Определение № 162 от 09.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20262100200160 по описа за 2026 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по повод жалба от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), представлявано от Манол Генов – министър, с посочен съдебен адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 22, срещу Постановление от 20.01.2026 г. на прокурор от ОПБургас, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 302 ЗМ 60/2020 г. на РУ-Царево, пор. № 185/2020 г. на ОП-Бургас, поради изтичане на предвидената в закона давност.

В жалбата се възразява срещу извода на прокурора, че е изтекла законовата преследвателска давност за разследване на престъплението, предмет на досъдебното производство. Застъпва се, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, като не е проведено задълбочено и пълно разследване по случая, а отделно от това и не е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. Прави се подробен анализ на същността на института на давността, като се достига до извод, че изтеклият период от време в досъдебното производство не превишава абсолютната давност, поради което и държавата не е загубила правото си да реализира наказателно преследване, а от там и неправилно прокурорът е преценил, че са налице предпоставките за прекратяване на производство. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление, като върне делото на БОП с указания за продължаване на наказателното производство и правилното прилагане на закона.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото съдебната практика се насочила около виждането, че държавата, в лицето на МОСВ е легитимирана на атакува пред съда постановлението на прокуратурата, с което се прекратява наказателното производство за престъпление по чл. 278в, ал. 1 НК (Определение № 23 от 14.01.2013 г. на ОС - Пловдив по ч. н. д. № 13/2013 г.; Определение № 403 от 13.11.2024 г. на ПАС по в. ч. н. д. № 505/2024 г.; Определение № 240 от 26.09.2025 г. на БАС по в. ч. н. д. № 202/2025 г. и др.). Жалбата е насочена срещу акт подлежащ на съдебен 1 контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 29.04.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК - с постановление на ОП-Бургас и е водено за извършено престъпление по чл. 278в, ал.

1 НК. В хода на разследването са извършени действия по разследването, изискани са множество материали, назначени са експертизи, но извършителят на деянието не е установен. Хронологично последното действие по разследването е извършено на 12.09.2020 г., когато е приобщено заключението по допълнителната екологична експертиза, а на 17.09.2020 г., е приобщено писмо от АГКК. След тази дата процесуално-следствени действия няма провеждани, а са извършвани единствено действия по определяне на възнаграждение на вещо лице, изготвяне на доклади (изразяване на мнение) от разследващия до наблюдаващия прокурор и други. С постановление на ОП-Бургас от 19.02.2021 г. производството по делото е било спряно и до момента не е било възобновявано.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 20.01.2026 г. наказателното производство по делото било прекратено, доколкото според представителят на държавното обвинение – петгодишната преследвателска давност за конкретното престъпление, фиксирана в чл. 80, ал. 1, т. 4 НК е изтекла на 09.04.2025 г. Поради това и на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК прокурорът прекратил наказателното производство по делото.

На първо място съдът следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл.

243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с материалите по делото и с прокурорския акт, съдът счита, че в конкретния случай фактическата 2 обстановка е описана правилно в постановлението за прекратяване, поради което и настоящият състав е на мнение, че е безпредметно да преповтаря изложеното, а се присъединява напълно към възприетото, съсредоточавайки се в настоящите мотиви върху направените възражения.

Основните критики на жалбоподателя са концентрирани около това, че все още не е изтекла абсолютната давност за преследване на разследваното престъпление по чл. 81, ал. 3 НК, която е 7,5 години и ще изтече на 09.10.2027 г., поради което и прекратяването на производството само поради изтичане на „обикновената“ давност е преждевременно, а от там и незаконосъобразно.

Настоящият състав не възприема тези възражения. Както правилно е посочено в жалбата – преследвателската давност, като институт на материалното наказателно право, представлява период от време, с изтичането на който, държавата губи правото осъществи наказателно преследване за конкретното престъпление. За начало на давността (чл. 80, ал. 3 НК) се приема довършването на престъплението – т.е. в случая 09.04.2020 г., а нейният срок, съобразно предвиденото наказание за разследваното престъпление, е 5 години (чл. 80, ал. 1, т. 4 НК). Същевременно по силата на чл. 81, ал. 2 НК – давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, започва да тече нова давност. В конкретния случай след септември 2020 г. по делото няма извършвани никакви действия по разследването, още по-малко такива, които да са насочени срещу преследването на конкретно лице, и за които евентуално може да се мисли, че са довели до прекъсване на давността. Поради това и давността по чл. 80 НК е изтекла най-късно през септември 2025 г. и поради това към датата на постановяване на окончателния прокурорски акт – държавата вече е загубила възможността да реализира наказателно преследване за извършеното престъпление, което пък от своя страна предопределя и необходимостта от прекратяване на производството. Вярно е, че абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК формално не е изтекла, но за да може тя да намери приложение, следва в рамките на „обикновената“ давност да има извършвани действия, и то спрямо конкретно лице, водещи до прекъсването й (спирането й), за да може след тях да започне да тече нова петгодишна давност. В случая няма извършвани никакви действия спрямо конкретно лице, но дори и да се приеме, че последните процесуално-следствени действия от септември 2020 г. са годни да доведат до прекъсване на давността, то от извършването им до момента са изминали повече от 5 години, поради което и позоваването на абсолютната давност в случая е неправилно.

Всичко горепосочено дава основание на БОС да приеме, че в случая правилно ОПБургас е преценила, че давността за разследване на процесното престъпление е изтекла, поради което и правилно на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратила наказателното производство по делото.

С оглед горното обжалваното постановление следва да се потвърди изцяло.

3

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският Окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Бургаска окръжна прокуратура от 20.01.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 302 ЗМ 60/2020 г. на РУ-Царево, пор. № 185/2020 г. на ОП-Бургас, поради изтичане на предвидената в закона давност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му пред БАС.

ПРЕПИС от определението да се връчи на БОП, на Министерството на околната среда и водите, както и на Министерството на туризма.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4