Определение № 8384 от 29.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8384 гр. София, 29.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20251100104152 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. М. Г. с предявени против Л.

Й. Г., И. З. Н., В. Г. Н.-Н.а и Д. Л. П. искове за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка в пълномощно от 18.03.2010г. поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД; обявяване за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 176, том II, рег.№ 4184, дело № 338/01.06.2010г. като сключен без представителна власт; в условията на евентуалност договора за покупко-продажба прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като сключен в протИ.речие със закона, на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД при липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД поради привидност под формата на абсолютна симулация и на основание чл.26, ал.1, пр.3 поради протИ.речие с добрите нрави, както и иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане ответницата Д. П. да предаде владението върху имота.

Ищецът излага, че през 1991г. закупил заедно със съпругата си Л. Г. недвижим имот-Апартамент № 49 в гр.София, ж.к.Люлин, бл.303 /стар 302/, вх.Б, ет.10 с площ 86.44 кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение № 11 с площ 6.84 кв.м. и заедно с 1.536% ид.ч. от общите части на сградата и мястото, в което е построена. През 2010г. получил заповед за изпълнение за въвод във владение в имота от И. Н., който се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба от 01.06.2010г., обективиран в НА № 176/2010г., сключен от съпругата му Л. Г. лично и в качеството на негов пълномощник въз основа нотариално заверено пълномощно от 18.03.2010г.

След подадено възражение и прекратяване на производството по установителен иск по чл.422 ГПК в полза на Л. Г. е издаден обратен изпълнителен лист срещу И. Н. с образувано изпълнително дело, по което било установено, че имотът се владее от Д. П. въз основа сключен на 26.10.2010г. договор за покупко-продажба, обективиран в НА 1

№ 150, том IV, рег.№ 13264, дело № 694/2010г., с И. Н. и неговата съпруга В. Н.-Н.а.

Сочи, че Д. П. предявила срещу него, Л. Г., И. Н. и В. Н.-Н.а положителен установителен иск за собственост на имота с образувано гр.д.№ 14784/2013г. по описа на СГС, I-2 състав, по което ищецът предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл.40 ЗЗД за недействителност на договора за продажба от 01.06.2010г. След отделянето му е образувано гр.д.№ 13656/2019г. по описа на СГС, I-30 състав, по което постановено решение на 02.02.2021г. за отхвърляне на иска, влязло в сила на 19.04.2023г. /потвърдено с решение по в.гр.д.№ 3881/2021г. на САС и недопуснато до касационно обжалване по гр.д.№ 3720/2022г. на ВКС, III г.о./. По другото гр.д.№ 14784/2013г. на СГС, I-2 състав, с решение от 27.05.2019г., влязло в сила на 09.03.2021г., било признато за установено, че Д. П. е собственик на имота /потвърдено с решение по в.р.д.№ 4643/2019г. на САС и недопуснато до касационно обжалване по гр.д.№ 3812/2020г. на ВКС, II г.о./.

Исковата молба е подадена след влизане в сила на посочените решения и в нея ищецът твърди, че не е подписал пълномощното от 18.03.2010г. за упълномощаване ответницата Л. Г. за разпореждане с имота, поради което е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД при липса на съгласие, от което следва, че и сключеният от негово име без представителна власт договор за продажба на 01.06.2010г. е нищожен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Наред с това твърди нищожност поради протИ.речие със закона по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, защото представените пред нотариуса декларации по чл.25, ал.7 ЗННД и по чл.264 ГПК не изхождат от него и са неистински. На следващо място поддържа нищожност на продажбата от 01.06.2010г. поради привидност в хипотезата на абсолютна симулация по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД с твърдението, че Л. Г. и И. Н. не са имали намерение да се обвържат с правните последици на договора и плащане на продажната цена не е имало, както и нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави с твърденията, че в протИ.речие с принципите на взаимно уважение, доверие и общи грижи за семейството съпругата Л. Г. осъществила разпоредителната сделка с общото жилище без негово знание и чрез използването на неистинско пълномощно с уговаряне на занижена цена, с цел извличане на собствена облага и увреждане неговите интереси. Поради това и като последица от недействителността на тези сделки счита, че приобретателката по последващо сключения договор за продажба не е станала собственик и дължи предаване владението върху имота по чл.108 ЗС.

Съдът намира предявените искове за процесуално недопустими по следните съображения:

На основание чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

2

Съгласно константната съдебна практика /Решение № 73/17.06.2024г. по т.д.№ 377/2023г. на ВКС, І т.о. и цитираните в него решения на ВКС/ забраната за пререшаемост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или на различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В Решение № 115/10.01.2012г. по т.д. № 883/2010г. на ВКС, I т.о., е прието, че са преклудирани фактите, представляващи основание за нищожност на правни сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. В тази връзка според мотивите на т. 5 от ТР № 7/2014г., ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на делото е налице, не само при пълно обективно и субективно тъждество, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо.

По предявен иск за собственост ответникът следва да изчерпи всичките си възражения срещу заявеното от ищеца право /чл.131 ГПК вр. чл.133 ГПК/. Надлежно въведените възражения стават част от предмета на делото и по тях съдът дължи произнасяне при разрешаването на правния спор относно съществуването на претендираното право на собственост. Незаявените възражения, които се основават на осъществили се до този момент факти и обстоятелства се преклудират. Както заявените, така и незаявените в законовия в срок не могат да бъдат релевирани в нов процес между същите страни, тъй като това би довело до пререшаване на спора в протИ.речие с чл.299 ГПК.

В случая, независимо от отхвърлянето на иска на ищеца по чл.40 ЗЗД за недействителност спрямо него на договора за продажба от 01.06.2010г. по гр.д.№ 13656/2019г. на СГС, I-30 състав, правото на оспорване действителността на упълномощителната сделка от 18.03.2010г. и този договор за продажба, като преюдициални правоотношения, е преклудирано с влизане в сила на решението по гр.д.№ 14784/2013г. на СГС, I-2 състав, с което Д. П. е призната за собственик на имота. Част от заявените с исковата молба обстоятелства са били наведени като 3 възражения срещу иска за собственост, счетени от съда за неоснователни, а останалите са обосновани с факти, съществували преди постановяване на решението, които ищецът е могъл да релевира като основания за нищожност в предходно развилото се производство и с приключването му възможността за това е преклудирана. Ето защо е налице хипотезата на чл.299, ал.1 ГПК, съставляваща отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск.

В допълнение следва да се посочи, че имотът е бил СИО и с прекратяване на брака с ответницата Л. Г. ищецът е притежавал 1/2 ид.ч. от него, поради което не е легитимиран да оспорва договора за продажба от 01.06.2010г. и ревандикация на целия имот.

По изложените съображения с оглед процесуалната недопустимост на исковете на основание чл.130 ГПК производството по делото подлежи на прекратяване.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4152/2025г. по описа на СГС, І-1 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4