Решение № 241 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110211544 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Б. Б., представляван от адвокат А. И. от САК, срещу електронен фиш серия К 4960022, издаден от СДВР, с който му е наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, точка 4 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че липсват данни за извършителя на административното нарушение, защото са посочени единствено лицето ползвател и собственика на МПС, но не и конкретно лицето, което е управлявало заснетото МПС, с което не е недоказано по безспорен начин извършителя на нарушението съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Също така се твърди, че са спазени предвидените реквизити за издаването на електронен фиш формално, но са посочени като нарушени правни норми, които не кореспондират с фактическата обстановка, като с това се накърнява правото на защита на жалбоподателя, които нарушения не биха могли да бъдат преодолени в хода на съдебната фаза на административно-наказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана писмена защита адв. А. И. поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш. Претендира разноски, представен е списък.

Въззиваемата страна О "ПП" - СДВР, редовно призована, не изпраща 1 представител. В депозирани писмени бележки моли жалбата да бъде възприета като неоснователна, тъй като са спазени разпоредбите на чл. 188 и сл. от ЗДвП. Като в становището е възприето, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и електронният фиш се явява законосъобразен, поради което се иска потвърждаването му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2021 година в 11.17 часа на Околовръстен път на гр. София автоматизирано техническо средство ARH САМ S1 с № 11743ее заснело лек автомобил А РС 6 АВАНТ с рег. № СВ **** РК, движещ се по Околовръстен път до ул. Никола Петков (разклон за с. Казичане), с посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Ботевградско шосе, със скорост на движение от 86 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км/ч извън населено място. Налице е превишение на скоростта от 36 км/ч.

Процесният лек автомобил бил собственост на „/наименование на фирма/“ ЕООД, с изрично посочен ползвател „/наименование на фирма/“ ООД, чийто представляващ е жалб. В. Б., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 4960022 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за проверка № 60-С-ИСИС от 28.09.2020 г. на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 31.05.2021 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; справка – разпечатка от АИС-АНД; схема на пътни знаци на път II-18 СОП.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH САМ S1 с № 11743ее. Системата е преминала преглед за техническа 2 изправност, съгласно протокол за проверка от 28.09.2020 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков материал, от който е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч. Същото се потвърждава и от получената схема на движението в този пътен участък.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и гласни доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възможност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство;

3 собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът/ползвателят на същото. Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на В. Б. Б. в качеството му на представител на „/наименование на фирма/“ ООД ползвател на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

От горното следва извода, че посочването на конкретното лице, издало електронния фиш; датата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на електронния фиш и съответно непосочването им не води до нарушаване правата на жалбоподателя, респ. до незаконосъобразност на електронния фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице – издател на електронния фиш, не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26; установената скорост на движение 86 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 36 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 89 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 86 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 89 км/ч. В протокола за използване на АТС е посочено точното местонахождение на мястото на контрол, разстоянието от пътния знак и посоката на задействане. Изложените обстоятелства се потвърждават 4 от приложения снимков материал, в т. ч. и снимка на разположението на уреда.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 86 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 36 км/ч. Ето защо съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.

От приложената справка е видно, че ползвател на процесния автомобил е „/наименование на фирма/“ ООД, чийто представляващ и управител е жалб.

Б.. По делото не се събраха доказателства кой е управлявал МПС на 03.09.2020 г., но доколкото чл. 188, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, собственикът юридическо лице не е посочил кое физическо лице ползва автомобила, поради което правилно е била ангажирана именно отговорността на законния представител на юридическото лице – жалб. Б..