Решение № 13091 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13091 гр. С., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. А.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110167407 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу Я. М.

А. и С. М. П., с която по реда на чл. 422 ГПК, при условията на пасивно субективно съединяване, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. 18А, вх.

„Д“, ап. 102. Доставената топлинна енергия в процесния период възлизала на обща стойност от 1846,36 лева, като същата не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите условия към договора, купувачите били длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнася. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за претендиране на мораторно обезщетение в размер на 234,10 лева, начислено за периода 15.09.2022 г.

– 28.02.2024 г. Излага доводи, че в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от „Т. С.“ ЕООД, поради което ответниците му дължали и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност от 56,53 лева, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане, в размер на 11,23 лева, начислена за периода 16.07.2021 г. – 28.02.2024 г. Поддържа, че ответниците не са заплатили посочените вземания, поради което в полза на дружеството била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 20714/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, която не е влязла в законна сила. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на дружеството плащане на вземанията, предмет на издадената в 1 полза на „Т. С.“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при условията на разделност, както следва: ½ от дълга за всеки от тях, а именно сумата от 923,18 лева – главницата, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 05.04.2024 г. до окончателното плащане; 117,05 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 28.02.2024 г.; 28,26 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 05.04.2024 г. до окончателното плащане; 5,61 лева – лихва за забава, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. М. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва да е потребител на доставена от дружеството топлинна енергия. Оспорва като недължими сумите за дялово разпределение. Не оспорва, че до процесния имот е доставена топлинна енергия, съответстваща на претендираната стойност. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я. М. А. е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва размера на претендираните вземания. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, както и потребителското си качество. Счита, че не са налице основания за плащане на претендираните суми за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който е доставил топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в твърдените количества, вследствие на което за ответниците е възникнало задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изправност на средствата за техническо измерване.

По отношение на претенциите на ищеца за цената на услугата за дялово разпределение, в негова тежест е да докаже, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на „Т. С.“ ЕООД /ФДР/, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответниците следва да заплащат цената на посочената услуга в полза на „Т. С.“ ЕАД.

По исковете с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на главни изискуеми вземания, съответно изпадането на купувачите в забава, както и стойността на претендираните мораторни обезщетения.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са платили процесните вземания.

2

С проекта на доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че през посочения исков период ищецът е доставил твърдяното от него количество топлинна енергия до процесния имот, на посочената от него цена, както и че обезщетението за забавено изпълнение на главното парично задължение възлиза на твърдения от ищеца размер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно от съдържанието на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“

По делото е приложена справка от НБД „Население“ за лицето П. А. С., починала на 10.02.2018 г., с постоянен адрес: гр. С., район „В.“, ж.к. „С.“ № 18А, вх.

„Д“, ет. 7, ап. 102. Видно от удостоверение за наследници от 28.06.2019 г., след смъртта си П. А. С. е оставила като свои законни наследници С. М. П. (дъщеря) и Я. М. А.

(син).

3

Представен е препис от декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр.

С., район „В.“, ж.к. „С.“ бл. 18А, вх. „Д“, ап. 102, деклариран от П. А. С..

По реда на чл. 186 ГПК по делото е постъпило писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, съгласно което след извършена проверка било установено, че не е налице договор за продажба от 1888 г. на П. А. С. на недвижим имот, находящ се в гр. С., район „В.“, ж.к. „С.“ бл. 18А, вх. „Д“, ап. 102.

От служебно изискана справка от Агенция по вписванията по данни за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 01.01.1998 г. до 21.02.2025 г., не се установяват вписвания по партида на лицето П. А. С. във връзка с процесния имот.

От събраните в хода на делото писмени доказателства не се установява безспорно, че наследодателят на ответниците – П. А. С. има качеството потребител на топлинна енергия, доставена от ищеца. Не се установява същата да е собственик, респ. вещен ползвател на имота.

От приложените по делото данъчни декларации не може да се направи еднозначен и несъмнен извод, че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, респективно че е било налице облигационно отношение между страните по делото. Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот – в този смисъл: Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не оказва влияние върху правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

По делото не е представено и заявление – декларация за откриване на партида при топлофикационното дружество, от което да се направи извод, че ответниците, респ. техния наследодател, са направили искане за встъпване в облигационно правоотношение с ищеца.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до процесния имот с ответниците.

При съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, след анализ на изложените фактически твърдения от страните, съдът намира че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.