Решение № 261216 от 21.12.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261216 / 21.12.2021г. гр. Перник, 21.12.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 1002 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 358.14 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 47, находящ се в ****, от които главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на РС Перник до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.

Посочва се, че за процесното общинско жилище е издадена настанителна заповед № 30/04.04.1977 г., по силата на която в жилището е настанено лицето С.Т.И., с ЕГН: ********** заедно със семейството му – Л.А.И., с ЕГН: ********** /съпруга/, С.С.С., с ЕГН: ********** /дъщеря/, Д.С.Г., с ЕГН: ********** /дъщеря/ и Р.С.Т., с ЕГН: ********** /син/. Твърди се, че от издаване на настанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище е било обитавано само от С.Т.И. и семейството му като между последния и общината имало и сключен договор от 04.04.1977 г. Впоследствие след като лицето С.Т.И. починало – на 13.10.2006 г. жилището продължило да се обитава от семейството му, в която връзка и партидата при ищцовото дружество видно от извлечението от сметка се води на името на лицето Л.А.И. /съпруга на С.Т.И./. Последната обаче също починала – на 26.07.2020 г. Доколкото още преди нея била починала и една от дъщерите й – а именно Д.С.Г. – на 23.08.2018 г. се прави извод, че в общинското жилище по силата на наемното правоотношение е останало да живее лицето Р.С.Т..

В тази връзка се прави извод, че Р.С.Т. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради което и именно той следва да дължи процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.

На следващо място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.

Към отговора са приложени: настанителна заповед № 30/04.04.1977 г. и договор от 04.04.1977 г, както и извлечение от наредба за ползване и поддържане на държавни жилища, заповед № 405/16.03.2021 г. ведно с констативен протокол към нея и уведомление по АПК.

С нарочно определение № 261419/14.04.2021 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето Р.С.Т., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община Перник срещу Р.С.Т., с ЕГН: **********.

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община Перник срещу Р.С.Т., с ЕГН: **********, се иска Р.С.Т., с ЕГН: ********** да бъде осъден да заплати на

Община Перник сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове.

Това са суми в следните рамки: общо 358.14 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 47, находящ се в ****, от които главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че лицето С.Т.И. е било настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителна заповед. Доколкото впоследствие, както лицето С.Т.И., така и съпругата му Л.А.И. /на чието име била партидата при топлопреносното дружество/, а и дъщеря му Д.С.Г. починали, то се прави извод, че в имота е останал да живее синът на С.Т.И. и Л.А.И. – ответникът Р.С.Т..

В тази връзка общината счита, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.

От лицето Р.С.Т., с ЕГН: **********, чрез назначения му особен представител – адв. Я. Сотирова, е постъпил отговор по обратния иск. В тази връзка обратният иск се оспорва като неоснователен като в подкрепа на това оспорване се отрича твърдението на общината, че Р.С.Т. е наемател на процесното жилище. В тази връзка се излагат подробни доводи, че общината черпи правата си от настанителна заповед и договор от 1977 г., чието действие /с максимална продължителност от 10 години/ отдавна било изтекло предвид съдържанието на същите, а и на приложимото законодателство – ЗЗД, Закона за общинската собственост и преходните и заключителни разпоредби към последния. Освен това настанителната заповед била издадена в полза на бащата на ответника, съответно именно с него бил сключен и договорът. Лицето С.Т.И. обаче починало като оставило съпруга и три деца. В тази връзка се оспорва твърдението, че единствен ответникът е останал да живее в процесното топлоснабдено жилище. Твърди се, че към настоящия момент макар майката и едната сестра на ответника да са починали, то другата му сестра е жива и не можело да се обоснове извод, че именно Р.С.Т. живеел в имота или че живеел сам. Освен това майката на ответника била жива през целия процесен период, а покойната му сестра през част от него.

В отговора по обратния иск се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Евентуално се поддържа, че Р.С.Т. следва да отговоря солидарно със сестра си С.С.С. за задълженията за имота.

От Община

Перник е постъпило становище от 13.09.2021 г., с което посочват, че за процесните задължения са солидарно отговорни две лица: ответникът по обратния иск Р.С.Т. и сестра му С.С.С..

Излагат се доводи, че двамата са били настанени в имота като част от семейството на С.Т.И.. В тази връзка се твърди, че наемното отношение било възникнало не само въз основа на наемен договор, а и на настанителната заповед, поради което правоотношението с настанените лица било от административно правен характер. Посочва се освен това, че всички упоменати в настанителната заповед лица имат задължението да заплащат консумативните разходи за имота. Обръща се внимание и че ответникът по обратния иск бил с адресна регистрация в имота, което доказвало, че прибивава там.

В хода на производството по делото са представени: писмо от Община Перник ведно с приложени към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ и Акт № 6999/21.05.2012 г. за частна общинска собственост, три броя справки за начислени количества топлинна енергия и остойностяване на същите, удостоверение от „Перник Инвест“ ЕООД и справка за застроена площ и застроен обем в ЕПЖБ 8.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника поддържа, че в имота е било настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер.

Третото лице не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, представлява се от назначения му особен представител – адв. Я. Сотирова. Последната оспорва исковата молба по главния иск и иска същата да бъде отхвърлена. В случай на уважаване на главните искове иска да бъдат отхвърлени претенциите по обратните такива, поради недоказаност на обстоятелството, че ответникът Р.Т. е бил настанен в имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство по главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260143/20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на РС Перник.

Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представени по делото: извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., като същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот – апартамент № 47, находящ се в **** се води на лицето Л.А.И., която обаче е починала на 26.07.2020 г. /акт за смърт № 782/27.07.2020 г.