Решение № 68 от 24.07.2017, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№.............град

Шумен, 24.07.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - град

Шумен, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

Административен съдия: ТатянаДимитрова при участието на секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 147 по описа за 2017 година на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н.М.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес-***, офис 21, депозирана чрез процесуален представител адвокат Д.М.от АК-София, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1729-000035/17.03.2017г. на Н. Р. към ОД на МВР-Шумен, РУ Шумен, с която на основание чл.171 т.1, б. „в“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач № *********, считано от 18.04.2017г. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган и без да е изяснена напълно фактическата обстановка. С оглед на това се отправя искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят, представляван от адв.Д.М.от АК-София, поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи и моли заповедта да бъде отменена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Н. Р. към ОД на МВР - Шумен, РУ Шумен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че извършеното нарушение не е маловажно, доколкото за него е предвидено отнемане на контролни точки, а е извършено и поради незнание на последните промени в ЗДвП. С оглед на тези съображения моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, в размер определен от съда.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2017г., около 10.50 часа, в с.Ясенково, област Шумен служители на РУ на МВР Шумен спрели за проверка лек автомобил „Опел Антара“ с рег.№ СС 32 86 АН, управляван от оспорващия Н.М.М. от гр.Главиница. При проверката било установено, че пътуващата на предната дясна седалка М.А.М. не е поставила обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. Проверяващите запитали водача М. защо е допуснал пътникът до него да е без обезопасителен колан, на което той отговорил, че не носи отговорност за колана на пътника. При тези данни, на М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, както и за нарушения на чл.139, ал.2, т.3 и т.4 от с.з., за това, че водачът е без техническо оборудване-пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 42 и сл. от ЗАНН и в съответствие с процесуалните правила и норми. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражението, че не носи отговорност за колана на пътника.

Въз основа на така съставения акт и на материалите по преписка с УРИ 1729р-6565/17.03.2017г. по описа на РУ Шумен, началникът на РУ към ОД на МВР-Шумен, приел, че на 16.03.2017г., като превозвал пътничката М.М.., без тя да е поставила обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван, оспорващият М. е извършил поради незнание нарушение на разпоредбата на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, което е немаловажно нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което на 17.03.2017г. издал оспорената заповед за налагане на ПАМ. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП, предвиждаща налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. В заповедта е посочено, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на М. № ********* е отнето на 18.04.2017г..

Тази заповед била връчена срещу подпис на жалбоподателя на

18.04.2017г. Недоволен от нея, на 02.05.2017г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.35/ Н.М. *** пред Административен съд-Шумен.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №

17-1729-000035/17.03.2017г. на Н.

Р. към ОД на МВР-Шумен, РУ Шумен, с която на основание чл.171 т.1, б. „в“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и чл.22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач № *********, считано от 18.04.2017г. до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Същата представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.3, вр. чл.149, ал.1 от АПК, от адресата на акта - надлежна страна, с право и интерес от обжалване.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от