Решение № 104 от 27.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Русе, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520104048 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, чрез юрк. Я. Н., с която са предявени установителни искове срещу З. И. Я., ЕГН **********, от гр. *******, в качеството й на клиент на ищцовото дружество, с кл. № *******, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, с абонатен № *******, в село *******, УПИ 1/32, п.к. 9152, /вила/, с правно основание чл.422 ГПК както следва: 1/ за установяване на вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ за сумата от 282,37 лв.- главница, представляваща цена за ползвана електрическа енергия за периода от 21.02.2024 г. до 20.06.2024 г. по 4 бр. фактури издадени на 31.03.2024 г. за сумата 140,42 лв., с падеж 24.04.2024 г., на 30.04.2024 г. за сумата 80,17 лв., с падеж 27.05.2024 г., на 31.05.2024 г. за сумата 61,52 лв., с падеж 24.06.2024 г. и на 28.06.2024 г. за сумата 0,26 лв. с падеж 24.07.2024 г.; и 2/ за установяване на вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на 22,21 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 10.12.2024 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2024 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 16/2025 г. на РРС по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил на ответницата електроенергия извършил е пренос и осигурил на ответника достъп до електропреносната мрежа, за заплащането на цената на която в претендирания размер е възникнало задължение за ответницата. Твърди се, че по възникналото вземане ответницата е в забава за изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание З. И. Я. се явява лично и признава исковете.

Дъщеря й живеела на адреса и не е плащала, щяла да изплати сумата до 20тина дена или най-много до месец.

Всички посочени по–горе обстоятелства са безспорни между страните.

В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба от 15.01.2026 г. от юрк. Я. Н., пълномощник на ищцовото дружество, заявява, че поддържат исковата молба. Заявява, че няма извършени плащания. Ако са налице условията на чл. 238 и чл. 237 от ГПК, молят да се постанови решение, с което да се уважат исковете изцяло.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са установителни искове от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 срещу З. И. Я., ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16/2025 г. на РРС, както следва: 1/ сумата 282,37 лв.- главница, представляваща цена за ползвана електрическа енергия за периода от 21.02.2024 г. до 20.06.2024 г. по 4 бр. фактури издадени на 31.03.2024 г. за сумата 140,42 лв., с падеж 24.04.2024 г., на 30.04.2024 г. за сумата 80,17 лв., с падеж 27.05.2024 г., на 31.05.2024 г. за сумата 61,52 лв., с падеж 24.06.2024 г. и на 28.06.2024 г. за сумата 0,26 лв. с падеж 24.07.2024 г.; и 2/ за лихва за забава в размер на сумата 22,21 лв. за 2 периода от падежа на всяка фактура до 10.12.2024 г. и за законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2024 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 16/2025 г. на РРС по чл. 410 от ГПК.

Представени са с исковата молба и приети от съда следните писмени доказателства: Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление от ответника за процесния период, Фактура № 0348861977/ 31.03.2024 г., Фактура № 0350037436/ 30.04.2024 г., Фактура № 0351453848/ 31.05.2024 г., Фактура № 0352384607/ 28.06.2024 г., Извлечение за фактури и плащания към 12.06.2025 г., Заявление № 4652466/ 06.10.2017 г. за достъп и пренос на ел. енергия при Общи условия, Съгласие № 4652466/ 06.10.2017 г. на собственик на недвижим имот към ползвател, Общи условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД, Решение № ОУ-061/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, както и приложените доказателства по ч.гр.д. № 16/ 2025 г. по описа на РРС.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк.

Я. Н., с писмена молба, моли съда да се произнесе с решение по реда на чл.

237 от ГПК, като счита за основателни претенциите по чл. 422 ГПК.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 422 от ГПК за основателен и доказан и следва да се уважи.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

3

№ 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.

422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 175 лв., за настоящото производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 75 лв. държавна такса, като определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и признание на исковете, както и 75 лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д. 16/25 г. на РРС.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните

„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, Кула Г, представлявано от П. С. С., И. А. И. и Р. Й. И. и З. И. Я., ЕГН **********, от гр. *******, в качеството й на клиент на ищцовото дружество, с кл. № *******, че на осн. чл. 422 от ГПК ответницата З. И. Я. дължи на ищцовото дружество „Енерго-Про Продажби” АД, следните суми:

- 282,37 лв. /144,37 евро/ – главница, по 4 броя фактури, за периода от 21.02.2024 г. до 20.06.2024 г., във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, с абонатен № *******, в село *******, УПИ 1/32, п.к. 9152, /вила/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2024 г. до окончателното изплащане;

- 22,21 лв. /11,36 евро/ представляваща законна лихва върху главницата 4 от падежа на всяка фактура до 10.12.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 16/2025 г. на РРС по чл. 410 от ГПК.до окончателното изплащане на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА З. И. Я., ЕГН **********, от гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, Кула Г, представлявано от П. С. С., И. А. И. и Р. Й. И. разноски в настоящото производство в общ размер на 175.00 лв. /89,48 евро/ и по частно гражданско дело № 16/2025 г. на Русенски районен съд разноски в общ размер 75,00 лв.

/38,35 евро/.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5