Решение № 395 от 23.09.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Плевен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20264400500593 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 631 от 30.04.2026г. по гр.д. № 1544/2025г. Плевенски районен съд е осъдил на основание чл.128 от КТ НАРОДНО Ч.

„***" гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, представлявано от председателя Л.М. да заплати на И. С. Г. от гр.Плевен, ЕГН **********, сумата от 462,60 евро /904,80лв./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2025г. /01.01.2025г. - 20.01.2025г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.03.2025г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 467,83 евро /915,00 лева/.

ПлРС е осъдил със същото решение на основание чл.220 ал.1 от КТ, НАРОДНО Ч. „***" гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, представлявано от председателя Л.М., да заплати на И. С. Г., ЕГН **********, обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 818.45 евро /1 600,80 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.03.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

1

Със същото решение на основание чл.222 ал.3 от КТ, ПлРС е осъдил НАРОДНО Ч. „***" гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, представлявано от председателя Л.М., да заплати на И. С. Г. с ЕГН **********, обезщетение при прекратяване на ТПО при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 4910,68 евро 9 604,80 лева /9 604,80 лева/, представляваща сбор от шест брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.03.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил НАРОДНО Ч. „***" гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, представлявано от председателя Л.М., да заплати на И. С. Г. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 556,78 евро, както и да заплати на Районен съд гр. Плевен държавна такса върху уважените претенции в размер на 254,73 евро, както и 2,56 евро - такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

Недоволни от решението са останали от Народно читалище „***“ гр.Плевен, ЕИК ***, които чрез адв.В. В. от ПлАК го обжалват с въззивна жалба в законния срок.

Твърдят, че първостепенният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и при нарушения на съдопроизводствените правила.

Считат за неправилен извода относно липсата на валидно предизвестие, тъй като ПлРС неправилно е приел, че работодателят не е отправил надлежно предизвестие до ищцата, а по делото безспорно е установено, че с Уведомление № 1/21.10.2024г. на ищцата е било отправено писмено предизвестие, което тя е отказала да подпише, като отказът е удостоверен от свидетели. Твърдят, че ищцата пред ПлРС е била уведомена за намерението за прекратяване на трудовото й правоотношение значително преди датата на прекратяването — повече от законоустановения срок. Независимо от посоченото първоначално основание в уведомлението обаче, ищцата е била надлежно уведомена за прекратяването на трудовото правоотношение и е имала възможност да организира поведението си. Формалното различие в основанието не води автоматично до дължимостта на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, още повече че предизвестието фактически е било отработено.

2

Неправилен е и изводът на съда според работодателя, че предизвестието не може да произведе действие, след като фактически е изпълнило предназначението си.

Навеждат се доводи за неправилен извод относно действието на Допълнителното споразумение от 23.12.2024г., тъй като съдът неправилно е приел, че изменението на трудовото правоотношение от 23.12.2024г. не е породило действие. Посочват в аргумент, че ищцата е била уведомена за промяната, отказала е да подпише документа, но въпреки това е продължила да изпълнява трудовите си задължения при новите условия, без да оспорва своевременно промяната. В резултата на това, в жалбата се посочва, че за месец декември 2024г. са подадени съответните декларации пред НАП за работно време от един час дневно. От събраните доказателства и свидетелски показания, според въззивника се установява, че реално ищцата е работила значително по-малко време и е изпълнявала ограничен обем функции.

Неправилен е и изводът на съда, че работодателят едностранно е изменил трудовото правоотношение, без да съобрази фактическото изпълнение и поведението на страните.

В жалбата на следващо място се посочва, че неправилно съдът е определил обезщетението по чл.222, ал.З КТ в размер на шест брутни възнаграждения, изчислени върху възнаграждение от 1 600,80 лева, тъй като съгласно последните действащи условия на трудовото правоотношение, възнаграждението на ищцата е било значително по-ниско, поради което евентуално дължимото обезщетение следва да бъде изчислено върху възнаграждението за месец декември 2024г., а именно 200,10 лева месечно брутно възнаграждение. В тази връзка, жалбоподателят счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице само в единия му вариант, без съдът да обсъди останалите доказателства и фактическото изпълнение на трудовите задължения.

Твърдят, че съдът неправилно е приел, че се дължи трудово възнаграждение в размер на 904,80 лева, тъй като съгласно счетоводните документи и ведомостите за заплати дължимото възнаграждение за процесния период е в значително по-нисък размер. Според въззивника, съдът е извършил собствени изчисления извън рамките на заключението на вещото лице, без необходимите специални знания и в противоречие със счетоводната 3 документация.

При така постановеното от съда решение, се твърди в жалбата, че ПлРС е кредитирал избирателно доказателствата по делото и е игнорирал свидетелските показания и документите, установяващи реалното изпълнение на трудовото правоотношение. Неправилно е отхвърлил щатните разписания и вътрешните решения на читалищното настоятелство, като е направил предположения относно тяхното изготвяне, без да са налице доказателства за тяхната неистинност.

Молят въззивния съд на основание чл.258 и сл. ГПК, да отмени изцяло решението, като вместо него да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани или при условията на евентуалност да намали размера на присъдените суми съобразно действително дължимите обезщетения и трудови възнаграждения, както и да им присъди направените разноски за двете инстанции.

Представят писмени бележки в подкрепа на изложените във въззивната жалба възражения и аргументи.

Ответницата по въззивната жалба и ищца по делото пред ПлРС И. С. Г. от гр.Плевен, ЕГН **********, чрез адв. Н. Х. от ПлАК в срока за отговор изразяват становище, че предизвестието, за което жалбоподателят твърди, че е изрядно и валидно не е признато от съда, защото е юридически неиздържано и като такова не е могло да произведе правно действие. Твърдят, че трудовото правоотношение като цяло е факт, но скрепен с юридическо действие, а именно подписването на трудов договор, който трябва да бъде прекратен също с юридически законосъобразно действие, а посочването на повече от едно основание в Уведомление № 1/21.10.2024г. може да се счита само като намерение, но не и като валиден правен документ.

Считат, че правилно съдът е приел, че допълнителното споразумение от 25.12.2024г. не е произвело своето правно действие, тъй като трудовите правоотношения по своята същност са двустранни и нито една от страните не може да променя едностранно основните параметри на трудовия договор, каквото в случая е работното време, освен в предвидените в КТ случаи. Още повече, че са назначени и други лица, които да изпълняват възложените на ищцата дейности, което е видно от доказателствата, приложени от самият жалбоподател.

4

По отношение на начисленото обезщетение по чл.221 ал. 3 от КТ в отговора се твърди, че заплатата на Г. не е била променяна, включително и от представените от въззивника фишове за заплати, които са били два броя, но за един и същи период. Твърдят също така, че това няма как да се случи, тъй като допълнителното споразумение не е произвело своето правно действие.

Изрично и категорично е експертното заключение на вещото лице, което е изготвило експертизата в два варианта, защото въпросът, по отношение на който е спора в тази му част е юридически, а не икономически. Съдът е кредитирал тази част от експертното заключение, което отговаря на събраните доказателства.

По отношение иска по чл.128, ал. 1 от КТ навеждат доводи, че представените щатни разписания са не само непълни и неточни, но и подготвени единствено и само във вид за представяне пред съда, тъй като в тях няма дати, подписи, работно време, поради което не става ясно кой, кога ги е издал и одобрил. Посочват в отговора, че в едно от тях се съдържат данни, които няма как да бъдат известни предварително.

Молят съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.

Безспорно е и се установява от представеното копие от ЛТД на ищцата – л.45 – л.93 от делото, че страните са били в дългогодишни трудови правоотношения, като последната длъжност, заемана от Г. към 20.01.2025г. при ответното Ч. е била „Координатор“.

Трудовите правоотношения са прекратени със Заповед № 1 от 17.01.2025 година и в нея са изписани две основания за прекратяване, които са различни и имат различни правни последици - посочено е както основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, така и отправено предложение за прекратяване на трудов договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Словом, обаче, работодателят е изписал в 5 заповедта, че причините за прекратяване на ТПО са придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е цитирано и Разпореждането на НОИ от 02.12.2024г.

Поради това словесно основание следва да се приеме, че ТПО е прекратено само и единствено на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, при който самата разпоредба изисква писмено предизвестие, отправено от работодателя до работника.

Безспорно е също, че ответникът който се позовава на писменото предизвестие № 1, което е отправил до ищцата на 21.10.2024г., и което е оформено като получено при отказ, същото се отнася до прекратяване на ТПО на осн. чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ – т.е. за конкретно извършеното прекратяване със Заповед № 1 от 17.01.2025г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, предизвестие до ищцата не е отправяно.

Спорни по делото пред ПлРС, а и пред настоящата инстанция са въпросите дължи ли исковите суми ответното Ч. в какъв размер и на какво основание?

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази събраните по делото доказателства – писмените, показанията на свидетелите и заключението на в.л.Т. Илиева по ССЕ, представени пред ПРС.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че следва да разгледа и въпросът за размера на трудовото възнаграждение на ищцата, доколкото той касае размера на всеки един от предявените искове.

Съгласно Допълнителното споразумение между страните от 01.12.

2023г., е имало взаимно съгласие между страните за изменение на трудовия договор, считано от 01.12.2023г. относно длъжността, като ищцата ще изпълнява - длъжността Координатор, за осемчасов работен ден, с основна заплата 1160лв. и добавка за прослужено време. Това е последното споразумение, което е двустранно подписано между страните и релевантно за определяне на характеристиките на ТПО между страните. Независимо, че работодателят е изготвил и подписал от негова страна допълнително 6 споразумение от 23.12.2024г. за намаляване на работното време на 1 час и намаляване на трудовото възнаграждение на ищцата на 6.90лв., то не е подписано от ищцата – напротив, налице е писмено оформен отказ тя да го подпише. Удостоверяването на отказа от двама свидетели обаче няма действието на удостоверяване на отказ за приемане на еднолично волеизявление от самия работодател, в случая се касае за изменение в договор, за което следва да има две изрични насрещни волеизявления на двете страни.

Разпечатката съдържа 46 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd914698-e8c3-4d48-a417-f947be354bbb