Решение № 224 от 18.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Перник, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500184 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 1172 / 10. 11. 2022г., постановено по гр. д. № 3781 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е признато за установено, че М. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749, с адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, следните суми: сумата от 499.40 лева - главница по заявление договор за издаване на кредитна карта № ***, сумата от 45.97 лева - обезщетение за забава за периода от 30.05.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 6.40 лева - обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 г. до 30.11.2021 г. и сумата от 15 лева - такса за блокиране на карта, начислена на 13.12.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 499.40 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на PC Перник - 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на Пернишкия PC и които суми се дължат при условията на солидарност с лицето Д.А.Е.-Й., с ЕГН: **********, КАТО исковете за следните суми: за сумата от 121.21 лева - възнаградителна лихва за периода от 30.05.2019 г. до 22.10.2021 г.; за сумата от 120.72 лева - такси за периода от 30.05.2019 г. до 30.11.2021 г. - за надвишаване на кредитен лимит и годишна такса за обслужване на карта и за сумата от 156 лева - такси за нотариални покани, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на Пернишкия PC, са отхвърлени като неоснователни..

Е осъден М. Й. Й., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: 000694749 с адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260 сумата от общо 113.10 лева - разноски в производството по ч.гр.д. № 6173/2021 г. по описа на Пернишкия PC и сумата от общо 113.10 лева - разноски в исковото производство по гр.д. № 3781/2022 г. на PC Перник съобразно уважената част от исковите претенции.

Недоволно от решението в отхвърлителната част е останало „Юробанк България“ АД, което чрез адвокат С. З., го е обжалвало в тази му част. По обстойно изложени съображение в жалбата моли то да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Насрещната страна М. Й. Й. е представил три ръкописно изпълнени текстове, с различни наименования. С тях конкретизира, че не обжалва решението на Пернишкия районен съд, в частта му, с която са уважени исковите претенции срещу него, а оспорва въззивната жалба на „Юробанк България“ като неоснователна. Следователно същите имат характер на писмен отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по 2 същество.

Пернишкият районен съд е квалифицирал исковете по реда на чл. 422 от ГПК. Приел, че на 16.05.2011 г. между дружеството ищец като заемодател и ответника М. Й. Й. като заемополучател /съответно лицето Д.А.Е.-Й. като поръчител/, е сключен договор за кредитна карта при следните параметри: кредитен лимит от минимум 500 лева до максимум 10 000 лева. Отбелязал е, че в договора не е посочен годишен лихвен процент, годишен процент на разходите, размер на възнаградителната лихва или начина на формирането й.

Съдът е посочил, че по в исковото производство към договора са приложени общи условия /ОУ/, както и приложение към тях относно такси, прилагани от банката, като нито един от тях не е подписан от ответника по делото, а съгласно тези общи условия, същите в частта относно възнаградителната лихва влизат в сила само след подписване на анекс съм договора.

Съдът е посочил, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 6173/2021 г. на Пернишкия РС, са представени също ОУ и приложение към тях, които обаче са с различно съдържание от документите по исковото такова, които съгласно чл. 25, .т 5 същите са в сила от 10.04.2013 г. Съдът е отбелязал, че е различно съдържанието и на приложението към ОУ, като съгласно същото годишната такса за обслужване на картата възлиза на 0 лева, а таксата при блокиране на картата на 15 лева. Размерът на ГЛП е 19.9 %, а на ГПР 36.37 %., но и в тези Общи условия, в частта относно възнаградителната лихва, е отбелязано, че влизат в сила само след подписване на анекс съм договора.

Съдът е посочил, че преди подписване на такъв анекс за стари договори /сключени преди 10.08.2015 г./ се прилагали разпоредби в редакция от 01.06.2015 г., но такива разпоредби в редакция към посочената дата обаче по делото не са представени, като не са представени и доказателства ответникът да е подписвал анекс към първоначалния си договор.

Съдът е квалифицирал предявеният иск за сумата от 121.21 лева, и за сумата от 156 лева /които са предмет на въззивното производство/ - с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК

Приел е, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсва данни 3 ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Относно претендираните вземания за договорна лихва и такси за надвишаване на кредитен лимит, съдът намерил същите за неоснователни. В тази насока е отбелязал, че по делото има две групи общи условия всяка с приложение с различно съдържание; в тези документи договорната лихва е в различен размер, като не става ясно въз основа на какъв размер на лихвата е начислена процесната сума от 121.21 лева; няма данни за точния период на приложение на всеки от двата вида общи условия досежно процесния договор и в процесния период; приложението им относно тази лихва е обусловено от сключване на анекс към договора /т.е. при т.нар. заварени или стари договори, сключени преди 2015 г., какъвто е и настоящият случай/ - като при несключване на такъв се прилага друг размер на лихвата, който също не е посочен; при анализ на разпоредбите от двата различни документа с ОУ следва извод, че са налице три различни размера на договорна лихва, на които ищецът се позовава, но не е посочил кой реално прилага. Въз основа на изложеното съдът е направил извод, че съответните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като водят до значително неравновесие между правата на банката и на кредитополучателя, за който в последна сметка не става ясен размерът на претендираната договорна лихва. Отбелязал е, че по този начин кредитополучателят е лишен и от възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора, тъй като дължимата възнаградителна лихва реално се променя по усмотрение на банката. По изложените съображения и на основание чл. 146 от ЗЗП, съдът е приел, че клаузите на т. 10 и т. 25.8 от ОУ, налични към исковата молба и по т. 10 и т.

25.6 от ОУ към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6173/2021 г. на РС Перник, са нищожни, поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на претендираната от банката договорна /възнаградителна/ лихва.

Съдът е счел, че ответникът не дължи и сумата от 44.80 лева - дължима такса за обслужване на картата. В тази насока е отбелязал, че съгласно приложението към ОУ, представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6173/2021 г. на РС Перник тази такса възлиза на 0 лева, а същевременно в другите ОУ и приложение към тях, налични по исковото дело - тази такса е 45 лева. Съдът е акцентирал, че нито едни от тези 4

ОУ не са връчени на ответника, поради което за съда не става ясно кои в последна сметка се твърди да са приложимите ОУ с приложение.

По отношение таксите за надвишаване на кредитен лимит, съдът е направил извод, че и те са недължими, тъй като не е било налице основание за начисляването им; освен това съгласно твърденията в исковата молба кредитният лимит е 500 лева, а ответникът е усвоил 499.40 лева т.е. превишаване кредитния лимит не е налице; а отделно тези такси са начислени след като ответникът е спрял да плаща по картата, но и да тегли от нея видно от датите на начисляването им по исковата молба /от м.май 2019 г. насетне/.

Съдът е приел за изцяло неоснователна и претенцията за „нотариални“ разноски по арг. от чл. 60 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ вр. с чл.

10а, ал. 1 от ЗПК /разпоредбата е приета с ДВ. бр. 25 от 2014 г.- 23.07.2014 г., а разноските са извършени много след тази дата, поради което законовият текст е приложим/. Отбелязал е, че в тази връзка съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението. По изложените съображения е приел, че посочените действия не попадат в обхвата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК /така Решение № 345/09.01.2019 г. по търг.д. № 1768/2018 г. на 2-ро т.о. на ВКС, Определение № 750/13.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 648/2020 г. на Пернишкия ОС/. Освен това съдът е намерил разноските за прекомерни, доколкото от една страна ищецът не е бил длъжен, а по собствена преценка е приел да използва услугите на частен съдебен изпълнител, за да обяви предсрочна изискуемост, като дори е използвал услугите на двама съдебни изпълнители /ЧСИ Б. и ЧСИ Я./, като това е довело до допълнително натрупване на разноски /които разноски освен това са към съдебен изпълнител, а не както ищецът ги е обозначил „разноски за нотариални покани“.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от 5

Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело № 06173 / 2021 г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково производство. Тъй като заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК заедно с поканата за доброволно изпълнение са били връчени на длъжника на 05. 04. 022г. /л.80 от заповедното производство/ , а възражението по чл. 414 от ГПК е било подадено от длъжника на същата дата 05. 04. 2022г., то съдът намира, че възражението е подадено в срок. Банката в срок е предявила установителния си иск, поради което същият иск е допустим. Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск. Следователно обжалваното решение не е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :