Решение № 10234 от 30.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14130/2023
- Вид
- Решение № 10234
- Подписан
- 30.05.2024
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 174 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 203 и сл. · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 205 - чл. 206 · Кодекс на труда
- чл. 205 - чл. 206 · Кодекс на труда
- чл. 206, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 207, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 207, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 207, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 210 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 272, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 10234 гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110114130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от „Джи Ем Екс“ ЕООД срещу С. Д. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за сумата от 2 130 лв., представляваща претърпяна вреда, изразяваща се в разходи за ремонт на товарна композиция, съставена от влекач с рег. № ..... и полуремарке с рег. № ......., и на основаните чл. 66, ал. 2 КТ за сумата от 390 лв., представляваща неустойка за отказ от подписване на приемо-предавателен протокол от страна на служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение, уговорена съгласно т. 5 от подписаното между страните споразумение от 22.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 22.11.2022 г. дружеството е наело ответника на длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, като със споразумение от същата дата била уредена имуществената отговорност на служителя. Твърди, че след завръщането му от командировка в чужбина ответникът изоставил на служебен паркинг в ....., без да почисти и предаде, поверената му товарна композиция, съставена от влекач с рег. № ..... и полуремарке с рег. № ........ При оглед представители на работодателя в отсъствието на служителя констатирали щети, описани в протокол от 30.01.2023 г. На 07.02.2023 г. отново в отсъствието на служителя поради неявяването му на работа и на основание т. 5 от подписаното между страните споразумение от 22.11.2022 г. бил съставен приемопредавателен протокол за състоянието на товарната композиция, в който били описани многобройни повреди, причинени от ответника. Възстановяването на част от щетите било изпълнено по поръчка и за сметка на ищеца от трети за спора търговски дружества. Със 1
Заповед № 1537/13.02.2023 г. на ответника била наложена имуществена отговорност по реда на чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 вр. чл. 210, ал. 1 и ал. 2 КТ. Ищецът твърди, че като шофьор на товарен автомобил ответникът изпълнявал отчетническа функция относно поверената му с протокол за предаване на материални ценности от 22.11.2022 г. товарна композиция, поради което носел ограничена материална отговорност в размер на причинената вреда, но не повече от трикратния размер на месечното трудово възражение.
Във връзка с издадената заповед ответникът подал възражение, от който факт ищецът обосновава интереса си от съдебно предявеното вземане за имуществената му отговорност.
Твърди, че трудовото правоотношение между страните било прекратено поради дисциплинарното уволнение на ответника със Заповед № 71/20.02.2023 г. На основание т. 5 от подписаното между страните споразумение ответникът му дължал неустойка за неизпълнението на задължението за подписване на приемо-предавателен протокол при прекратяването на трудовото правоотношение между страните. При така изложените фактически твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ищеца. Оспорва като антидатирано споразумението от 22.11.2022 г. и прави възражение за недействителност на същото поради противоречие със закона и заобикалянето му. Оспорва твърдението на ищеца, че заеманата от него длъжност е отчетническа, както и че не е подписвал длъжностна характеристика, в която да е указано, че заема отчетническа длъжност. Твърди, че на 22.11.2022 г. не му е предаван камион и оспорва подписа си под протокола за предаване на материални ценности от същата дата. Оспорва доказателствената стойност на същия протокол поради липсата на описание на техническото и визуалното състояние на камиона. Оспорва като антидатиран и протокола за оглед на МПС от 30.01.2023 г. Поддържа, че не е доказано плащането на твърдения ремонт поради липсата на приложен фискален бон към фактурата, както и че в същата не е отразено на кое МПС са вложени авточасти и му е извършен авторемонт.
Твърди, че ресьорът на влекача се счупил на 29.12.2022 г., при което по инструкции на управителя на ищцовото дружество ответникът го закарал за ремонт в сервиз на „НИКМИ 76“ ЕООД. Възразява, че и други лица са управлявали влекача, което се установявало от показанията на тахографа. Излага, че за последно управлявал влекача на 18.01.2023 г., след което го оставил в охранявания гараж на дружеството. При така изложените фактически твърдения иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
С уточнителна молба с вх. № 251272/11.09.2023 г. в изпълнение на дадените с Определение № 27755/08.08.2023 г. указания, ищецът посочва, че месечното трудово възнаграждение на ответника е в размер на 710 лв., като е уговорено и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит с коефициент 0,6%. Твърди, че задължението на служителя да събира, съхранява, разходва или отчита парични или 2 материални ценности му е вменено със споразумението от 22.11.2022 г., представляващо неразделна част от трудовия договор. В допълнение, в раздел III, т. 2 от длъжностната характеристика е посочено, че водачът носи отговорност за причинени повреди на повереното му МПС и товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация. Оттук следвал изводът, че между работодателя и служителя е постигнато съгласие служителят да носи отговорност като отчетник в размера по чл. 207, ал. 1 КТ за липси и повреди на повереното му МПС. Ищецът твърди, че споразумението от 22.11.2022 г. обвързва страните и същите имат право да постигнат уговорка по отношение размера на обезщетението и неговия вид. Посочва, че в изпълнение на трудовите си задължения ответникът е извършил няколко международни автомобилни превоза с процесната товарна композиция и е бил командирован четири пъти по реда на Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Излага, че за периода от 01.12.2022 г. до 28.01.2023 г. единствено ответникът е управлявал влекача, което се установява и от показанията на тахографа. Уточнява, че процесните вреди са настъпили при последната командировка на ответника, възложена му със Заповед № 1-0038/19.01.2023 г. за периода от 21.01.2023 г. до 28.01.2023 г., през който товарната композиция е управлявана от него. След завръщането си от тази командировка, ответникът изоставил на служебния паркинг товарната композиция, без да я предаде, не се явил повече на работа и не дал обяснения за причините, довели до увреждането . По тази причина ищецът не може да посочи конкретните обстоятелства, довели до настъпване на повредите, описани в протокола от 30.01.2023 г. Ответникът не бил представил доказателства, че вредите са настъпили в резултат на ПТП или на друго събитие, поради което следва да се приеме, че са настъпили по негова вина в съответствие с уговореното в т. 4 от споразумението от 22.11.2022 г.
Ищецът уточнява, че търсеното от него обезщетение се отнася само за следните причинени от ответника вреди на процесната товарна композиция: подмяна на ляв стоп на влекача; подмяна на ляв стоп на полуремаркето; изправяне на ресьор и подмяна на скоби и лагер главина на влекача; изправяне на задна броня-греда на полуремаркето, за отстраняването на които е издадена фактура за сума в размер от 2 280 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и приетите по делото доказателства в тази връзка, намира следното от фактическа страна:
Видно от представения на л. 5 по делото Трудов договор № 92/22.11.2022 г., сключен между „Джи Ем Екс“ ЕООД в качеството му на работодател и С. Д. А. в качеството му на служител, се установява, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, съгласно което ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 710 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит с коефициент 0,6%.
По делото на л. 6 е приложено Споразумение от 22.11.2022 г., сключено между „Джи Ем Екс“ ЕООД в качеството му на работодател и С. Д. А. в качеството му на водач и материалноотговорно лице по смисъла на КТ, съгласно което водачът се задължава да 3 стопанисва и пази от липси и повреди поверените му материални ценности на работодателя с грижата на добър стопанин (т. 2) и да носи пълна имуществена отговорност за поверените му материални ценности на основание чл. 207, ал. 2 КТ (т. 3). На основание т. 4 от същото работодателят може по всяко време да установява липси и повреди на материалните ценности, а когато водачът не може да докаже, че те са настъпили в резултат на действия и събития, за които не носи отговорност, се приема, че тези липси и повреди са настъпили по негова вина. Видно от т. 5 от споразумението, при прекратяване на трудовия договор водачът е длъжен да върне получените материални ценности, за което страните подписват приемо-предавателен протокол, като при отказ да подпише същия, водачът дължи на работодателя неустойка в размер на 50% от брутното му месечно трудово възнаграждение.
Съгласно т. 6 по реда на чл. 272, ал. 1 КТ водачът е дал съгласие работодателят да удържа от трудовото му възнаграждение пълния размер на установените липси и повреди и дължимите неустойки по споразумението. Съгласно т. 8 от споразумението последното представлява спогодба между работодателя и водача за уреждане на имуществената отговорност на водача по реда на чл. 203 и сл. КТ. Като приложение към Споразумение от 22.11.2022 г. е представен Протокол за предаване на материални ценности от 22.11.2022 г. / л. 15 по делото/, съобразно който работодателят предава, а водачът приема следните материални ценности, собственост на работодателя: ДАФ ..... със стандартно заводско оборудване към него, ремарке, групажни дъски – 3 бр., укрепващи колани – 17 бр. + 17 бр. тресчотки, предпазни ъгли – 32 бр., противоплъзгащи транспортни подложки, крик – 1 бр., отвертка – 1 бр., аптечка – 1 бр., пожарогасители – 2 бр.
Приета по делото на л. 48-49 е и Длъжностна характеристика за „шофьор товарен автомобил“. Според Раздел III, т. 2 от длъжностната характеристика служителят носи отговорност за причинените повреди на обществено и лично имущество на граждани и юридически лица или на повереното му моторно превозно средство и товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация на моторното превозно средство.
Съгласно приетата на л. 53 по делото Заповед № 1-0038/19.01.2023 г. ответникът С. Д.
А. е командирован да извършва превоз на поверен товар за 8 дни от България до Германия за периода от 21.01.2023 г. до 28.01.2023 г. Със заповедта служителят е задължен да представи на работодателя в 3-дневен срок от завръщането си доклад за извършената дейност и финансов отчет.
По делото на л. 7 е приложен Протокол за оглед на МПС от 30.01.2023 г., от който се установява, че трима представители на „Джи Ем Екс“ ЕООД са извършили оглед на състоянието на товарна композиция, съставена от влекач ДК № ..... и полуремарке ДК ......., изоставена на служебния паркинг в ....., като в резултат на огледа е констатирано, че левият стоп на влекача и левият стоп на полуремаркето са счупени и имат нужда от подмяна (т. 6 и т. 7); че е увреден предният ляв ресьор на влекача и се налага подмяна на целия ресьор (т. 2); че левият лагер главина на влекача е разбит и има нужда от подмяна (т. 3); че дясната страна на задната греда броня на полуремаркето е изкривена и има нужда от изправяне (т. 9).
4
По делото на л. 12 е приет и Приемо-предавателен протокол от 07.02.2023 г., подписан на основание Споразумение от 22.11.2022 г., съгласно който водачът С. Д. А. предава, а работодателят „Джи Ем Екс“ ЕООД приема следните материални ценности, собственост на работодателя: предпазни ъгли – 32 бр., крик – 1 бр., пожарогасители – 2 бр., групажни дъски – 3 бр., укрепващи колани – 17 бр. + 17 бр. тресчотки; отвертка – 1 бр., аптечка – 1 бр. С протокола е установено, че товарна композиция, съставена от влекач ДК № ..... и полуремарке ДК ......., се връща в състоянието, констатирано с Протокол за оглед на МПС от 30.01.2023 г.