Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 04.03.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 1180/2024
Вид
Решение № 53
Подписан
04.03.2025
В сила
25.03.2025
Състав
МАЯ ГЕОРГИЕВА СРЕДКОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр.Велинград, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20245210101180 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. С. А. срещу С. С. С. и М. А. С., с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъпление .

Ищецът твърди, че на 17.11.2022 г. в с. Кандови, ищецът излизайки от кафенето в село Пашови бил засрещнат от сестра му ответницата С., която започнала да го ругае. Взела камък и го замерила, но без успех. Тогава в гръб М. С. с дървета му нанесъл многократни удари по главата и тялото. След като паднал сестра му започнала да го удря с камък в лицето. Съпругата на ищеца видяла всичко, като започнала да крещи и се намесила, а нападателите избягА..

Твърди, че с присъда № 30/13.12.2023 г. постановена по НЧХД № 26/2023 г. по описа на РС Велинград, потвърдена с решение на въззивния съд, ответниците са осъдени за извършено престъпление, а именно за това, че на 17.11.2022 г. в село Кандови, в съучастие като съизвършители са причинили на ищеца лека телесна повреда /две охлузвания на теменната област на главата, едното с диаметър около 1,5 см. , а другото с дължина около 5 см. и ширина 2 см., разкъсно - контузна рана на челото в дясно с дължина около 2 см. и ширина 3-4 мм., без да засяга подкожие, хематом на лява подочна област с бледоморав цвят и оток/, престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Сочи, че вследствие на това е търпял болки и страдания в продължение на 20 дни, станал неспокоен и тревожен в продължение на два месеца.

Моли съда да осъди ответниците да платят сумата от 4000 лв. главница за 1 претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва, считано от датата на увреждането.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците, депозират отговор, чрез адв.

Т.. Не оспорват нА.чието на влязла в сила присъда, но не се признават за виновни за извършеното престъпление. Твърдят, че ищецът е набеждавал С.

С., че е набила майка си, за което е била оправдана по НЧХД 27/2023 г. по опи са на РС Велинград.

Намира, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а изпълнено с конкретно съдържание, при отчитане на икономическия растеж, стандартът на живот и доходите в страната към датата на увреждането, без размерът му да обогатява пострадА.я.

Твръди, че ответницата никога не е работила, а ответникът е пенсионер, получават общо 1018 лв., от които 184,20 лв. месечно плащат за погасителна вноска по кредит.

Съдът, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С присъда № 30/13.12.2023 г. постановена по НЧХ № 26 по описа на РС Велинград за 2023 г. ответниците М. А. С. и С. С. С. са признати за виновни, за това, че на 17.11.2022 г. в с. Кандови, в съучастие като съизвършители са причинили на ищеца А. С. А. лека телесна повреда /две охлузвания на теменната област на главата, едното с диаметър около 1,5 см., а другото с дължина около 5 см. И ширина от 2 см. , разкъсно-контузна рана на челото в дясно с дължина около 2 см. И ширина около 3,4 мм., без да засяга подкожие, хематом на лява подочна област с бледоморав цвят и оток/, престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 03.06.2023 г., видно от направеното отбелязване върху мотивите към нея. В наказателното производство не е разглеждан въпросът за гражданскоправните последици от престъплението.

От събраните по делото показания на свидетеля Хавва А., съпруга на ищеца, се установява, че последният е имал силни болки, заради които не е можел да спи в продължение на около един месец. Будел се е нощем и се е налагало да приема болкоуспокояващи, за намаляване на болките, които изпитвал. Тези наранявания не му попречили да ходи на работа, тъй като работното му време било при един работен ден следвА. три почивни.

Свидетелката Болут, дъщеря на ответниците, твърди, че ищецът не е имал наранявания от въпросния инцидент, а след това не го е виждала.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от нА.чието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно лично поведение, а именно извършването от ответниците на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, 2 довело до настъпване на вреди от претендирания вид. На основание чл. 300 ГПК постановената по НЧХД 26/2023 г. по описа на РС Велинград Присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дА. е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът приема за установено по делото, че ответниците М. А. С. и С. С. С. на 17.11.2022 г. в с.

Кандови, в съучастие като съизвършители са причинили на ищеца А. С. А. лека телесна повреда /две охлузвания на теменната област на главата, едното с диаметър около 1,5 см., а другото с дължина около 5 см. и ширина от 2 см., разкъсно-контузна рана на челото в дясно с дължина около 2 см. и ширина около 3,4 мм., без да засяга подкожие, хематом на лява подочна област с бледоморав цвят и оток/. Гражданският съд няма право да пререшава тези въпроси и следва тези факти да се приемат за установени.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществените вреди, от деликтните действия на ответниците и претърпени болки и страдания в областта на главата и гърба. Обвинението по НЧХД е било относимо единствено за наранявания по главата. Т. е. в настоящото производство се търси репариране на пълния обхват на уврежданията, нанесени от ответниците. На обезщетяване в производството, образувано по настоящата искова молба, подлежат всички тези неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца във връзка с настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се определя от посоченото от самия ищец в обстоятелствената част на исковата молба, а именно до причинените в резултат на неправомерното деяние – травми по главата, включени в осъдителната присъда и болки в гърба и тревожност.

Съдът намира, че извънкриминираните телесни увреждания не са доказани поделото, като не се събраха никакви доказателства в този смисъл. По отношение на твърдяната тревожност, съдът намира, че в случая е претърпяно обичайното от такива действия психическо неразположение, което не е по-интензивно от други такива случаи.

По делото се установява, че това увреждане на здравето не е било причина за неработоспособност на ищеца, същият е изпълнявал служебните си задължения без да се налага да ползва отпуск за временна неработоспособност. Деянието е причинило на ищеца болки, страдания и неудобство, като оздравителният процес е протекъл за период от около месец.

Изхождайки от нормалното житейски възможно в този случай, след като няма твърдения, а и доказване ищецът да продължава да търпи в повече от обичайните болки и страдания, настоящият съдебен състав счита, че А. А. е изпитвал болки и емоционални страдания в резултат на разкъсването на кожата и другите увреждания, както и от предизвиканата естетическа промяна, която е изцяло в областта на лицето.

Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от 3 деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС понятието ”справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено, евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на пострадА.я, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 17.11.2022 г. до окончателното погасяване, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав на съда, като взе предвид причинените от удари с дърво и камък в областта на главата травматичните увреждания, представляващи две охлузвания на теменната област на главата, едното с диаметър около 1,5 см., а другото с дължина около 5 см. и ширина от 2 см., разкъсно-контузна рана на челото в дясно с дължина около 2 см. и ширина около 3,4 мм., без да засяга подкожие, хематом на лява подочна област с бледоморав цвят и оток са причинили болки и страдания на ищеца, който е преживял и психически дискомфорт, с оглед и на неговата възраст към момента на увреждането, и това, че увреждането освен, че е болезнено, същото е затруднявало съня му, а от друга страна е довело до загрозяване във видимата част на главата му, като периодът на оздравяване, наведен в исковата молба е 20 дни, съдът счита, че обезщетение от сумата от 2 000лв., съответства на принципа на справедливост и ще репарира причинените неимуществени вреди на ищеца. Съгласно трайната съдебна практика /ППВС№4/68год. и в решения на ВКС/решение № №749/05.12.2008год. по т.дело №387/2008год. на ІІ ТО, решение №124/11.11.2010год. по т.дело №708/2009год. на ІІ ТО, решение №66/03.07.2012год. по т.дело №619/2011год. и решение №31/25.03.2014год. по т.дело №1203/2013год. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадА.я и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от 4 време. Като критерият за справедливост с оглед който се определя обезщетението за неимуществени вреди, поради паричния израз на обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на обществото в конкретната държава. До този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли /Решение от 29.04.2020 г., постановено по гр. д. № 13221 по описа за 2019 г. по описа на СГС/.

На основание чл. 53 от ЗЗД тъй като увреждането е причинено от двама ответници, те отговарят солидарно като съпричинители.

При този изход на производството следва съдът да се произнесе по разноските. Ищците са освободени от плащане на ДТ и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Представлявани са от адвокат при осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъдят ответниците да платят адвокатско възнаграждение на адв. Д. К., определено от съда по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения и възлизащо на 350 лв. /при претенция в размер на 4000 лв. се дължи адвокатско възнаграждение от 700 лв., но поради уважаване на ½ от претенцията следва да се осъдят ответниците да платят половината от определеното адвокатско възнаграждение./ На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноските, които са сторили съразмерно на отхвърлената част от иска. Претендират сторените разноски за адвокатско възнаграждение, всеки от които по 500 лв., платени в брой. Ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.