не се съдържали в кориците на делото.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по делото М. Р. Р. и Е. П. не са подали отговор на въззивната жалба.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят Министерство на здравеопазването чрез гл. юр.к. К. К. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания.

Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на насрещните страни, в случай, че размерът му е над минималния, предвиден в наредбата.

От своя страна, ответниците М. Р. Р. и Е. П. чрез адвокат Е.Ч. излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и молят апелативния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски. В указания им срок са представили и писмени защити.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на производство пред Софийски градски съд са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове, както следва:

От М. Р. Р. срещу Министерство на здравеопазването: 1) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 124 983 лв. – незаплатено и припадащо се на ищеца възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 2) С правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо се на ищеца обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; 3) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.

3

266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща се на ищеца част от внесена гаранция за добро изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 4) С правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;

От Е. П. срещу Министерство на здравеопазването: 1) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 124 983 лв. – незаплатено и припадащо се на ищеца възнаграждение по извършена дейност в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, свързана с предоставяне на правни услуги по сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., за което е издадена фактура с № 635/04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 2) С правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 31 750.69 лв., съставляваща припадащо се на ищеца обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (124 983 лв.), която е дължима за периода от 07.05.2016 г. до 15.11.2018 г.; 3) С правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3 124.95 лв., представляваща подлежаща на възстановяване и припадаща се на ищеца част от внесена гаранция за добро изпълнение, в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, която е уговорена във връзка със сключен договор за правни услуги с № РД-11-395 от 18.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главното вземане начислена за периода от 16.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане; 4) С правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 788.62 лв., съставляваща припадащо му се обезщетение за забава в качеството му на съдружник в Адвокатско съдружие „Ъ. и Я.“, което възлиза в размер на законната лихва изчислена върху главния дълг (3 124.95 лв.), която е дължима за периода от 10.05.2016 г. до 15.11.2018 г.;

Разпечатката съдържа 29 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd923bd5-51e9-4ea1-86e6-d880e8632705