Решение № 7293 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7293 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110170884 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявена е искова молба от „Симетрикс“ ЕООД, ЕИК 201820206, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 066,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени без основание на 22.02.2019 г. такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, образувано по молба на ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 22.06.2007 г. между третото за настоящото производство лице К. С. С. и ответника е сключен договор за кредит, по който е отпусната сумата от 88 000 лв., а за обезпечение на вземанията на ответното дружество е учредена от длъжника договорна ипотека върху апартамент 7, находящ се в ********************, със застроена площ от 73,57 кв. м. Сочи, че на 07.08.2012 г. ищецът сключил с длъжника С. договор за продажба, по силата на който придобил собствеността върху ипотекирания в полза на ответника имот, като кредиторът през 2013 г. се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника. Поддържа, че въз основа на издадения във връзка със заповедта изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, по което е 1 извършена публична продан на имота на 20.12.2018 г. при цена от 180 653 лв., от която в полза на ответника като взискател е разпределена сумата от 43 140,87 лв., а за разноски на съдебния изпълнител е разпределена сумата от 3 066,56 лв. Твърди, че изпълнителното производство е неправомерно продължено, въпреки че до 06.12.2017 г. в полза на ответника е платена сума в общ размер от 147 850,83 лв., с която са погасени изцяло чрез плащане вземанията на кредитора, който се явявал мним кредитор по договора. На следващо място сочи, че с влязло в сила решение от 06.01.2020 г. по т. д. № 536/2019 г. по описа на ОС – Пловдив искът на „Юробанк България“ АД срещу длъжника С. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Посочва и че с влязло в сила решение № 871/07.07.2023 г., постановено по т.д. № 1689/2021 г. по описа на СГС ответникът е осъден да заплати на ищеца получената в резултат от приключилата публична продан сума в размер на 43 140,87 лв. Поради това намира, че платените от него разноски в хода на образуваното изпълнително производство са недължимо платени, като ищецът е понесъл имуществени вреди до техния размер поради неправомерното продължаване на изпълнителните действия в производството по принудително изпълнение от лица, на които е ответникът е възложил да извършват същите. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва с твърдения за недопустимост и неоснователност. Оспорва твърдението на ищеца, че е имал качеството на мним кредитор по отношение на вземането по сключения с третото за спора лице С. договор за кредит. Счита, че е бил добросъвестен кредитор, доколкото към датата на провеждане на процесната публична продан и към момента на влизане в сила на разпределението по изпълнителното производство не е било налице влязло в сила съдебно решение, което да установява недължимост на задълженията към ответника.

Сочи, че не е имало основание за спиране или преждевременно прекратяване на образуваното изпълнително дело. Поддържа, че липсва проява на противоправно поведение от негова страна. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявената с исковата молба претенция. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В проведените открити съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Р.

И., която поддържа иска.

Ответникът се представлява от адв. Г. И., който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2007г. между „Юробанк България“ АД /старо наименование 2

„Българска пощенска банка“ АД/ и третото за процеса лице К. С. С. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 23730, по силата на който на последния е отпуснат банков кредит в размер на 88 000 лева. За обезпечаване вземането по процесната сделка в полза на кредитната институция е учредена договорна ипотека върху недвижим имот- апартамент № 7, находящ се в ******************, собственост на кредитополучателя. Впоследствие, на 07.08.2012г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 144, том 1, рег. № 4731, дело 103 от 2012г. на нотариус А. Ц. Н., правото на собственост върху ипотекирания имот е прехвърлено на ищеца.

От материалите по делото е видно, че поради неизпълнение на задълженията по процесния договор за кредит ответникът е депозирал заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано гр. д. № 8827/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив. В рамките на производството е издадена заповед за незабавно изпълнение от 30.05.2013г. срещу К. С. за сумите от: 91 119,07 лева – главница, 8 176,52 лева – договорна лихва за периода от 03.09.2012г. до 27.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2013г. до окончателното плащане, 1 990,53 лева – разноски за държавна такса и 1 734,32 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу издаденото изпълнително основание е подадено възражение от заемополучателя, а кредиторът е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на притезанията си. С решение от 02.01.2018 г. по т. д. № 755/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е констатирано настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, поради което исковата претенция на банката е уважена в цялост. Срещу постановеното решение е депозирана жалба от К. С., във връзка с която е образувано т.д. № 644/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решение № 137 от 22.04.2019 г. въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение с аргументи, че липсва произнасяне по наведените възражения за нищожност на отделни уговорки от договора, както и поради липсата на мотиви, като делото е върнато на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане и е образувано под № 536/2019 г. С решение № 2 от 06.01.2020 г. клаузите в чл. 3, ал. 1 и ал. 5, и чл. 6, ал. 3 от процесната сделка са прогласени за неравноправни и нищожни, а исковата претенция е отхвърлена като неоснователна, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене не са били налице неплатени падежирали вноски.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че междувременно по молба на ответната и въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от 30.05.2013 г. и изпълнителен лист от 31.03.2013 г., издадени по ч.гр. д.

№ 8827/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано изп. д. № 20168580400947 по описа на ЧСИ У. Д. срещу К. С. С.. За удовлетворяване паричното притезание на банката принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания в нейния полза недвижим имот – апартамент № 7, собствеността върху който вече е била 3 прехвърлена върху ищеца „Симетрикс“ ЕООД. Като страна в изпълнителното производство е конституиран и приобретателят на ипотекирания имот. От материалите в изпълнителното производство е видно, че за осребряване на процесния имуществен обект са проведени три на брой публични продажби, както следва: първата за периода от 21.11.2016 г. до 21.12.2016 г., втората – от 13.02.2017 г. до 13.03.2017 г., третата – от 24.07.2017 г. до 24.08.2017 г., като същите са обявени за нестанали поради липса на наддавателни предложения. По искане на кредитната институция е обявена и четвърта публична продан за периода от 27.10.2017 г. до 27.11.2017 г. По искане на кредитора, обективирано в молба с вх. № 63138/24.11.2017 г., публичната продан е спряна поради частично плащане, извършено от ипотекарния длъжник на 24.11.2017 г. в размер на 108 000 лева. Установява се, че в изпълнение на последващо искане на взискателя е насрочена и пета продажба за периода от 19.11.2018 г. до 19.12.2018 г. Съгласно протокол от 20.12.2018 г., изготвен на основание чл. 492 ГПК, за купувач на недвижимия имот е обявена Д. Н. Д. за цена от 180 635 лева.

Съгласно удостоверение с изх. № 12332/31.03.2020г. на ЧСИ У. Д. в изпълнение на чл. 492, ал. 3 ГПК обявената за купувач Д. Н. Д. е извършила следните преводи по сметката на съдебния изпълнител: на 19.12.2018 г. – 11 272,50 лева, на 27.12.2018 г. – 17 000,00 лева, 15 000,00 лева и 62 932,28 лева, на 28.12.2018 г. – 14 430,22 лева и 60 000,00 лева. Установява се, че от общата сума в размер на 180 635 лева, представляваща продажната цена на ипотекирания имот, изпълнителният орган е удържал и превел в своя полза 3 066,56 лева за дължимите по изпълнителното дело такси, включващи: обикновени такси: т. 5 /18 бр./ - 432,00 лева с ДДС, т. 6 /1бр./ - 6,00 лева с ДДС; за пропорционални такси: т. 26 върху събраното вземане на взискателя Столична община, Отдел „Общински приходи – М.- - 21,56 лева, т. 26 върху събраното вземане на взискателя „Юробанк България“ АД – 2 562,40 лева, и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 44,60 лева. Издаденото от съдебния изпълнител удостоверение има характеристиката на официален удостоверителен документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по предвидената форма и ред и в него са удостоверени обстоятелства, настъпили пред него и извършени от него. В това отношение, същото се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Удостоверените с него факти не се и оспорват от насрещните страни в спора. Установява се, че на 28.12.2018 г. е издадено постановление за възлагане, което е влязло в законна сила на 14.02.2019 г. С разпореждане от 06.03.2019 г. изпълнителното производство е обявено за приключено поради удовлетворяване притезанието на взискателя.

Установява се, че на основание чл. 245, ал. 3 ГПК К. С. е депозирал молба с вх.

№ 29431/04.06.2020 г. по гр. д. № 536/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, съдържаща искане за издаване на обратен изпълнителен лист за принудително събраните въз 4 основа на заповедта суми, ведно с разноските по изпълнението. С разпореждане № 6899 от 21.07.2020 г. съдът е отказал издаването на обратен изпълнителен лист с мотиви, че не били конкретизирани сумите, за които е отправено искането, както и че от представените към молбата доказателства не се установявало принудително събиране на суми от кредитополучателя. Изложено е, че част от сумите по изп. дело № 20168580400947 били преведени от трето лице – „Симетрикс“ ЕООД, а друга част – постъпили вследствие на проведена публична продан. Разпореждането е влязло в законна сила на 15.09.2020 г.

От събраните писмени доказателства е видно, че ищецът е предявил осъдителни искове с правна квалификация чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД срещу ответника за възстановяване на сумите, събрани при осребряването на ипотекирания имот, като е образувано гр. д. № 1689/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С решение № 87 от 07.07.2023 г. е уважена исковата претенция за сумата от 43 140,87 лева, постъпила от публичната продан на имота и получена от банката на 18.02.2019 г. Същевременно се установява, че предявеният иск за възстановяване на сумата от 3 066,56 лева, представляваща разпределени в полза на съдебния изпълнител дължими такси по ЗЧСИ е отхвърлена.

С цел да бъде установено какви суми са постъпили по банковата сметка на ответника от сключването на договора за кредит до прекратяването на изпълнителното производство, както и дали задължението е предсрочно погасено, е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. И.. Според представеното експертно заключение за погасяване на задължението по Договор за покупка-продажба на недвижим имот № H L 23730/21.06.2007г. в полза на ответната страна са постъпили суми в общ размер от 147 850,83 лева, както следва: 38 473,00 лева – внесена сума на каса или директен превод, 1 140,66 лева – внесена сума за предсрочно погасяване на главница съгласно Анекс от 21.11.2007г., 1 202,12 лева – внесена сума за предсрочно погасяване на главница съгласно Анекс от 21.11.2007г., 1 201,66 лева – представляваща внесена сума за предсрочно погасяване на главница съгласно Анекс от 17.01.2008г., както и сумата от 105 833,39 лева, преведена от ЧСИ У.