Решение № 1765 от 18.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3471/2026
- Вид
- Решение № 1765
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУРТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1765 гр. София, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20261110203471 по описа за 2026 година Съдът се оттегли на тайно съвещание, след провеждането на което, като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Иска се отмяната на наказателно постановление № СО-ОД-М-25-25КС592/27.01.2026 г. издадено от В. Ч. – заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя М.
П. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) евро на основание чл. 137, ал. 2, вр. чл. 154а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наребата) за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 от Наредбата, също така е наложил и глоба в размер на 1000 (хиляда) евро на основание чл. 137, ал. 2, вр. чл. 154а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата.
Редовно призованият жалбоподател не се яви в съдебното заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адв. В.
В.. В пледоарията си по същество на спора, адв. В. поддържа жалбата, с която е оспорено процесното НП и са изложени пространните съображения на жалбоподателя налагащи отмяната на оспорения акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН като незаконосъобразен, поради пропуски в описанието на нарушението, довели до ограничение правото на защита на санкционираното лице. Твърди, 1 че вменените на жалбоподателя нарушения са останали недоказани от АНО, който не е доказал произхода и качеството на отпадък на земните маси, за които се твърди, че били изсипвани и транспортирани от жалбоподателя.
Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Редовно уведомената въззиваема страна се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. П., която в кратка пледоария иска от съда да потвърди атакуваното НП, т.к. нарушението (нарушенията) описани в него били доказани от обективна и субективна страна. Не претендира присъждане на разноски и не прави възражение за прекомерност на насрещно сторените.
Съдът, като взе предвид доказателствените материали по делото, съдържащи се в административнонаказателната преписка, намери за установено от фактическа страна следното:
На 12.09.2025 г., пилотът на дрон към инспектората на Столична община заснел, използвайки техническо средство „дрон“, марка „DJI“, модел „MATRICE 4E” – ***, МПС с рег. ном. ***, марка „***“, модел „***“, което се намирало в поземлен имот и разтоварвало земна маса. .
Поради заснетото с дрона, актосъставителят *** – „старши инспектор“ при Столичен инспекторат към СО, съставил на жалбоподателя В. АУАН за извършени нарушения, които обективирал като такива по чл. 29а, ал. 1, т. 8 и по чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Същият е връчен и подписан от жалбоподателя, който изложил бланкетно възражение. Подробни писмени възражения срещу съставения АУАН постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, които АНО възприел за неоснователни, без да излага аргументите си за това.
Въз основа съставения АУАН е издадено процесното НП, което е обект на настоящия съдебен контрол.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК.
От приложените заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО се установи тяхната териториална и материална компетентност.
2
От приложения снимков материал се установи, че е управлявано техническо средство – дрон, което е било в снимачен режим на 12.09.2025 г. и в 13:55 часа се е намирало на GPS координатите инкорпорирани в снимките, като е заснело МПС с рег. номер посочен в АУАН и НП.
От правна страна съдът намери, че жалбата е допустима, подадена е от санкционираното физическо лице, срещу акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, подлежащ на съдебен контрол, както и в срока за обжалване. По същество разгледана жалбата е и основателна.
Съдът намери, че АУАН и НП страдат от съществени пороци свързани с описаното нарушение, като не е спазен и минимален стандарт по излагане на релевантни за вменените нарушения доказателства и фактически изводи, които да се направят въз основа на доказателствения материал.
От съдържанието както на АУАН, така и на НП не може да се изведе категоричен извод, че се касае за нарушение, свързано с превозване и разтоварване на земни маси без необходимо разрешение и на съответно място за тази дейност. Това е така, т.к. не е установен собственикът на поземления имот, не е направена проверка в съответните отдели дали са издавани разрешения на този собственик да извършва строителна дейност в имота си – напр.п одравняване на терен, изграждане на насипи, терасиране и т.н. или пък дейности, свързани с подобряване качеството на хумусния слой на терена. По никъкъв начин не може да бъде проверено твърденишето на актосъставителя за планоснимачния номер, в който се твърди да е извършено нарушшение; по никакъв начин не може да се съотнесе заснетият от дрона снимков материал към имота, с посочен в АУАН планоснимачен номер – т.к. в в снимките е инкорпорирано gps-местонахождението на дрона към момента на изготвяне на снимките, но не и координатите на терена, към които е насочена оптиката му.
Актосъставителят твърди, че се касае за изхвърляне на земни маси, представляващи отпадъчни такива, както и че тази дейност се извършва на нерегламентирано за тази цел място. Посоченият идентификатор на ПИ в АУАН и в НП, обуславящ мястото на извършване на нарушението следва да бъде подкрепен с някакви минимални усилия от страна на инспекторите в СИ към СО и заместник-кмета Ч., свързани с доказване на собствеността и предназначението на имота.
По същият начин не се доказа и субективния елемент на нарушението – 3 вината на лицето, на което се ангажира административнонаказателната отговорност. По никакъв начин не се установи в какво качество жалбоподателят В. евентуално да е „изхвърлял“ тези земни маси – дали става въпрос за преследване на някакви лични нужди, или пък е осъществявал фактически превоз по силата на трудови отношения с някое дружество (негов работодател).
В тази връзка и второто вменено нарушение бива лишено от съставомерни елементи, тъй като то предвижда при превозване на земни маси, за които се изисква задължително разрешение по ЗУО, като копие от него да бъде винаги налично в транспортното средство. В случая не се установи дали се касае изобщо за земни маси за които се изисква разрешение по ЗУО, отново поради липса на събрани каквито и да било доказателства в тази насока от страна на контролните органи при СИ към СО.
Не всяка земна маса автоматично става обект на Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, чийто член първи сочи приложното й поле.
Наредбата касае отпадъци, а не всяка земна маса. Земната маса може да бъде възприемана като отпадък, т.е. да попадне в приложното поле на Наредбата едва след като отпадне намерението за държане у собственика й. Докато собственика на земята, който и да е той има намерение да я ползва за някаква дейност, тази земна маса не може да бъде разглеждана като отпадък – тя се ползва от своя собственик за някакви негови нужди- правомерни или неправомерни, за дейности под разрешителен режим или не. Собственикът на земната маса може да я пренася от един свой парцел на друг – за да подравнява втория, за да го култивира; собственикът на земната маса може да я продава на друг субект на правото. Земната маса не е изключена от гражданския оборот. Тя се превръща в обект на процесната Наредба едва след загуба на интерес у собственика й да я владее повече, при отказ от намерението за ползване, когато счете, че вече тя му е ненужна и следва да се освободи от нея. От този момент тази ненужна на собственика земна маса се превръща в отпадък – а оттук – и в годен обект на процесната Наредба.
За да бъде преценено дали това е станало, е необходимо да бъде установен чрез съответните доказателствени средства – напр.разпечатка на кадастралния план, кой е собственикът на имота, в който дронът е заснел 4 разтоварването на земна маса. А кой точно имот е фокусирала видеосистемата на дрона, следва да бъде инкорпорирано в самата снимка, направена от тази видеосистема или пък самият дрон да е позициониран над заснемания обект, с изрично посочване на зенита и азимута в снимковия материал. Целта е да се установи собственика на имота, в който се разтоварва земната маса и същият следва да укаже знае ли за това разтоварване; с негово съгласие ли се осъществява това разтоварване (т.к. ако разтоварването е без негово съгласие, то очевидно става въпрос за пренасяне на никому непотребна земна маса – отпадък, но освен това означава, че този собственик се явява и пострадало от нарушението лице, имащо право да претендира обезщетение в рамките на административнонаказателното производство).
В случай, че собственикът знае за разтоварването, същият би могъл и да укаже целта на разтоварването на земна маса – напр. строителна (и ако не се е сдобил с предварително разрешение от съответния отдел на СО да извършва нарушение по друга наредба на СО) или пък мелиоративни (по същия начин), но това означава, че заснетата разтоварвана земна маса не е в никакъв случай отпадък, а си има предназначение. Това би означавало също така, че деянието не е съставомерно по процесната Наредба на СО, но би могло да бъде нарушение по друга наредба на СО, уреждаща строителните дейности на територията на СО или състоянието на почвения слой на земеделските имоти (наредби на СО и на земеделското министерство).
Като не е направен и минимален опит за събиране на доказателства относно конкретния имот, в който се разтоварва земната маса, нито по отношение собственика на този имот, статута на разтоварваната земна маса не може да бъде по категоричен начин възприет като отпадък. Това означава, че по никакъв начин не може да се приеме за извършено от обективна страна на процесното нарушение, поради което както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП се явяват неправилни, издадени без да са спазени дори минималните доказателствени стандарти и като такова – неправилно, обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Доколкото са приложени доказателства за действително сторени такива, така е и отправена изрична претенция за присъждането им, съдът намери, че на основание чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАНН следва да присъди 5 на жалбоподателя разноски в размер на 350 (триста и петдесет) евро и да ги възложи в тежест на Столична община.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно НП № СО-ОД-М-25-25КС-592/27.01.2026 г. издадено от В. Ч. – заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя М. П. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) евро на основание чл. 137, ал. 2, вр. чл. 154а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община за нарушение на чл.29а, ал.
1, т. 8 от Наредбата и глоба в размер на 1000 (хиляда) евро на основание чл.
137, ал. 2, вр. чл. 154а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 от Наредбата.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Столична община да заплати в полза на жалбоподателя М. П. В., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от днес.
За Решението да се съобщи на жалбоподателя чрез процесуалният му представител, на посочения в жалбата съдебен адрес.